Бумът на широколентовия интернет в Белгия: Изненадващата истина за достъпа до интернет през 2025

Интернет пейзажът в Белгия през 2025 г. е история на контрасти и бързи промени. Страната се радва на почти универсално покритие с широколентов интернет и едни от най-бързите скорости в Европа, но изостава по отношение на пълното внедряване на оптични влакна point-topic.com en.wikipedia.org. Градските райони разполагат с гигабитова свързаност чрез модернизирани кабелни мрежи, докато някои селски общности все още очакват да бъдат покрити с оптически влакна. Нов конкурент с изключително ниски цени раздвижи пазар, който дълго време беше доминиран от няколко играча, а правителствените инициативи са насочени към преодоляване на оставащите дигитални разделения. Този доклад предоставя цялостен преглед на достъпа до интернет в Белгия – от оптични влакна, DSL, кабелни и мобилни широколентови връзки до сателитен интернет – и разглежда пропуските в покритието, представянето на мрежите, ценообразуването, пазарните играчи и тенденциите за периода 2024–2025 г., с поглед към бъдещето на свързаната Белгия.

Видове интернет инфраструктура в Белгия

Покритие на фиксиран широколентов интернет по технологии (средата на 2023 г.). DSL и кабелните мрежи достигат почти всяко белгийско домакинство, докато пълното покритие с оптични влакна (FTTP) остава сравнително ниско point-topic.com point-topic.com.
В Белгия има разнообразие от интернет инфраструктури, включително модерни оптични мрежи наред със стари медни линии и разклонени кабелни системи. Безжичният широколентов интернет чрез 4G/5G мобилни мрежи е повсеместен, а дори и сателитният интернет вече е възможен вариант. По-долу е представено разделение на основните технологии за достъп:

Широколентов интернет чрез оптични влакна (FTTH/B)

Оптичното влакно до дома/бизнеса (FTTH/B) е най-новата и най-бърза фиксирана технология за достъп в Белгия, предлагаща симетрични скорости до няколко гигабита в секунда. Основният оператор Proximus инвестира значително в внедряване на оптика (програмата „Fibre for Belgium“ на стойност 3 милиарда евро) и започна да ускорява разгръщането през последните години budde.com.au proximus.be. Към средата на 2023 г. чистите оптични мрежи обхващат около 25,0% от белгийските домакинства – най-ниското покритие с оптика в ЕС point-topic.com brusselstimes.com. Покритието е най-високо в градове като Брюксел (57% от домакинствата) и регионални центрове като Брюж (47%) и Антверпен (40%+), но в много области – особено във Валония – почти няма оптика point-topic.com. До началото на 2025 г. покритието с оптика се ускорява до ~43% от домакинствата finance.yahoo.com, а Proximus си поставя за цел да достигне 50% до края на 2025 г. и 70% (4,2 милиона обекта) до 2028 г., с краен план 95% до 2032 г. proximus.be gurufocus.com. Оптиката предлага най-добрата производителност (напр. услугата Proximus 8,5 Gbps е налична в някои зони proximus.be), но разгръщането все още изостава спрямо почти повсеместните по-стари мрежи на Белгия. Забележително е, че Proximus създава съвместните предприятия Fiberklaar (Фландрия) и Unifiber (Валония), за да ускори внедряването на FTTH, с цел 1,5 милиона и 0,6 милиона връзки съответно до 2028 г. proximus.com proximus.com. Други оператори също внимателно въвеждат оптика: например Telenet (кабелният оператор) и комуналното дружество Fluvius разполагат с „NetCo“ (Wyre) за постепенно развитие на оптиката във Фландрия, с планове за обновяване на коаксиалната мрежа в дългосрочен план, докато Orange Belgium (която придоби кабелния ISP VOO във Валония) се очаква да премине тази мрежа към оптика или ново поколение кабел през следващите години. В обобщение: оптиката расте бързо и ще бъде гръбнакът на бъдещия белгийски интернет – но през 2025 г. все още допълва, а не замества остарелите DSL/кабелни мрежи.

DSL (медна) широколентова връзка

DSL използва телефонни медни линии и исторически е осигурявал широколентов интернет в цялата страна чрез мрежата на основния оператор. DSL покритието е почти универсално – 99,9% от домакинствата имат xDSL услуга point-topic.com. През последното десетилетие Proximus обнови голяма част от медната си мрежа с VDSL2 и векторинг технологии, което позволи много високи скорости при къси линии: към средата на 2023 г. VDSL обхваща 96,5% от домакинствата (а 43,8% – с векторинг за още по-високи скорости) point-topic.com. Това далеч надхвърля средното за ЕС покритие с DSL point-topic.com. На практика, векториран VDSL в Белгия може да предложи 70–100 Mbps при къси линии, докато по-старият ADSL вече е практически остарял. Скоростите на DSL обаче намаляват с разстоянието и селските линии може да достигат само няколко десетки Mbps. С разширяването на оптиката, Proximus вече закрива медните линии в районите с оптично покритие (клиентите се прехвърлят към оптика) point-topic.com. Абонаментите за DSL бавно намаляват, тъй като потребителите преминават към по-бързи кабелни или оптични възможности. Все пак, през 2024 г., DSL остава резервен вариант, осигурявайки практически на всяко домакинство поне базов широколентов достъп (покритието на NGA (Next Generation Access) при ≥30 Mbps е 99,6% в цялата страна благодарение на VDSL/кабела point-topic.com). В обобщение, DSL някога беше гръбнакът на интернет в Белгия, а въпреки че все повече се заменя с оптика, все още предоставя свързаност в зони извън покритието на оптика и кабел.

Кабелен (HFC) широколентов интернет

Кабелният широколентов интернет в Белгия се доставя по хибридни оптично-коаксиални (HFC) мрежи, първоначално изградени за кабелна телевизия. Това е един от стълбовете на белгийския широколентов интернет, особено във Фландрия и Брюксел. Кабелните оператори са инвестирали в най-новите DOCSIS стандарти: през средата на 2023 г. 95,6% от домакинствата могат да получат кабелен интернет (DOCSIS 3.0), а 95,4% са покрити от DOCSIS 3.1 мрежи, способни на гигабитови скорости point-topic.com. Почти всички белгийски кабелни мрежи вече са обновени до DOCSIS 3.1, далеч над средното за ЕС ~33,6% покритие с гигабитов коаксиал point-topic.com. Основният кабелен доставчик Telenet покрива почти цяла Фландрия и части от Брюксел, като предлага до 1 Gbps скорост на изтегляне (и ~40–50 Mbps на качване) по коаксиал. Във Валония и части от Брюксел VOO (скоро мажоритарно придобит от Orange) управлява кабелната мрежа с аналогични възможности (мрежата на VOO покрива ~50% от страната agoria.be). Така кабелът осигурява високи скорости в повечето белгийски домове и в продължение на много години запълваше празнината, докато оптиката беше рядкост – ключова причина Белгия да има общо високо покритие с високоскоростен интернет въпреки ниския дял на FTTH. Кабелният широколентов интернет обикновено се предлага като трипъл-плей пакет (интернет + ТВ + телефон). С DOCSIS 3.1 клиентите редовно получават стотици Mbps; най-високите планове на Telenet „Giga“ достигат 1 Gbps скорост на изтегляне. В перспектива, кабелните оператори планират допълнително повишаване на производителността чрез DOCSIS 4.0 или фибронизиране на възлите: Telenet/Fluvius NetCo има за цел постепенно да премине към повече оптика в последната миля, като крайната цел е „еволюция към оптика“ във Фландрия до 2038 г. www2.telenet.be (постепенен подход). Засега кабелната връзка остава водещата платформа за фиксиран широколентов интернет в Белгия (изпреварваща DSL и оптика по брой абонати) и е ключов фактор за широко разпространената гигабитова достъпност в страната.

Мобилен широколентов интернет (4G/5G Безжичен)

Белгия разполага със стабилна инфраструктура за мобилен широколентов интернет с три дългогодишни мобилни оператори (Proximus, Orange Belgium и Telenet/Base) и нов играч (Digi Belgium). 4G LTE покритието е практически национално (≈100% от населението) tradingeconomics.com, което гарантира, че почти навсякъде в Белгия смартфоните и 4G рутерите имат достъп до интернет. Към 2025 г. Белгия е в напреднал етап на внедряване на 5G мрежи: и тримата основни оператори вече откриха 5G услуги след забавен търг за спектър през средата на 2022 г. budde.com.au. В началото разпространението на 5G беше бавно поради стриктни лимити за радиация (особено в Брюксел) и късно разпределение на спектъра, но тези пречки вече са преодолени – регионите облекчиха ограниченията за ЕМП, за да улеснят 5G в периода 2022–2023 г. digital-strategy.ec.europa.eu. До средата на 2023 г. 5G сигналите достигаха около 40,4% от населението point-topic.com, макар че покритието в основния честотен обхват 3,5 GHz бе само ~14% point-topic.com. Въвеждането се ускори през 2024 г.; Proximus отчете 75% покритие за населението с 5G към началото на 2025 г. finance.yahoo.com, а всички градски райони вече имат поне базово 5G. Мобилният интернет се представя много добре: медианната скорост на сваляне при 4G/5G надхвърля 100 Mbps в най-бързата мрежа (Proximus) ookla.com ookla.com. Много потребители използват мобилните данни на смартфоните си интензивно (проникването на мобилен широколентов интернет е ~90% от населението en.wikipedia.org), но мобилният интернет обикновено е допълнение към фиксираните услуги, а не заместител на домашния интернет в Белгия. Фиксираният безжичен достъп (FWA) чрез 4G/5G все още не е широко използван, поради почти универсалните жични алтернативи, макар операторите да тестват 5G FWA като бъдеща конкурентна алтернатива reportlinker.com. Като цяло, мобилните мрежи добавят всепроникващ пласт интернет-достъп, а 5G се очертава като фактор, който ще увеличи безжичната пропускателна способност и ще позволи приложения с нисък латентност (когато покритието стане универсално и по главните пътища, и в селските райони, съгласно целите на ЕС за 2025 г.).

Сателитен интернет

Сателитният широколентов интернет има нишово, но забележимо присъствие в Белгия. Традиционно геостационарните сателитни услуги (напр. ViaSat/KA-SAT или Eutelsat Konnect) бяха достъпни за потребители в селски райони, но заради високата им латентност (~600–700 ms) и ограничени скорости те бяха последна опция. Промяната настъпи със SpaceX Starlink, сателитното съзвездие в ниска околоземна орбита (LEO). Starlink стана наличен в Белгия през май 2021 г. worldpopulationreview.com и може да предостави 100–200 Mbps изтегляне (20–40 Mbps качване) с латентност около 45 ms – много по-близо до наземния широколентов интернет ookla.com. Всъщност през Q4 2024 медианната латентност на Starlink в Белгия бе измерена на 46 ms – едно от най-ниските в Европа (наравно с Люксембург) ookla.com. Представянето се подобри с увеличаването на броя сателити и наземни станции в Европа. Starlink обаче е относително скъп (около €65–€100 на месец плюс ~€450 за оборудване), така че се използва по-скоро в специфични случаи: отдалечени селски къщи или ферми вън от обхвата на кабел/оптика, потребители, недоволни от местните монополи, или като резервен вариант за фирми, нуждаещи се от дублиращи връзки. Употребата в Белгия е ограничена в сравнение с държави с лоша наземна инфраструктура (широкото покритие с кабел/VDSL в Белгия прави сателита по-малко критичен) ookla.com. Въпреки това, Starlink и сходни LEO услуги дават нова възможност за “навсякъде” свързаност. Освен Starlink, малко други сателитни оператори таргетират масовия белгийски пазар – изключение е OneWeb, която (в партньорство със сателитния интернет-доставчик Nortlink) започна да предлага LEO-свързаност за фирми в Западна Европа през 2023 (насочено към професионална употреба – напр. за морски или корпоративен резерв). Обобщено, сателитният интернет в Белгия е наличен и технически впечатляващ, но остава нишово решение предвид силната наземна мрежа. Служи като важен инструмент за непокрити джобове, мобилни обекти (напр. кемпери или морска употреба), и резерв-опция за устойчивост. Държавата не е била принудена да субсидира сериозно сателитния достъп за селата, тъй като практически всички белгийски домакинства имат някаква наземна широколентова опция point-topic.com, но LEO сателитите все пак добавят слой свързаност за желаещите.

Покритие и достъпност: градски срещу селски райони

Белгия разполага с обширно широколентово покритие както в градските, така и в селските райони, макар да съществуват различия в наличието на ултрабързи мрежи. Практически всяко домакинство (≈100%) има достъп поне до базов фиксиран широколентов интернет, а достъпът до мрежи от ново поколение (NGA ≥30 Mbps чрез VDSL, кабел или оптика) обхваща 99,6% от домовете на национално ниво point-topic.com. Дори в селските райони NGA достига около 93,6%, далеч над средното за ЕС в селата (~78,7%) point-topic.com. Това означава, че преобладаващата част от селските села имат поне VDSL или кабелен интернет. 4G мобилното покритие дообхваща и последните пропуски, практически 100% от населението tradingeconomics.com, гарантирайки, че няма обитаван район изцяло офлайн.

И все пак при ултрабързия интернет (100 Mbps и нагоре, или мрежи с много висока капацитет – VHCN), градските райони се справят по-добре от селските. Благодарение на внедряването на кабел и оптика, 96,0% от белгийските домове са покрити от гигабитова мрежа (DOCSIS 3.1 кабел или FTTP) point-topic.com – един от най-високите дялове в Европа point-topic.com. В селата обаче VHCN-покритието е само 51,4% point-topic.com, тоест почти половината селски домакинства все още нямат достъп до гигабитови скорости. Във Фландрия (северна Белгия) дори селските градчета често имат кабелен интернет (Фламандското селско VHCN покритие е много по-високо – ~80–100% в някои области point-topic.com point-topic.com), докато в Валония (юг) много селски общини все още нямат кабел или оптика (някои Валонски райoни имат <3% гигабитово покритие) point-topic.com. Например регионът Нивел (Валония) има впечатляващите ~79,5% селско гигабитово покритие – вероятно заради кабела, но в други валонски селски области хората почти изцяло разчитат на VDSL point-topic.com. За разлика от това почти всички градски квартали – било то в Брюксел, Антверпен или по-малки градове – имат поне една гигабитова опция (кабел или оптика). Покритието с оптика особено ясно показва градско-селската разлика: FTTP покрива над половината от Брюксел, но само 7,3% от селските домакинства са били с оптика към средата на 2023 г. point-topic.com. Селските потребители без кабел/оптика разчитат на модернизиран DSL (много селски линии са с VDSL – 84,1% селско VDSL покритие point-topic.com, чийто скорости често надхвърлят 30–50 Mbps). В съвсем отдалечените точки се разчита на 4G/5G или сателит за широколентов интернет, макар и с известни компромиси по отношение на скорост и латентност.

За илюстрация, ето няколко показателя за покритие (данни от средата на 2023 г.):

• DSL: 99.9% от домакинствата (селски райони 97.4%) имат налична медна линия/DSL point-topic.com point-topic.com.
• VDSL: 96.5% от домакинствата (селски райони 84.1%) – много широко разпространени ъпгрейди до VDSL point-topic.com point-topic.com.
• Кабел (Docsis 3.1): 95.4% от домакинствата (селски райони 49.0%) – почти всички градове и много селища, но по-малко в отдалечени села point-topic.com point-topic.com.
• Оптика (FTTP): 25.0% от домакинствата (селски райони 7.3%) – основно съсредоточено в градовете, слабо застъпено в провинцията до момента point-topic.com point-topic.com.
• VHCN (FTTP + Docsis3.1): 96.0% от домакинствата (селски райони 51.4%) имат достъп до мрежа с гигабитови скорости point-topic.com point-topic.com.
• Мобилна: 4G ~100% от населението, 5G ~40% от населението през 2023 г., като се очаква да достигне ~75% през 2024 г. point-topic.com finance.yahoo.com (с първи фокус върху градове и областите с интензивен трафик).

Тези числа поставят Белгия сред най-добрите в Европа по отношение на широко покритие, освен в областта на чистата оптика, където тя изостава. Дигиталното разделение между град и село в Белгия е по-тясно отколкото в много страни (селско покритие с 30 Mbps при 93.6% срещу средно ~79% в ЕС point-topic.com). Въпреки това, разликата в достъпността до гигабит е значителна – ферма в периферията може да остане на 50 Mbps DSL, докато жител на града се радва на 1 Gbps кабел/оптика. Правителството е осъзнало това и е предприело мерки за преодоляване на пропуските. Федералният план за възстановяване е отпуснал 41 милиона евро за разширяване на високоскоростния интернет в “бели зони” (необслужвани селски райони) в следващите години digital-strategy.ec.europa.eu. Във Валония регионалните власти инвестират над 70 милиона евро за свързване на индустриални паркове и училища към оптика, за да не изостанат икономическите центрове в провинцията digital-strategy.ec.europa.eu. Дори малката немскоезична общност в източна Белгия е осигурила 19.5 милиона евро за FTTH внедряване в своите села digital-strategy.ec.europa.eu. Освен това регулаторът BIPT поддържа картираща система за определяне на наличността на широколентов интернет по местоположение, за разпознаване на оставащи “бели петна” и ръководене на публичната намеса digital-strategy.ec.europa.eu. Тези усилия, заедно с текущото комерсиално разгръщане на оптика и 5G, постепенно подобряват свързаността в селските райони. До 2025 г. много преди това слабо обслужвани места вече получават ъпгрейди – или чрез полагане на оптика към периферията, или чрез 5G фиксиран безжичен интернет като временна алтернатива reportlinker.com. В заключение, градските райони на Белгия вече се радват на почти универсален бърз интернет, а в селата, макар да изостават донякъде в най-бързите технологии, разликата се стопява. Политиката на държавата е изцяло насочена към “100 Mbps с възможност за ъпгрейд до 1 Gbps за всяко домакинство” (целта на ЕС Gigabit Society 2025), макар че първоначално Белгия бе оценена с нисък шанс за пълно постигане до 2025 г. поради късното навлизане на оптиката table.media table.media. Перспективата за 2030 г. е далеч по-оптимистична, с почти универсален гигабитов достъп на хоризонта чрез комбинация от оптика, кабел и 5G.

Интернет скорости, латентност и качество на услугата

Интернет услугите в Белгия са сред най-добрите в Европа, благодарение на масовото разпространение на високоскоростен кабел и нарастващата оптична инфраструктура. Средните скорости са постоянно високи. В началото на 2023 г. медианната скорост на фиксиран широколентов интернет беше около 86.7 Mbps datareportal.com (ръст от ~+12% спрямо предходната година), а до края на 2024 г. медианата вероятно вече е трицифрена. При мобилния интернет, медианната скорост за теглене беше 56 Mbps върху 4G/5G в началото на 2023 г. datareportal.com, със също така нарастваща тенденция. Тези медианни стойности включват всички технологии (дори по-бавните DSL линии), така че потребителите на кабелна или оптична връзка обикновено се радват на много по-висока пропускливост. Наистина, най-бързите предложения в Белгия са от световна класа: Proximus предлага до 8.5 Gbps на оптика в избрани райони proximus.be, а най-скъпите тарифи на Proximus и Telenet достигат ~1 Gbps за частни клиенти.

В докладите за производителност на мрежите, Белгия показва много добри резултати. В класацията на Ookla Speedtest Intelligence за 2-ро полугодие на 2024 г., Proximus Fiber бе оценен като най-бързия фиксиран доставчик с медианна скорост на теглене ~302 Mbps и качване ~178 Mbps, както и изключително ниска латентност от 9 ms ookla.com. Следващите по скорост доставчици са кабелните (Telenet ~176 Mbps, VOO ~167 Mbps медиана на тегленето) ookla.com – което говори, че много клиенти са все още на средни абонаменти, въпреки че мрежите позволяват ~1 Gbps. Латентността при кабел и оптика е обичайно ниска (обикновено 5–20 ms), подходяща за игри и гласови услуги. DSL линиите имат по-висока латентност (20–40 ms+) и по-ниски скорости, но броят на тези абонати намалява. В мобилния сегмент Proximus води с ~101 Mbps медианна скорост за теглене през 4G/5G към края на 2024 г. ookla.com ookla.com, следван от Orange (~81 Mbps) и Telenet/Base (~73 Mbps). Тези скорости отразяват масовото разпространение на 4G+ и новите 5G услуги. Мобилната латентност също се е подобрила: Proximus отчита най-ниска латентност при 4G/5G – 39 ms ookla.com. С разширяването на 5G се очаква мобилната латентност да спадне до ~20 ms през следващите години, което ще облагодетелства приложения в реално време.

Що се отнася до качеството на услугата, белгийските доставчици се представят добре. Например, анализът на Speedtest за консистентност (пробите, които отговарят на минимум 25/3 Mbps), показва Proximus Fiber с над 92% консистентност ookla.com, т.е. потребителите почти винаги имат „широколентово“ или по-добро преживяване. Видеостриймингът е сравним при всички доставчици – няма значими статистически разлики ookla.com – обичайно гладко HD/4K излъчване при достатъчна пропускливост. Геймърското преживяване също нарежда Белгия сред фаворитите: Proximus Fiber постига ~98.8 (по скала 0–100 за геймърско QoE), водещ на пазара ookla.com, което значи минимално забавяне и смущения по жични връзки. Като цяло, потребителското мнение е положително – клиентите оценяват Proximus Fiber с 3.63 от 5 (най-високо сред доставчиците) в анкета на Speedtest ookla.com, което отразява добро ниво на удовлетвореност.

Един аспект, който заслужава внимание, е зависимостта на Белгия от кабел за високи скорости: докато кабелът предоставя отличен скорост на изтегляне (често 500 Mbps до 1 Gbps), скоростите на качване са по-ниски (например 20–50 Mbps при DOCSIS 3.1). Тази асиметрия може да засегне по-взискателните потребители или малките фирми, които се нуждаят от по-голям капацитет на качване. Оптичните влакна решават този проблем със симетрични скорости (например медианната скорост на качване на Proximus fiber е около 178 Mbps ookla.com). С разпространението на оптичния интернет средната производителност при качване се подобрява. Друг аспект е задръстванията по мрежата: кабелната мрежа, тъй като се споделя, може да изпитва забавяния в пикови часове на някои места, но Telenet и VOO до голяма степен са намалили това с подобрения и сегментация на мрежата. Широкото използване на векторизация при VDSL е изцедило висока производителност от медните линии, но с остаряването на тези линии и увеличаването на търсенето на ултра-бързи скорости, преходът към оптично влакно ще бъде от ключово значение за поддържането на качеството.

На международно ниво, интернетът в Белгия се класира добре по индекси за скорост – обикновено е някъде в топ 20–30 страни по скорост на фиксиран широколентов интернет, и подобно и за мобилен интернет. Индексът за цифрова икономика и общество (DESI) за 2022 г. отбляза, че Белгия има 67% от широколентовите абонаменти на ≥100 Mbps, значително над средното за ЕС en.wikipedia.org, показвайки високия дял на бързи планове (основно чрез кабел). Същевременно Ookla подчертава, че латентността на Starlink в Белгия (46 ms) вече не е много по-различна от средната за наземните мрежи, благодарение на подобренията ookla.com – знак, че дори най-съвременните технологии намират приложение в този взискателен пазар. В обобщение, белгийските интернет потребители обикновено се радват на бърза и надеждна услуга: има широко разпространени гигабитови опции, ежедневните скорости са напълно достатъчни за интензивни приложения, а латентността е ниска и подходяща за работа в реално време. С допълнителното разширяване на оптичните влакна и 5G, очакването е, че Белгия ще затвърди позицията си на държава с отлично интернет качество, като евентуално ще превърне сегашното изоставане с оптичния достъп в пример за бърза модернизация.

Цени и абонаментни модели

Исторически цените на интернет в Белгия са били по-високи в сравнение с някои съседни страни, основно поради концентриран пазар. В продължение на много години дуополът Proximus и Telenet (плюс VOO на юг) означаваше ограничена ценова конкуренция, а интернет абонаментите често се предлагаха в комбинация с телевизия и телефонни услуги. В резултат типичната месечна цена за неограничен високоскоростен интернет е около €50–€70. Например през 2023 г. самостоятелен оптичен план на Proximus (500 Mbps входяща/100 Mbps изходяща) струваше около €65/месец proximus.com, а „One Up” пакетът на Telenet (1 Gbps, включва мобилна и ТВ услуга) беше ~€90/месец reddit.com. Средната цена за базов широколентов пакет (60 Mbps или повече, неограничени данни) е около €50 според изследвания за разходите на живот numbeo.com. Тези цени са доста по-високи от съседни Франция или Германия, което често води до недоволство сред потребителите reddit.com. До скоро единствената алтернатива идваше от бюджетни марки или промоции: Scarlet, нискобюджетен бранд на Proximus, предлага неограничен интернет (DSL/VDSL) за около €34/месец proximus.com, а понякога Proximus/Telenet пускат промоционални цени (например 6 месеца с отстъпка). Данъчните тавани за фиксиран интернет на практика са спрени – всички основни интернет доставчици предлагат неограничен фиксиран интернет (макар че за новия социален тарифен план има 150 GB/месец лимит при 30 Mbps proximus.com, разгледан по-долу). Обобщено, белгийските клиенти плащат по-скъпо за интернет, но получават висока скорост и щедри (неограничени) обеми за цената.

Абонаментните модели често включват пакети: много популярен вариант е трипъл-плей (интернет + ТВ + фиксиран телефон) или куад-плей (добавя мобилна услуга). Доставчиците насърчават пакетите с отстъпки. Например Proximus Flex пакетите комбинират оптичен интернет, цифрова телевизия и мобилни услуги, като 1 Gbps оптичен + мобилно пакет е около €84/месец (след промоциите) reddit.com. Комбинираните пакети Telenet One също така обединяват кабелен интернет, ТВ и мобилни услуги. Въпреки това, белгийските регулатори са гарантирали, че се предлага и самостоятелен интернет за тези, които не желаят ТВ – тези самостоятелни планове са по-евтини, но все пак остават сравнително скъпи.

Голям обрат настъпи в края на 2024 г.: DIGI Belgium – новият играч – навлезе с шокиращо ниски цени по белгийските стандарти. DIGI (част от румънската Digi Communications) предлага оптична връзка на €10/месец за 500 Mbps, €15 за 1 Gbps и €20 за 10 Gbps – всичко неограничено, симетрично, с безплатен монтаж csimagazine.com. Тези цени са част от нивата на старите играчи и незабавно поставиха нов стандарт. Недостатъкът е, че мрежата на DIGI е напълно нова и в началото с ограничено покритие (старт в части от Брюксел през 2024, разширявайки се постепенно) csimagazine.com. Въпреки това, появата му се очаква да засили конкурентния натиск. Белгийските потребители, които дълго завиждаха на ниските цени във Франция, с изненада видяха €15 гигабит в Белгия – нещо, което преди „не би повярвал“. Освен това мобилните планове на Digi са много по-евтини от конкуренцията (например €5 за 15 GB мобилни данни csimagazine.com). В отговор можем да очакваме, че големите оператори ще въведат нови промоционални предложения или бюджетни марки, за да задържат клиентите си в районите, където Digi се появи.

Друго развитие при цените е въвеждането на „социална тарифа“ за интернет. През 2024 г. правителството разшири групите, които имат право на социална интернет тарифа, за да подпомогне нискодоходни и уязвими потребители да се свържат онлайн telecompaper.com. Новото социално предложение е на цена €19/месец за фиксиран интернет (150 GB данни при поне 30 Mbps) proximus.com или €40 за интернет + ТВ пакет ombudsmantelecom.be. Proximus, Telenet и VOO са длъжни да предлагат тези намалени планове ombudsmantelecom.be. В началото интересът беше слаб (вероятно поради ниска осведоменост или лимита от 150 GB), което накара властите да обмислят корекции telecompaper.com. Въпреки това, това е важна стъпка за подобряване на достъпността и дигиталното включване, така че цената да не е пречка за основна свързаност.

В областта на мобилните услуги ценовите тенденции са малко по-благоприятни за потребителите. Например най-евтините мобилни планове с данни от 1–5 GB държат ниво около €15/месец reddit.com, а комбинираните оферти често включват неограничени разговори/съобщения. Въпреки това, високите пакети за мобилни данни (например неограничен 5G) все още са скъпи (често €30–€40+). Отново, влизането на Digi с €14 за неограничени разговори/съобщения и евтини данни може да доведе до поевтиняване. До 2025 г. белгийските потребители най-накрая виждат повече ценова конкуренция: придобиването на VOO от Orange Belgium го прави по-силен оператор, който може да комбинира мобилно и фиксирано кабелно обслужване с отстъпка, а Telenet/BASE вече раздвижиха мобилния пазар след като станаха самостоятелен мобилен оператор. За фиксирания интернет обаче цените остават над средните за ЕС – нещо, което регулаторът BIPT следи с годишни международни ценови проучвания bipt.be. Общото мнение е, че белгийският интернет е с високо качество, но скъп; надеждата е, че новата конкурентна инфраструктура (оптичен интернет на Digi, потенциално сътрудничество между Proximus и Orange по оптика и т.н.) ще доведе до по-умерени цени.

Що се отнася до моделите за абонамент, практически всички фиксирани широколентови планове в Белгия са фиксирана такса/неограничени данни (ерата на месечните лимити и такси за надвишаване приключи преди около десетилетие за масовите планове). Договорите обикновено са за 1 или 2 години, но регулаторите наложиха по-лесна смяна и прекратиха автоматичното подновяване, така че клиентите могат да сменят доставчик с едномесечно предизвестие след първоначалния срок. Много абонати наемат модем/рутер от доставчика (често включено в цената). Wi-Fi хотспотове и обществени Wi-Fi точки се предлагат от някои доставчици (напр. Telenet Homespots, Proximus Public Wi-Fi) като допълнителна стойност. Друга тенденция е OTT TV срещу традиционна кабелна телевизия – с растежа на стрийминга някои потребители предпочитат само интернет и се отказват от ТВ пакета. Доставчиците отговориха с гъвкави пакети (напр. “интернет + само мобилни услуги”).

В обобщение, интернет цените в Белгия през 2025 г. отразяват наследство от ограничена конкуренция, но сега се намираме на повратна точка. Докато повечето хора все още плащат около €50–€70 за домашния си интернет, новите ултра-евтини оферти и регулаторни ходове разширяват опциите както при ниския (социален тариф, Digi), така и при високия сегмент (гигабитови скорости стават достъпни). Потребителите ще спечелят от тези промени, надявайки се да видят повече “стойност за парите си” в идните години – желана промяна в страна, която дълго време плащаше премия за свързаност.

Проникване на пазара и усвояване от потребителите

Белгия е силно свързано общество, като използването на интернет и широколентовия достъп достигат наситеност в много сегменти. Към началото на 2023 г. е имало 11.03 милиона интернет потребители, което представлява интернет проникване от 94.5% от населението datareportal.com. До 2025 г. индивидуалното използване на интернет е около 95% – практически почти всеки възрастен в Белгия е онлайн в някаква форма. Това е над средното за ЕС и в най-високите нива в Европа по използване на интернет en.wikipedia.org. Оставащото офлайн население е главно сред възрастните или определени нискодоходни групи, на които държавните програми за включване се стремят да помогнат (напр. чрез обучения по дигитална грамотност и достъпни услуги).

Що се отнася до домашните връзки, около 94–95% от домакинствата в Белгия имат абонамент за интернет statista.com. Това се е увеличило от ~90% преди десетилетие до средата на 90-те процента днес, като малко малцинство от домакинствата (често самостоятелно живеещи възрастни) нямат домашен интернет. Поразително е, че проучване на Statbel от 2023 г. показа, че 94.8% от домакинствата в предградията имат интернет достъп statista.com, което показва консистентност между различни типове общности. Практически 100% от бизнесите в Белгия имат интернет достъп, а дори и 97%+ от малките предприятия използват широколентови услуги (тези без, са обикновено много малки или в специални ситуации). Широколентовият интернет се разглежда като основна услуга за бизнеса – от магазини, използващи онлайн плащания, до големи компании с мултигигабитови връзки. Много бизнеси се абонират за по-високи класове услуги (оптика или наети линии) заради надеждността.

Що се отнася до броя на абонаментите за широколентов интернет, Белгия е имала приблизително 5.32 милиона фиксирани широколентови абонамента през 2024 г. reportlinker.com. С приблизително 4.8 милиона домакинства, това предполага средно около 1.1 абонамента на домакинство (като се отчитат и бизнеси и домакинства с повече от една линия). Проникването на фиксиран широколентов интернет е около 43.7 абонамента на 100 души en.wikipedia.org (данни на Световната банка, 2023 г.), едно от най-високите в Европа, което показва колко стандартно е домашното широколентово ползване. Съотношението на тези абонаменти се измества: кабелните и оптичните услуги растат, докато DSL постепенно намалява. През 2022 г. 67% от фиксираните широколентови абонаменти са били със скорост поне 100 Mbps en.wikipedia.org, което показва силно усвояване на бързите пакети. До 2025 г. този процент вероятно е дори по-висок с нарастването на гигабитовите оферти и повишаването на броя оптични връзки.

Мобилният широколентов интернет също е повсеместен. През 2023 г. в Белгия е имало около 11.28 милиона мобилни връзки (97% от населението) datareportal.com, което сочи, че много хора имат повече от една SIM карта (напр. работен и личен телефон). Проникването на смартфоните е високо (около 80–85% от населението са потребители на смартфони). Проникването на мобилния интернет (хора, които използват мобилни данни) достигна ~90% през 2021 г. en.wikipedia.org и продължава да расте, тъй като дори късните осиновители (като някои възрастни) се сдобиват със смартфони. Все повече белгийци използват мобилен интернет за ежедневни задачи в движение, но повечето все още разчитат на фиксиран Wi-Fi вкъщи за по-сериозни дейности. Един интересен факт: използването на социални мрежи е било 80.9% от цялото население през 2023 г. datareportal.com, което отразява масовото онлайн присъствие и индиректно – широка интернет достъпност.

Също така е полезно да се види усвояването по сегменти: по-младите белгийци (до 55 г.) са почти универсално онлайн (98–99%), докато при възрастните (65+), използването на интернет е по-ниско (но нарастващо, в момента около 70–80%). Държавата и НПО-та имат програми за повишаване на дигиталните умения при възрастни и уязвими групи. Според Wikipedia, нивото на дигитални умения в Белгия е наравно със средното за ЕС – 54% имат поне базови дигитални умения en.wikipedia.org, т.е. има място за подобрение дори при широко разпространен достъп.

Жилищни vs бизнес потребители: При домакинствата с повече хора практически всички имат интернет абонамент, тъй като работа, образование и забавления зависят от него. Средната фиксирана широколентова скорост, за която се абонират домакинствата, нараства (операторите премахват бавните пакети или ги ъпгрейдват автоматично – напр. Scarlet увеличи базовата скорост до 50 Mbps при €34 без поскъпване proximus.com). За бизнеса, особено МСП, качествените мрежи в Белгия позволяват почти 100% проникване: почти всички фирми използват облачни услуги, VoIP и др., които предполагат широколентов достъп. Пандемията COVID-19 също подчерта нуждата от стабилен интернет – до 2025 г. дистанционната работа остава често срещана и семействата често гарантират достатъчна скорост (понякога ъпгрейдват, ако няколко членове едновременно правят видеоконференции).

Един интересен показател е проникването на широколентовия интернет по домакинства. Комбинирайки фиксиран и мобилен интернет, практически всяко домакинство разполага с поне една форма на интернет. Делът на фиксирания широколентов интернет е в средата на 90-те процента. Онези без фиксиран често използват мобилен (някои млади сингли се задоволяват с 4G/5G мобилен план, ако им е достатъчен). Все пак, неограничените мобилни пакети са скъпи, така че истински домакинства само с мобилен интернет са рядкост (~5% или по-малко).

В заключение, процентът на осиновяване на интернет в Белгия е много висок: около 95% от домакинствата са онлайн, 93–94% от хората редовно ползват интернет en.wikipedia.org, и масово се използват високоскоростни пакети. Малкото цифрово разделение е по-скоро в нивото на услугата (оптика срещу DSL и т.н.), отколкото в самия достъп. С продължаващи инвестиции и намаляващи цени, дори останалите изолирани групи (обикновено поради доходи или липса на умения) постепенно се свързват. До 2025 г. Белгия на практика е напълно свързано общество, в съответствие с репутацията си на ранен осиновител на широколентов интернет (Белгия беше сред първите в Европа с кабелен интернет и DSL в края на 90-те). Предизвикателството оттук нататък не е базовият достъп, а надграждането на всички до следващо поколение технологии и осигуряване, никой да не остане с некачествен достъп.

Ключови доставчици на интернет услуги (ISP)

Интернет пазарът в Белгия се обслужва от шепа водещи играчи, всеки със своя инфраструктура, и още няколко десетки нишови или виртуални оператори. По-долу са основните ISP и оператори, които предоставят интернет достъп:

• Proximus (Belgacom) – Водещият телекомуникационен оператор. Proximus управлява националната медна телефонна мрежа и е лидер във внедряването на оптика. Предлага DSL/VDSL и FTTH широколентов интернет, както и е мобилен оператор (Proximus е и най-големият мобилен доставчик). Proximus има най-широко фиксирано покритие (навсякъде, където има телефонна линия) и около 45% дял при широколентовия достъп. Предлага конвергентни услуги (интернет, цифрова телевизия, стационарен, мобилен) под марката Proximus, а притежава и Scarlet, бюджетен ISP. Оптичната мрежа на Proximus е с отворен достъп – други доставчици могат да ползват услугите ѝ на едро (регулаторът наложи свободен достъп до оптика bipt.be, както при DSL). През 2024 г. Proximus получи награди за най-бърза фиксирана мрежа (оптична) в Белгия ookla.com. Компанията е частично държавна и остава доминиращ играч.
• Telenet – Водещият кабелен оператор във Фландрия. Telenet управлява мащабна HFC кабелна мрежа, покриваща Фландрия (и части от Брюксел и малки територии в Валония). Предлага широколентов достъп по кабел (до 1 Gbps), цифрова телевизия и наскоро – мобилни услуги (след придобиването на мобилния оператор BASE през 2016 г.), с което стана напълно конвергентен доставчик. Telenet е собственост на Liberty Global, която през 2023 г. изкупи всички дялове budde.com.au budde.com.au. Telenet държи около 30% от пазара на широколентов интернет. Исторически е силна във Фландрия, където конкурира директно Proximus (DSL) – тази конкуренция между кабел и DSL обяснява високото проникване на широколентовия интернет в Белгия budde.com.au. Мрежата на Telenet също се използва от други оператори чрез едро (напр. Orange има споразумение за интернет през мрежата на Telenet). Съвместното предприятие NetCo (Wyre) с Fluvius цели постепенно внедряване на оптика. Telenet има силен бранд във Фландрия, често е възприеман като доставчик с високо качество (редовно се класира на второ място след оптиката по скорост).
• Orange Belgium – Мобилен оператор, превърнал се в конвергентен доставчик. Orange (преди Mobistar) е №2 мобилен оператор в Белгия. Без собствена фиксирана инфраструктура първоначално, Orange стартира “Orange Love” услуги чрез наем на капацитет от кабелните мрежи (регулиран едро достъп). През 2021–2023 г. Orange направи стратегически ход, придобивайки 75% от VOO, кабелния оператор на Валония и част от Брюксел brusselstimes.com. Това придобиване (финализирано през 2023 г.) дава на Orange контрол над HFC мрежа с покритие ~1.8 милиона домакинства във Валония/Брюксел. Orange предлага сега интернет през мрежата на VOO (и все още през тази на Telenet във Фландрия по едро договор, докато оптиката не стигне и там). С VOO пазарният дял на Orange при интернет скочи и той стана реален национален конвергентен играч редом с Proximus и Telenet. Очаква се Orange да инвестира в модернизация на VOO мрежата (възможно преминаване към DOCSIS 4.0 или FTTH). В мобилния сектор Orange Belgium има силна 4G мрежа и стартира 5G през 2022 г. Партнира с Proximus в споделяне на мобилната инфраструктура чрез MWingz за по-бързо внедряване на 5G proximus.com. Присъствието на Orange тласна конкуренцията – често се предлага малко по-евтино от Proximus/Telenet за сходни пакети.
• VOO – Кабелен оператор във Валония. VOO е създаден чрез сливане на кабелните мрежи във френскоезичния регион (собственост на Nethys/Enodia и Brutélé). Предлага кабелен интернет (до 1 Gbps с новите ъпгрейди) и платена ТВ, основно във Валония и някои части на Брюксел. VOO исторически имаше около 0.5 милиона интернет клиенти. След придобиването от Orange, VOO де факто е под шапката на Orange, а бъдещето на марката е неясно (Orange вероятно ще ребрандира услугите, но към 2024 г. VOO все още работи със своето име). Мрежата на VOO обхваща около 90% от домакинствата във Валония (по-ниско кабелно покритие от Фландрия, но VOO присъства във всички основни градове). Любопитен факт: до придобиването VOO и Telenet бяха отделни, но сега Orange (VOO) и Telenet ще се конкурират директно в пресичащи се райони (напр. периферията на Брюксел).
• Digi Belgium / Citymesh – Новият играч. Digi Belgium е партньорство между румънската Digi Communications и белгийския Citymesh. В аукциона през 2022 г. консорциумът получи честоти, за да стане четвърти мобилен оператор в Белгия budde.com.au. След подготовка Digi стартира потребителски услуги в края на 2024 г. Уникалното е, че Digi не е само мобилен оператор – компанията започна и изграждане на собствена оптична мрежа (първо в Брюксел) csimagazine.com. Citymesh има опит в B2B телекомуникациите и частни 4G мрежи, а с капитала и ноу-хауто на Digi (известна с ултра-евтините си оферти в Румъния и други страни) те водят нова конкуренция. Ефектът от Digi досега: най-евтините мобилни и оптични пакети, които Белгия е виждала csimagazine.com. Оптичният достъп е все още ограничен (няколко комунни в Брюксел, план за 2 милиона достигнати домакинства за 5 години csimagazine.com), а за мобилните услуги предстои да се изгради мрежа (вероятно първоначално през роуминг договор с друг оператор). Citymesh остава активен и в бизнес услугите (напр. свързаност за дронове, индустриален IoT и офшорни вятърни паркове). За крайните потребители търговската марка е Digi – ако постигне мащаб, пазарната динамика може да се промени от триопол в битка на четири конкурента.
• Други ISP и виртуални оператори (MVNOs): Освен големите, има и по-малки играчи. EDPnet е самостоятелен ISP, предлагащ DSL и оптика (където има) по линиите на Proximus на малко по-ниски цени; компанията оцеля след почти фалит през 2022 г. (дори Proximus я подкрепи финансово, за да не изгуби клиент на едро). Mobile Vikings е виртуален оператор, популярен сред младите със своите мобилни планове; през 2021 г. Proximus придоби компанията, но тя временно продължава с отделен бранд. Съществуват и регионални оптични инициативи (напр. Fastfiber или градски “utility” оптики за бизнес паркове), но обхватът е малък. Телекомуникационният регулатор гарантира възможност за достъп на алтернативните оператори – напр. през едро достъп до оптика и кабел – така че има няколко рисьлъра (като Nextel или Destiny в B2B). Но в ритейла ~95% от широколентовите абонати са при Proximus, Telenet/VOO/Orange или Scarlet. Същото е и при мобилните – Proximus, Orange и Telenet/Base държат почти целия пазар, а MVNO са нишови.

Обобщено, Proximus, Telenet и Orange/VOO са основните фиксирани интернет доставчици, които покриват почти цяла Белгия, докато Proximus, Orange, Telenet/Base и Digi са мобилните оператори. Конкуренцията исторически бе инфраструктурна (телеком срещу кабел). Сега, с консолидацията (Orange+VOO) и навлизането на Digi, пазарът се развива. Всеки голям играч има роля: Proximus развива оптика, Telenet залага на кабел и постепенно също на оптика, Orange интегрира VOO и атакува директно, а Digi/Citymesh внасят свежа конкурентност. За потребителите това означава повече избор и, надяваме се, по-добро съотношение цена/качество, а за Белгия – по-бърз прогрес към национална високоскоростна инфраструктура.

Държавни инициативи и стратегия за широколентов достъп

Белгийското правителство (на федерално и регионално ниво) е проактивно в насърчаването на дигиталната свързаност и включване, в съответствие с целите на ЕС за широколентов интернет. Краъгълен камък е планът „Digital Belgium“ и свързаните със него стратегии (напр. Digital Wallonia), които поставят цели за разгръщане на широколентов интернет и 5G. По-долу са представени ключови инициативи и политики, които оформят достъпа до интернет:

• Национален план и цели за широколентов достъп: Белгия се придържа към целите на Gigabit Society на ЕС (100 Mbps, ъпгрейдваеми до 1 Gbps за всички до 2025 г. и гигабит за всички до 2030 г.). Правителственият план за широколентов интернет (често наричан „Breedbandplan“) координира усилията за постигане на тези цели digital-strategy.ec.europa.eu. Макар голяма част от инфраструктурата да се изгражда от частни оператори, държавата определя рамка и се намесва при пазарни неуспехи. Федералните власти на Белгия, чрез BIPT и Broadband Competence Office, редовно оценяват обхвата и идентифицират „бели зони“, където липсва високоскоростен интернет digital-strategy.ec.europa.eu. Тези карти са насочвали публичните инвестиции, като споменатите по-горе 41 милиона евро за широколентов достъп в селските райони.
• Субсидии за широколентов интернет в селата: Чрез фондовете на EU Recovery and Resilience Facility, Белгия отпусна значителен капитал за подобряване на свързаността в селските райони. Федералното правителство инвестира 41 милиона евро (през следващите години) за финансиране на оптика или високоскоростни безжични връзки в райони, които операторите смятат за нерентабилни (напр. много слабо населени села) digital-strategy.ec.europa.eu. Това често се прави чрез обществени поръчки или партньорства с оператори, за да се гарантира, че тези райони няма да останат изостанали. Освен това регионите допълват тези усилия: Фландрия, която е гъсто покрита с кабели, има по-малко бели петна, но Валония е идентифицирала селски общини, които да бъдат обект на модернизация. Германоезичната общност в Източна Белгия получи 19,5 милиона евро за разгръщане на FTTH в малките градчета и „бели зони“ digital-strategy.ec.europa.eu, което е забележително като публично-частен проект за оптика (Proximus формира съвместно предприятие „Glasfaser Ostbelgien“ за изпълнението му proximus.com). Тези усилия постепенно ще повишат обхвата на ултра-бързата връзка в селата над настоящите 51%.
• Улесняване на внедряването на 5G: Стартирането на 5G в Белгия беше забавено частично заради стриктните регионални норми за лъчения (в Брюксел бяха въведени много ниски лимити за емисии, които на практика блокираха пълната мощност на 4G/5G). Правителството предприе действия за хармонизиране и облекчаване на тези норми. До 2021–2022 г. и трите региона (Фландрия, Валония, Брюксел) се съгласиха да повишат лимита за ЕМП емисии, за да позволят поставянето на 5G антени, без да се нарушават правилата digital-strategy.ec.europa.eu. Това беше решаващо за 5G в гъстонаселени зони като Брюксел. Аукционът за спектър през юни 2022 г. освободи нови ленти (700 MHz, 3600 MHz, 1400 MHz) за 5G, включително за новия участник Citymesh/Digi budde.com.au. Правителството също така се застъпва за 5G покритие по транспортните коридори – приоритет в ЕС (непрекъснат 5G по основни пътища и релси до 2025 г.). Докато операторите се грижат за внедряването, белгийската стратегия включва облекчаване на разрешителните процедури за антени и евентуално използване на публичната инфраструктура (напр. улично осветление) за малки клетки. Беше създаден национален 5G task force за координация по въпроси като информиране на обществеността относно здравето (успокояване на гражданските опасения около 5G). Чрез преодоляване на регулаторните пречки, тези инициативи извадиха Белгия от по-ранното изоставане по 5G, като покритието вече нараства бързо.
• Регулация и конкуренция: Белгийският институт за пощи и телекомуникации (BIPT) прилага мерки за насърчаване на конкуренцията. Той задължи разделяне на достъпа до кабелната мрежа (една от малкото страни, които го правят), което позволи на Orange да предлага услуги в мрежите на Telenet/VOO budde.com.au. Също така наложи регулация на достъпа до оптична инфраструктура в 2021–2022 г., изисквайки от Proximus (и неговите съвместни предприятия Fiberklaar/Unifiber) да осигурят едро достъп до FTTH за конкуренти на справедливи цени depp.oecd.org bipt.be. Политиките целят да предотвратят монополен контрол върху новите мрежи. Белгия получава похвали за този балансиран подход – инфраструктурна конкуренция, когато е възможно, и регулиран достъп, когато е нужно. Правителството също наблюдава споразумения за споделяне на спектър (напр. MWingz – съвместно предприятие за споделяне на мрежата между Proximus и Orange за внедряване на 5G, е одобрено, тъй като подобрява ефективността, без да убива конкуренцията на услуги proximus.com).
• Усилия за дигитално включване: Високите нива на достъп няма да означават нищо, ако хората нямат възможности или умения да ползват интернет. В Белгия има няколко програми за включване:
  • Социална тарифа за интернет (както е описано, план от 19 евро/месец) стартира през 2024 г., за да направи широколентовия достъп достъпен за домакинства с ниски доходи proximus.com. Правителството разшири критериите за получаване на тази тарифа (напр. за хора на определени социални помощи), което приблизително удвои броя на домакинствата, които могат да кандидатстват telecompaper.com. Продължава оценка дали предложението е достатъчно атрактивно (лимитът на данни може да бъде коригиран, за да се насърчи ползването telecompaper.com).
  • Грантове за компютри и устройства: Някои регионални програми предоставят компютри или таблети с намалена цена за ученици или уязвими групи. Например Digital Wallonia провежда инициативи за реновиране на лаптопи за ученици от домакинства с ниски доходи.
  • Дигитална грамотност и умения: Проекти като BeCentral (дигитален кампус на Централната гара в Брюксел) и различни програми за обучения получават подкрепа. Според доклади над 425 000 ученици са обучени в дигитални умения от 2017 г. насам чрез тези инициативи en.wikipedia.org. Правителството си партнира с неправителствени организации и библиотеки, за да предлага базови ИТ курсове за възрастни, мигранти и др., така че те да ползват е-услуги и интернет безопасно.
  • Обществен Wi-Fi и достъп за общността: В рамките на програмата WiFi4EU на ЕС десетки белгийски общини инсталираха безплатни Wi-Fi точки в обществени пространства. Освен това някои общински власти (напр. в Гент, Шарлероа) поддържат безплатен Wi-Fi в центровете на градовете. Това гарантира, че дори тези без абонамент могат да ползват основни услуги (напр. сайтове за работа, е-управление) на обществени места.
• Координация на широколентовата инфраструктура: Понеже Белгия е федерална държава с региони, координацията е важна. Те създадоха портали като KLIP (Фландрия) и Osiris (Брюксел) за координация на гражданското строителство (вкл. изграждане на оптика), така че улиците да не се разкопават многократно digital-strategy.ec.europa.eu digital-strategy.ec.europa.eu. Такава координация намалява разходите за внедряване и ускорява процеса чрез споделяне на инфраструктура (например телекоми полагат оптика заедно с водни или енергийни работи). Правителството въведе и закон, улесняващ достъпа до съществуващи тръбопроводи/стълбове (отразявайки EU Broadband Cost Reduction Directive), който подпомага операторите като Proximus и Telenet да използват повторно тръби или да споделят електрически стълбове в селските райони, което пести време и средства.
• Мониторинг и бъдеща стратегия: Правителството следи напредъка чрез DESI индикаторите и националните доклади. Като видяха, че оптичното покритие изостава, кабинетът на премиера дори организира дискусии за това „как да ускорим 5G и оптиката в Белгия“ през 2023 г. agoria.be, с участието на браншовата организация Agoria. Препоръките включваха премахване на административните бариери и евентуални стимули за оптика в по-слабо населени зони. До 2024 г. Белгия беше на 6-то място в DESI (Digital Economy and Society Index) благодарение на силните показатели за свързаност, но все още имаше нужда да подобри покритието на 5G и FTTH dig.watch. Правителствената стратегия не е директно да строи мрежи (тъй като в момента пазарът инвестира масирано), а да подкрепя и допълва: подкрепя чрез подходяща регулация и спектърна политика, допълва чрез целево финансиране там, където пазарът не стига. В бъдеще Belgian Recovery Plan изрично посочва дигиталната трансформация като стълб, което означава продължаващо финансиране за широколентов достъп, 5G в индустрията и киберсигурност.

В обобщение, белгийските власти са активно ангажирани в гарантирането на бърз и надежден интернет за всички граждани. Те използват микс от политики – инвестиции, регулация и образование – с цел да максимизират внедряването от частния сектор, като се намесват там, където е необходимо, за да се постигне универсалност. С наближаването на 2025 г. тези инициативи помогнаха на Белгия да навакса в разгръщането на оптика, да стартира 5G на национално ниво, да удържи цените под контрол и да стимулира дигиталното използване, което гарантира, че страната ще отговори на изискванията за свързаност на съвременната икономика и общество.

Сателитен интернет в Белгия: наличност, доставчици и случаи на употреба

Въпреки че малките размери на Белгия и отличната ѝ наземна мрежа означават, че сателитният интернет не е основен избор, той все пак представлява важна част от цялостния пейзаж на свързаността при определени сценарии. Тук описваме актуалното състояние на сателитния интернет в Белгия:

Наличност и доставчици: Всички основни глобални доставчици на сателитен интернет, които покриват Европа, са налични и в Белгия. Най-отличителният е Starlink (LEO сателитната констелация на SpaceX), която работи в Белгия от средата на 2021 г. worldpopulationreview.com. Клиенти навсякъде в Белгия (стига да имат открит изглед към небето) могат да поръчат Starlink. Услугата няма проблеми с локализацията – тя е практически „plug and play“ в цялата страна. Starlink в момента доминира разговора за сателитния интернет заради големия капацитет и ниската латентност. Освен Starlink, традиционните геостационарни (GEO) сателитни доставчици също обслужват Белгия: Viasat (който придоби европейската KA-SAT система от Eutelsat) предлага планове до около 50–100 Mbps, а SES Astra (чрез услугата ASTRA2Connect/FLYsat) имаше предложения около 20 Mbps. Съществува също и Inmarsat/Global Xpress за нужди от мобилен широколентов достъп. Все пак, тези GEO услуги са с латентност над 600 ms, което ги прави значително по-малко атрактивни за обща интернет употреба, отколкото LEO решенията.

Производителност: Starlink се представя впечатляващо в Белгия – потребителите често съобщават за 100–200 Mbps скорост на даунлоуд и 15–30 Mbps ъплоуд, с латентност в диапазона 30–50 ms. Това се потвърждава и от данни: през Q4 2024 година, медианната латентност на Starlink в Западна Европа бе една от най-ниските именно в Белгия (~46 ms) ookla.com, благодарение на близостта до няколко наземни станции и високата сателитна плътност. Такава латентност е с едва ~20 ms по-лоша от кабелния интернет – огромен напредък спрямо предишното поколение сателитен интернет. Скоростите на Starlink варират според развитието на констелацията; имаше съобщения за леко забавяне през средата на 2022 поради капацитет, но с изстрелването на нови сателити в края на 2024 капацитетът отново се увеличи ookla.com. Общо взето, потребителите на Starlink в Белгия могат да стриймват HD/4K видео, да провеждат видеоконференции и дори да играят (за развлечение) без сериозни проблеми. Традиционните сателити (Viasat и други) са с много по-висока латентност (~0.6 s), което затруднява употребата в реално време като видеоразговори или онлайн игри, но е подходящо за уебсърфинг или видео стрийминг с малко буфериране. GEO сателитите предлагат прилични скорости за теглене (до 50 Mbps планове), но високата латентност и често строгите лимити на трафика (например 100 GB на месец) ги правят последен избор.

Цена: Сателитният интернет също е сравнително скъп. Starlink в Белгия струва около 65 € месечно за стандартната жилищна услуга (тази цена бе намалена през 2022 в много европейски държави, тъй като SpaceX се опитва да разшири потребителската база). Стартовата цена за комплекта на Starlink (чиния + рутер) е около 450–500 €. Има и опция за преносимост, насочена към каравани/кемпери, на същата или малко по-висока месечна цена. Традиционни доставчици като Viasat предлагат планове от около 70–100 € месечно за ограничени пакети данни (плюс инсталация и наем на оборудване). Така сателитният интернет е по-скъп от наземния широколентов достъп (където за 50–60 € получавате неограничен оптичен или кабелен интернет). Но за тези без алтернатива, склонността за плащане често я има. В някои страни от ЕС правителствата субсидират хардуера за потребители в селски райони, ползващи сателит, но Белгия няма нужда от широка субсидия, тъй като почти навсякъде има поне DSL или 4G. Понякога индивидуални случаи (отдалечена ферма) може да получат провинциална подкрепа, но няма мащабна политика по въпроса.

Случаи на употреба в Белгия: Кой ползва сателитен интернет в добре окабелена страна? Има няколко сценария:

• Отдалечени селски къщи: Малък брой домове в Ардените или други отдалечени места твърде далеч за приличен DSL и извън обхвата на кабела могат да изберат Starlink вместо да търпят под 10 Mbps DSL. Например, в селска Валония има зони, където DSL достига макс. ~5 Mbps; за тях Starlink е революция, макар и скъпа. Той буквално носи „истински широколентов интернет“ във фермата.
• Мобилни/морски потребители: В Белгия има доста хора, които пътуват с каравани или с лодки (Северно море е наблизо). Преносимостта на Starlink е атрактивна за дигитални номади или за яхти и др. Белгийски къмпер, обикалящ Европа, може да ползва Starlink за интернет извън мрежа. По подобен начин е видяно Starlink maritime да се ползва на кораби в Северно море. Дори пристанището Антверпен-Брюж разглежда Starlink за подобряване на връзката на влекачи и офшорни платформи.
• Резервен интернет за бизнеси: Някои предприятия или държавни агенции изискват резервна връзка (за устойчивост при срив на наземните мрежи). Чиния Starlink може да служи като резервна връзка за критични обекти. С оглед на приличната латентност на Starlink, превключване от оптика към Starlink позволява операции като VPN, което беше невъзможно със старите сателити. Спешните служби в Белгия (напр. службите за гражданска защита) също тестваха Starlink за ситуации при бедствия, когато местната инфраструктура може да не работи.
• Технологични ентусиасти: Има общност от любители, които се снабдиха със Starlink просто защото е нова технология. В Белгия с относително високи доходи има ранни потребители, които се абонират за Starlink от любопитство или за гъвкавост (интернет във вила и др.). По форумите (напр. Reddit r/belgium), някои се прехвърлиха към Starlink заради недоволство от цените на дуопола или лошото клиентско обслужване – своеобразен протест + новост в едно. Все пак, това е малцинствено явление заради цената на Starlink.

Регулация и бъдещи перспективи: Белгия имаше малко регулаторни пречки за Starlink; BIPT я разреши бързо и нямаше значителни възражения (за разлика от някои страни с опасения за смущения). В бъдеще се очакват и други LEO констелации: Amazon с Project Kuiper планира старт в Европа около 2025–26 г., което може да донесе реална конкуренция на Starlink. Самият ЕС планира защитена LEO констелация (IRIS²), която може да се ползва първо от властите, а после и от клиенти. Повече конкуренция би могла да доведе до по-ниски цени или по-добри пакети за сателитни услуги и за белгийците. Предизвикателство ще бъде, че до 2030 г. почти всички вече ще имат оптика и 5G, та така нишата за сателит ще се стесни още повече. Но сателитите може да се интегрират с 5G (напр. директна сателитна връзка към смартфон за отдалечени зони или за IoT). Белгия може да използва такава технология за свързване на сензори в селското стопанство или за 5G коридори през граница.

В заключение, сателитният интернет в Белгия е малка, но важна част от пъзела на свързаността – основно в помощ на тези извън досега на иначе отличните наземни мрежи, или с особени нужди за мобилност. Наличието на Starlink гарантира, че дори да сте на ферма във Високите Фенове и няма оптика на хоризонта, пак ще получите скоростен интернет, съпоставим с този в града (срещу цена). Това е белег на времето ни – никой не остава извън мрежата, дори в Ардените, ако има ясно небе и електричество за чинията си.

Значими тенденции и развития (2024–2025) и бъдещи перспективи

Периодът 2024–2025 е особено динамичен за интернет екосистемата на Белгия, белязан от бързи инфраструктурни обновления, промени на пазара и развиващи се потребителски нужди. Ето някои водещи тенденции и какво сочат те за бъдещето:

• Ускорено разгръщане на оптика: След години изоставане, Белгия е в оптичен бум. Увеличаването на покритието с оптика от ~17% (2022) до ~43% до началото на 2025 finance.yahoo.com е драматично. Proximus вече е прокарал оптика до 2,3 милиона домакинства proximus.be, като се присъединява по едно ново домакинство на всеки 15 секунди proximus.be. До края на 2025 г. половината белгийски домове ще са готови за оптика – ключов момент, в който оптиката изпреварва DSL като покритие. Строежи има не само в големите градове, но и във второстепенни населени места. Реинтеграцията на Fiberklaar в Proximus през 2024 (откупуването на дяла на EQT) proximus.com вероятно ще ускори разгръщането във Фландрия. Перспективата: до 2030 г. оптика до дома може да обхване ~90% от Белгия, ако темпото се запази (Proximus + партньори стигат до 70% до 2028 г., плюс приноса на Telenet/Orange). Това накрая ще позволи спиране на стария DSL (Proximus е споменавал 2025–2030 като период за поетапна подмяна на медта в напълно „завършени“ зони). Това ще е предизвикателство и за кабела – Telenet ще трябва или да премине на DOCSIS 4.0 (за мултигигабит по коаксиал), или сам да внедри FTTH в премиум сегментите, за да остане конкурентен. Повече оптика за клиентите означава по-високи симетрични скорости и по-голяма конкуренция, тъй като операторите ще могат да ползват една и съща инфраструктура (напр. Orange ще може да ползва Proximus оптиката във Фландрия, щом е налична, и така ще предложи алтернатива на кабелния Telenet).
• Разгръщане на 5G и нови услуги: До 2025 г. 5G мрежите в Белгия ще покрият почти цялата страна. Proximus обяви 75% към Q1 2025 finance.yahoo.com; близо до 99% покритие може да се очаква към 2026, след довършване на останалите клетки. Успоредно с покритието, ще се разширява капацитетът – обхватът 3.6 GHz, първоначално ограничен, ще се използва по-пълноценно, когато се изградят още антени и старите нискоенергийни разрешения се сменят с пълни лицензи. Новото с 5G е фиксиран безжичен достъп (FWA) в зони без оптика. Примерно, Telenet може да ползва 5G FWA за селски клиенти докато стигне оптиката, а Proximus да предлага FWA като временно решение в „бели зони“. Очаква се и стартиране на 5G standalone (SA) мрежи около 2024–25 – ще позволят минимална латентност и т.нар. „network slicing“. Това ще е в полза на индустрията (пристанищата и фабриките в Антверпен вече пилотират частни 5G), евентуално и за потребители – облачен гейминг, AR/VR. Белгия участва и в паневропейските 5G коридори за свързани превозни средства – E40 и други маршрути вероятно ще получат специално 5G покритие.
• Пазарно раздвижване — „ефектът Digi“: Появата на Digi/Citymesh е може би най-голямото ново събитие на пазара. След старта им в края на 2024, основният ефект ще се усети през 2025 и нататък с разширяването на покритието. Супер ниските цени на Digi (напр. 15 € за гигабитов интернет csimagazine.com) може да предизвикат ценова война или поне локални промоции от стари оператори там, където Digi стъпи. Proximus и Orange/VOO вероятно ще пуснат нови бюджетни марки или временни оферти за да конкурират Digi локално. Telenet/Liberty Global също може да коригира стратегията си (Liberty не е известна с ценова конкуренция, но може да предложи добавена стойност по друг начин). Ще се засили и предлагането на конвергентни пакети: четиримата (Proximus, Telenet, Orange, Digi) вече имат и фиксирани, и мобилни услуги, и се стремят да задържат клиента чрез мултиуслугови пакети. Така Proximus предлага нови Flex пакети с повече съдържание, Telenet — all-in-one, Orange може да „кръстосва“ VOO кабела с мобилни пакети, а Digi несъмнено ще комбинира свръхевтин мобилен с оптика (вече имат 5 € мобилен, който може да бъде дори безплатна добавка в пакет). Резултатът ще е в полза за клиента – или по-ниски цени, или по-добри оферти. За incumbent-ите, печалбите ще са под натиск, което може да подтикне към повече споделяне на мрежи, намаляване на разходи, дори консолидация (макар всяко сливане между големите три би срещнало сериозни регулаторни пречки).
• Консолидация и партньорства: Orange придоби VOO, Liberty Global изцяло Telenet, Proximus създава оптични съвместни предприятия. Очакват се още колаборации: например, имаше потвърдени дискусии за общо оптично предприятие между Proximus и Orange за селските райони telcotitans.com – евентуално споделяне на ресурси за последните 10–20% домакинства. Това може да доведе до джойнт венчъри или взаимно отдаване на едро. По-нататък, с модернизацията на мрежите, разделението „кабел-срещу-телеком“ ще избледнее – всички ще пуснат оптика, което може да доведе до инфраструктурно споделяне или дори обединение на инфраструктурни фирми (напр. NetCo на Fluvius теоретично би могла да се слее с Proximus JV, ако има нужда от избягване на двойни мрежи). При мобилните Citymesh и Digi може допълнително да си сътрудничат (Citymesh при бизнеса, Digi за масовия клиент). Ако Digi не се представи добре, има вариант за придобиване от по-голям оператор, но това засега е спекулация — засега явно целта им е пазарен дял.
• Промени в потребителските навици: Интернет трафикът в Белгия расте всяка година (двуцифрен ръст на обема на данни). Видео стриймингът (Netflix, YouTube, Disney+ и др.) доминира потреблението – белгийските оператори докладват, че вечер над 60% от трафика е стрийм. При по-бърз интернет, 4K/8K стрийминг, облачен гейминг, гигантски ъпдейти на игри и ОС са все по-безпроблемни. Средният потребител вероятно консумира стотици GB месечно (може би ~250–300 GB на домакинство, тежките — терабайти), макар точните числа да варират. Корд-кътинг е нов тренд — Telenet и Proximus отбелязват, че част от клиентите избират само интернет или интернет+мобилни пакети без традиционна ТВ. Това ще подтикне операторите да пускат по-леки пакети или чисто OTT TV (Proximus вече има самостоятелно ТВ приложение). Работата от вкъщи остава популярна след пандемията, което засилва изискването за надежден ъплоуд и ниска латентност (за видеоразговори) – една от причините Proximus да удвои много от ъплоуд скоростите и дори кабелните оператори да обмислят mid-split или други подобрения за ъплоуд. До 2025 Wi-Fi 6/6E рутери ще са стандартно оборудване (Proximus вече дава Wi-Fi 6, Telenet – Wi-Fi 6 pods и т.н.), с което и безжичната мрежа в дома ще отговаря на гигабитовия достъп.
• Технологии на бъдещето и перспективи 2025+: Поглеждайки напред, Белгия се готви за тестове на DOCSIS 4.0 по кабел (5+ Gbps на даунлоуд и силно увеличен ъплоуд) – Telenet планира такива около 2025–26 като временен мост до масовата оптика. 10 Gbps XGS-PON оптика вече се внедрява от Proximus в новите строежи, а дори 25 G-PON бе тествана (първата в света 25 Gbps оптична връзка бе демонстрирана в Антверпен 2021) proximus.com proximus.com. Така че ултра-бързите възможности вече съществуват — въпрос на време е да станат масови. Може да се появят нишови оферти за 10 Gbps за крайния клиент (Digi всъщност вече има такъв абонамент за 20 €, макар първо малко хора да го ползват) — това може да подтикне Proximus да пусне премиум 10G тарифен план поне в гъстонаселени квартали. При мобилните следващият етап са 5G Advanced и 6G в по-далечно бъдеще (разработките за 6G в Белгия вече започват с перспектива за 2030 г.). Първоначалната предпазливост с 5G може постепенно да се обърне в ентусиазъм; университети и компании в Белгия участват в научни проекти за 6G.
• Предизвикателства: Въпреки положителните тенденции остават предизвикателства: как да се гарантира, че селските райони не остават на 80–90% оптика, а са напълно покрити (последните проценти са най-скъпи). Също така — да се задържи цената на интернет достъпна — Белгия не иска да има славата на скъп интернет, ако може да го избегне. Международното ценово изследване на BIPT 2023 показа, че Белгия остава по-скъпа от съседите при много профили на потребление bipt.be; до 2025–2026 се надяваме тези показатели да се подобрят с новите конкуренти. Остава и темата за киберсигурността — с критичната роля на мрежите Белгия инвестира в защитата им (напр. изключване на рискови доставчици от 5G ядрата и др.). Накрая, потребителската неприкосновеност и мрежовата неутралност продължават да са под наблюдение (Белгия принципно поддържа силна мрежова неутралност, няма сериозни нарушения; всички големи оператори предлагат отворен интернет без ограничаване, освен при fair-use след определен праг на truly unlimited мобилни планове).

В заключение, перспективата за интернет в Белгия за 2025 и отвъд е много обещаваща. Изразът „интернет бум“ тук е напълно уместен: оптиката бумти, 5G също, а и конкуренцията се раздвижва след дълга стагнация. До края на 2025 Белгия вероятно вече няма да е изоставаща по оптика в Европа — може рязко да напредне, защото темповете на внедряване често в един момент експлодират. Потребителите могат да разчитат на повече избор: гигабит от няколко доставчика, нови планове, може би и по-достъпни цени благодарение на Digi и други. До 2030 Белгия предвижда почти цялото население да се радва на гигабитова свързаност – било то по оптика до най-затънтените села в Ардените, по ново поколение кабел в брюкселските блокове или с 5G връзка до далечна ферма. Страната уверено върви към постигане на това, превръщайки се от „изоставащ по оптика“ във водещ по цялостна цифрова свързаност. „Учудващата истина“ е, че през 2025 интернет историята на Белгия е на бърз прогрес и оптимизъм – малко закъсняла на оптичното парти, но сега спринтира към финала на Gigabit Society table.media — и го прави с доза конкуренция и иновации, които ще са в полза на всички интернет потребители в Белгия.

Източници: За изготвянето на този доклад бяха използвани скорошни доклади и данни за широколентовите и мобилни сектори в Белгия, включително доклади за свързаност на Европейската комисия point-topic.com point-topic.com, национални статистики datareportal.com, анализи на производителността от Speedtest и OpenSignal ookla.com ookla.com, новини от телекомуникационни издания csimagazine.com budde.com.au, както и официални изявления от оператори и регулатори proximus.be proximus.com. Те са цитирани в целия текст за справка.