Операция „Среднощен чук“: Как стелт бомбардировачи, изтребители и бункерни бомби унищожиха ядрените обекти на Иран

21–22 юни 2025 г. – В масирана нощна атака Съединените щати осъществиха координирано нападение срещу най-укрепените ядрени съоръжения на Иран – Фордо, Натанз и Исфахан – под кодовото име Операция „Midnight Hammer“ (Полунощен чук). Тази безпрецедентна атака, проведена в ранните часове на 22 юни местно време, събра на едно място най-усъвършенстваните американски стелт бомбардировачи, изтребители-ескорт, военноморски огневи средства и специализирани боеприпаси в изключително прецизно координирана операция airandspaceforces.com twz.com. Американски официални лица потвърдиха, че ударите “заличиха” ядрените амбиции на Иран twz.com, като нанесоха опустошителни щети на критични обогатителни обекти, заровени дълбоко под земята. Президентът Доналд Тръмп обяви, че „пълният боекомплект от бомби беше хвърлен върху основното съоръжение, Фордо,“ и декларира „всички самолети са по пътя си към дома в безопасност“, като изтъкна, че „няма друга армия в света, която да може да направи това“ en.wikipedia.org. Този доклад разглежда всяка платформа и подразделение, участвали в операцията – от стелт бомбардировачи B-2 Spirit и изтребители F-22/F-35 до крилати ракети Tomahawk и киберзвена – и как те се комбинираха, за да нанесе исторически удар по ядрената програма на Иран.

Стелт бомбардировачи: B-2 Spirit доставят масивни бункер-бастери

Върхът на атаката беше формация от седем стелт бомбардировача B-2 Spirit от 509-то бомбено крило, авиобаза Уайтман. Тези самолети с крито крило проникнаха в иранското въздушно пространство незабелязано, използвайки ниския си радарен подпис, за да избегнат ранното предупреждение twz.com. Всеки B-2 беше въоръжен с две от най-тежките конвенционални бомби на ВВС – GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator (MOP) – отбелязвайки първата им оперативна употреба twz.com. MOP е бомба с дължина 20,5 фута и тегло 30 000 фунта, създадена да пробие над 30 метра (100+ фута) армиран бетон преди детонация reddit.com. B-2 може да носи само две толкова огромни бомби и затова поне седем такива самолета са били необходими, за да се доставят общо 14 MOP, използвани в удара airandspaceforces.com. Излитайки от Мисури, стелт бомбардировачите изпълниха 18-часов полет над целите с минимални радиокомуникации, спазвайки строга секретност twz.com. Те не се нуждаеха от никаква предна база (като Диего Гарсия) за тази мисия – вместо това презареждаха няколко пъти във въздуха от танкери по маршрута airandspaceforces.com. Тази маратонна акция беше най-голямата бойна операция с B-2 в историята на САЩ и вторият по дължина полет на B-2 в историята twz.com twz.com, надминат само от разгръщанията след 11 септември. Приближавайки Иран, B-2 се разпределиха, за да ударят два подсилени обекта: бункерът за обогатяване на уран Фордо (погребан под планина) и ядреното съоръжение Натанз. Около 2:10 ч. местно време в Иран водещият B-2 хвърли първите MOP върху Фордо, последван в рамките на няколко минути от останалите бомбардировачи по целевите им точки twz.com twz.com. Общо 14 Massive Ordnance Penetrators удариха Фордо и Натанз, нанасяйки масивни подземни разрушения и запечатвайки пещерите twz.com twz.com.

За максимална изненада и преодоляване на обширната ПВО на Иран, ударът с B-2 включваше умели дезинформационни тактики. Малко преди атаката, поне шест B-2 бяха наблюдавани да летят на запад към Тихия океан – фалшиво разгръщане, което заблуди наблюдателите, че самолетите се отправят към Гуам на рутинна мисия airandspaceforces.com. Този ход (планиран само от шепа хора във Вашингтон и CENTCOM в Тампа) успешно отклони вниманието twz.com twz.com, докато истинската ударна група от седем B-2 летеше на изток през Атлантическия океан и Средиземно море, буквално и преносно извън радарите. В резултат на стелт-техниката и изненадата иранското радарно покритие бе практически обезсилено; нито един радар не засече идващите бомбардировачи, не бяха вдигнати изтребители и нито един изстрел не беше произведен по американски самолети по време на атаката twz.com twz.com. „Американските бомбардировачи B-2 удариха дълбоко в Иран незабелязано. Нито един радар не отчете сигнал, не последва и реакция от изтребители, не бяха изстреляни ракети,“ посочва американски представител, подчертавайки, че никоя друга държава не би могла да осъществи подобна операция twz.com.

Изтребители-ескорт и SEAD: F-22, F-35 и F-16 потискат заплахите

Защитата на B-2 при влизане и излизане от района беше поверена на „група от изтребители от четвърто и пето поколение“, които се присъединиха към бомбардировачите, когато те се доближиха до Иран twz.com. В тази ескортна група бяха включени водещите стелт изтребители на ВВС на САЩ – F-22 Raptor, както и F-35 Lightning II многофункционални изтребители и други тактически самолети. Няколко F-22 от 1-во изтребително крило (Лангли-Юстис, Вирджиния) тихомълком бяха прехвърлени в Европа (RAF Лейкънхийт, Великобритания) на 18 юни airandspaceforces.com, като типична междинна спирка по пътя към Близкия Изток. F-22, най-добрата платформа за въздушно превъзходство в САЩ, беше подготвен да прочисти небето от ирански самолети. В тази операция „Рапторите“ вероятно организираха бойни патрули по въздуха и осигуряваха форвардно въздушно доминиране, макар че иранските ВВС не успяха да реагират навреме twz.com.

Заедно с F-22 летяха F-35, които внесоха стелт характеристики и усъвършенствани сензори в битката. Тези изтребители от пето поколение действаха като „очи и уши“ на бойното поле, като откриваха заплахи и заглушаваха вражески сензори. При навлизане във въздушното пространство на Иран ескортните изтребители изпревариха ударната група на голяма височина и с висока скорост – ефективно „прочистиха пътя на групата от вражески изтребители и ПВО заплахи“, според генерал Дан Кейн, председател на Комитета на началник-щабовете airandspaceforces.com twz.com. Допълнително, Централното командване на САЩ предварително беше разположило специализирани самолети за задачи Wild Weasel и електронни атаки. Сред тях най-вероятно бяха F-16CJ Viper с оборудване за SEAD (потискане на противникови ПВО) и EA-18G Growler на ВМС на САЩ за електронно заглушаване airandspaceforces.com twz.com. Въпреки че официално не бяха потвърдени всички платформи, източници от отбраната подчертаха, че САЩ разполагат с „изтребители F-16 Wild Weasel на ВВС и самолети за електронни атаки EA-18 на ВМС в региона“ за тази цел airandspaceforces.com.

Докато B-2 се приближаваха към целите си, този „пакет за защита“ разгръща ракети с висока скорост срещу радиолокационни системи (HARM), за да унищожи или заслепи останалите радарни системи на Иран airandspaceforces.com airandspaceforces.com. „Пакетът за защита на САЩ използваше оръжия за потискане с висока скорост, за да гарантира безопасното преминаване на нападателния пакет, като изтребителни сили извършваха превантивен потискащ огън срещу потенциални ирански заплахи от земя-въздух“, обяснява ген. Кейн airandspaceforces.com. Вероятно са били използвани ракети AGM-88E AARGM, насочващи се към иранските радари на ЗРК. Всъщност, има съобщения за „едно от най-интензивните широкоспектърни заглушавания за цялата война“, покриващи иранските комуникации и радарни честоти по време на удара twz.com twz.com – сериозен признак, че американски електронно-военни подразделения (вероятно включително EA-18G Growler или специализирани самолети EC-130H Compass Call) активно са възпрепятствали работата на иранските сензори и комуникационни мрежи. Благодарение на тези мерки, интегрираната противовъздушна отбрана на Иран – вече „значително отслабена от продължаващите израелски удари“ през предходната седмица reddit.com airandspaceforces.com – така и не успява да се противопостави на приближаващите американски изтребители. Ескортиращите бомбардировачите изтребители докладвали липса на каквато и да е намеса от ирански прехващачи или ракети twz.com. По думите на Кейн, ударът е осъществен „безупречно“ и с пълен елемент на изненада: иранските изтребители „не са излитали, а изглежда и ракетните системи земя-въздух на Иран изобщо не са ни забелязали“ twz.com.

Прецизни боеприпаси: Бомбите тип „bunker buster“, крилати ракети и „умни“ бомби

Американската ударна група използва множество специализирани оръжейни системи за унищожаване на трите набелязани ядрени обекта. Общо около 75 прецизно насочвани боеприпаса са били използвани срещу иранските съоръжения twz.com twz.com. В челото на атаката са GBU-57 MOP – снаряди за пробиване на бункери, доставени от B-2, както бе описано по-рано. Четиринадесет от тези масивни боеприпаси разбиват подземните зали във Фордоу и Натанз, срутват тунелните мрежи и камерите с центрофуги под тонове отломки twz.com twz.com. Официални лица на САЩ оценяват, че Фордоу – най-дълбоко заровеното обогатително съоръжение на Иран – е „изведено от строя“ след множество преки попадения twz.com twz.com.

Междувременно третата цел – завода за преработка на уран в Исфахан – е атакуван с различен подход. Около 17:00 по източноамериканско време (само минути преди B-2 да поразят другите обекти), САЩ изстрелват „повече от две дузини” крилати ракети Tomahawk към комплекса в Исфахан twz.com. Тези Tomahawk – всяка една GPS-насочвана свръхзвукова крилата ракета с обсег над 1600 км, са били изстреляни от американска подводница в Близкия Изток. Официално не е посочен плавателният съд, но само четири подводници от клас Ohio (SSGN) на ВМС на САЩ разполагат с капацитет за такъв масов залп (до 154 ракети Tomahawk на борда) twz.com twz.com. Изстрелването от подводницата гарантира почти едновременен удар по Исфахан с авиоударите срещу Фордоу и Натанз – планирана синхронизация с цел максимален шок и объркване. Всъщност, Tomahawk-ите са били програмирани да „стигнат последни в Исфахан, за да остане ефектът на изненадата максимален през цялата операция,“ отбелязва ген. Кейн twz.com. Около 2:15–2:35 ч. местно време, докато MOP-бомбите удрят първите две цели, над две дузини Tomahawk поразяват Исфахан, унищожавайки наземната инфраструктура и евентуалните плитки подземни съоръжения twz.com twz.com.

Вероятно и други прецизни оръжия са използвани от американските изтребители в поддържащи роли. Например, F-16CJ Viper и F/A-18 Growler въоръжени с AGM-88 HARM/AARGM попадат в сметката за някои от „75 прецизни боеприпаса“, атакувайки иранските радари за ПВО непосредствено преди и по време на удара twz.com. Изтребителите могат да са носили и по-малки JDAM насочвани бомби или SDB (Small Diameter Bomb) планери, за да унищожат бързо мобилни ракетни установки или батареи ПВО, ако се опитат да реагират. Но тъй като защитата на Иран е била изненадана и фактически заслепена, основната разруха идва от планираните удари: бомбите за пробиване от въздуха и крилатите ракети от морето.

Заслужава да се отбележи изключителната координация, нужна за синхронизация на различните боеприпаси. Пускането на бомбите от B-2 и удара на Tomahawk-ите е трябвало да съвпадне в много тясно времево прозорец, за да не получи иранското ръководство никакво предупреждение или шанс да укрие ключовите обекти. „И трите цели от ядрената инфраструктура на Иран са поразени между 18:40 и 19:05 източно време – около 2:10 до 2:35 ч. в Иран,“ потвърждава председателят на Обединения комитет на началник-щабовете twz.com twz.com. С едновременния удар САЩ осигурява максимално поражение на иранската ядрена програма с един-единствен изненадващ ход.

Ролята на ВМС на САЩ: самолетоносачи, подводници и разрушители на дежурство

Военноморските сили на САЩ имат ключова роля както в подкрепата на операцията, така и в нейното изпълнение – чрез осигуряване на платформа за изстрелване на крилати ракети и защитен щит в региона. Най-значимият принос идва от подводница с крилати ракети (вероятно от клас Ohio), която изстрелва залпа от Tomahawk по целта в Исфахан twz.com twz.com. Тези подводници – модернизирани ядрени субмарини от клас Ohio – разполагат с до 154 Tomahawk-а на борда и могат да нанесат огромни разрушения от скрити позиции под вода. Изстрелвайки от някъде в Арабско море или Оманския залив, координираният удар на подводницата по Исфахан съвпада във времето с авиационните удари по Фордоу и Натанз, както беше посочено по-горе. Чрез използване на стелтова подводна платформа ВМС гарантират ефект на изненада и минимизират риска иранските сили да засекат или осуетят ракетната атака. Представители от Пентагона отбелязват, че нито един друг военноморски актив не е в състояние да изстреля „повече от две дузини“ ракети земя-земя толкова бързо, което подчертава колко важна е ролята на подводниците от клас Ohio twz.com.

Освен подводницата, ударна група с самолетоносач се беше преместила в позиция, за да подкрепи операцията. USS Nimitz (CVN-68) и придружаващите го военни кораби бяха спешно разположени в зоната на отговорност на Командването на САЩ в Централна Азия в дните преди нападението airandspaceforces.com. Докато палубната авиация на самолетоносача не се наложи да извършва бомбени удари върху ядрените обекти (благодарение на B-2 и подводницата, които поеха основната атака), авиокрилото на самолетоносача най-вероятно беше в повишена бойна готовност. Изтребителите F/A-18E/F Super Hornet и EA-18G Growlers на Nimitz осигуряваха регионална капацитет за бърза реакция – например за водене на бойни въздушни патрули или електронни смущаващи полети, ако ирански самолети или ракети застрашат американски активи. Наистина, специалистите по електронна атака от ескадрилите VAQ (с Growlers) със сигурност са били част от поддържащия пакет на операцията, използвайки мощни ALQ-99 смущаващи устройства за да нарушат иранските радари и комуникации по време на решаващите минути на атаката twz.com. Крайбрежни бойни кораби на Военноморските сили в района, като разрушители от клас Arleigh Burke и крейсери от клас Ticonderoga, също играеха жизненоважна поддържаща роля. Тези кораби, оборудвани със системата Aegis, бяха разположени в и около Персийския залив, за да осигуряват противовъздушна и противоракетна отбрана за американските бази и съюзници – необходима предпазна мярка, тъй като Иран или негови проксита можеха да отвърнат с балистични ракети или дронове. По-рано през конфликта американски разрушители вече бяха помогнали за прихващане на ирански ракети, насочени към Израел airandspaceforces.com airandspaceforces.com. Сега, непосредствено след ударите, тези военни кораби бяха готови да свалят всички ирански снаряди, изстреляни в отговор към американските сили.

Въпреки че не бяха използвани пряко за изстрелване на Tomahawk при този удар, крейсерите и разрушителите на Военноморските сили най-вероятно бяха въоръжени и готови за последващи задачи. Те биха могли да водят допълнителни удари с Tomahawk, ако изникнат нови цели или ако ирански обекти изискват втори вълна. Присъствието на множество платформи на американския флот – от самолетоносачи и управляеми ракетни разрушители на повърхността до подводницата SSGN под водата – осигуряваше силна морска проекция на мощ и защита на силите през цялата операция Midnight Hammer. В обобщение, флотът не само достави ключова част от въоръжението (чрез изстрелваните от подводници ракети), но и осигури команден и контролиран център в морето, ранно предупреждение чрез корабните радари и възпиране на ирански морски или ракетни контраатаки. В резултат на това всички американски кораби в района останаха в безопасност и Протока Хормуз остана отворен за корабоплаване след удара, въпреки заплахите на Техеран twz.com twz.com.

Задгранични бази и разгръщане: Whiteman до Al Udeid – Глобален обхват

Изпълнението на удар с такъв мащаб изискваше мрежа от военновъздушни бази и разгръщателни пунктове, обхващащи три континента. Началната точка на мисията беше Военновъздушната база Whiteman в Мисури, дом на флотилията от B-2 Spirit. Всички участващи бомбардировачи B-2 излетяха от Whiteman малко след полунощ (EDT) на 21 юни airandspaceforces.com, започвайки дългия си трансатлантически полет. За презареждане във въздуха САЩ предварително разположиха танкери по ключови точки по маршрута. Десетки въздушни танкери (KC-135 Stratotankers и KC-46 Pegasus) излетяха от САЩ и Европа за да поддържат бомбардировачите airandspaceforces.com airandspaceforces.com. Забележително е, че на 18 юни Военновъздушните сили изпратиха над два дузини танкера до Европа като част от подготовката, разполагайки много от тях в базата RAF Mildenhall във Великобритания и на други натовски летища airandspaceforces.com airandspaceforces.com. Тази организация позволи на B-2 да презареждат над Северния Атлантик и повторно над Средиземно море по пътя им към Близкия изток.

За осигуряване на ескорт на изтребителите бе създадена верига от напред разположени сили. Както бе споменато, RAF Lakenheath в Англия прие контингент F-22 Raptor от базата Langley на 18 юни airandspaceforces.com, които вероятно продължиха към региона на CENTCOM (директно или през бази в Близкия изток). В театъра на действията Al Dhafra Air Base в ОАЕ и Al Udeid Air Base в Катар служеха като ключови центрове. Al Dhafra отдавна приема ескадрили от САЩ и беше логична изходна точка за F-35 или F-16, които участваха в мисията. Al Udeid, дом на Обединения въздушен оперативен център на САЩ, беше координационен нервен център за всички въздушни мисии в региона. Въпреки това, предвиждайки възможна иранска ракетна ответна реакция, САЩ преместиха несъществени и големи самолети извън Al Udeid преди удара – например, прехвърлиха високостойностни разузнавателни и презареждащи самолети на по-далечни места airandspaceforces.com. Много от поддържащите самолети вероятно се прехвърлиха в Ali Al Salem air base в Кувейт или Prince Sultan Air Base в Саудитска Арабия (ползвана от американските сили в последните години), така че да бъдат по-далеч от непосредствения ударен периметър на Иран airandspaceforces.com airandspaceforces.com. Наистина, часове след атаката военни служители на САЩ разкриха, че са „преместили по-големите самолети извън Al Udeid Air Base, Катар“ като предпазна мярка airandspaceforces.com.

За справяне с възможни усложнения и други бази бяха в готовност. Diego Garcia, отдалеченият военен аеродрум в Индийския океан, традиционно служи за разгъръщане на бомбардировачи; вероятно е бил подготвен като резервна площадка или точка за аварийно кацане, ако B-2 изпита технически проблем или се наложи отклоняване. (В крайна сметка не се наложи нито едно отклонение – всички B-2 се върнаха невредими в Мисури.) Incirlik Air Base в Турция, макар и неофициално спомената, би могла да бъде използвана за аварийно кацане или спасителни операции, ако екипаж трябва да се изтегли в региона. Освен това, американски и съюзнически инсталации като NSA Souda Bay на Крит и Naval Support Activity Bahrain предоставяха логистична и военноморска подкрепа за операцията. Чрез използване на тази глобална мрежа от бази – от централната част на САЩ до Европа и Персийския залив – Пентагонът демонстрира, че може да проектира сила глобално със скорост и прецизност, по време и на място, определени от него twz.com twz.com.

Поддържащи части: Въздушно презареждане, разузнаване (ISR), кибер и логистичен гръбнак

Изпълнението на операция Midnight Hammer изискваше разширен поддържащ състав от части и способности, работещи зад кулисите, за да направят удара възможен. Най-важна сред тях бе флота от въздушни танкери. Военновъздушните сили мобилизираха цяла армада танкери за поддържане на далекобойните бомбардировачи и изтребители ескорт. Машини като KC-135 Stratotankers и KC-46A Pegasus бяха изпратени от различни авиобази, за да зареждат във въздуха както B-2, така и изтребители F-22 и F-35 по време на полета airandspaceforces.com airandspaceforces.com. Генерал Кейн подчерта, че „десетки и десетки танкери за презареждане във въздуха“ (на няколко вълни) са били ангажирани twz.com. Тези танкери срещаха ударните пакети на предварително планирани точки за презареждане над Атлантика, Средиземно море и Залива, предоставяйки хиляди литри гориво, за да държат самолетите във въздуха по време на 30-часовата мисия. Без този въздушен мост B-2 не биха могли да стигнат до Иран от Мисури без кацане. По този начин, ненаградените герои в небето са екипажите на подразделения като 100-тото авиокрило за презареждане (RAF Mildenhall) и други ескадрили от Националната гвардия, които изпълняваха критични презареждания навреме.

Друг незаменим елемент беше ISR – Разузнаване, Наблюдение и Разузнаване (Intelligence, Surveillance, and Reconnaissance). Беше разположен “пълен набор разузнавателни, наблюдателни и разузнавателни самолети” twz.com. Това вероятно включваше самолети E-3 Sentry AWACS за наблюдение на въздушната обстановка и управление на сложната хореография на 125 летателни апарата в района. AWACS биха засичали всякаква иранска въздушна активност и биха координирали патрулите на съюзническите изтребители. Вероятно RC-135 Rivet Joint разузнавателни самолети са подслушвали иранските военни комуникации и радио-локационни сигнали, предоставяйки информация в реално време на командирите. Високолетящи дронове RQ-4 Global Hawk или разузнавателни самолети U-2 може да са кръжели, за да осигурят снимкови доказателства за резултатите от ударите само минути след удара. Всъщност само за часове сателитни снимки от търговски доставчици показаха мащабни щети във Фордо twz.com, потвърждавайки успеха. Междувременно дронове MQ-9 Reaper и други БЛА стационарно наблюдаваха, готови да проследят всяко придвижване на ирански войски или да търсят мобилни установки за ракети, ако Иран отвърне. Операцията бе подкрепена и от космически ресурси — американски разузнавателни сателити вероятно следяха иранските летища и въздушно пространство в реално време и предоставяха защитени комуникационни връзки за ударните сили. Обобщено, всеобхватен ISR чадър „отвъд облаците до извън атмосферата“ гарантираше, че американските командири имат отлична ситуационна осведоменост през цялата мисия twz.com twz.com.

Изключително важно беше, че кибер бойни части и екипи за електронна война изиграха ключова роля в парализирането на способността на Иран да реагира. Съобщава се, че при започването на удара Иран е бил подложен на „мощни атаки по цялата електронна скала“, довели до тежки смущения на радиовръзките, GPS и мобилните мрежи twz.com twz.com. Това подсказва, че Кибер командването и оператори от NSA на САЩ са извършили офанзивни действия за нарушаване на иранската комуникация и командните системи точно в момента на удара. Чрез внедряване на зловреден софтуер или кибератаки по иранските ПВО и системи за ранно предупреждение САЩ вероятно са ослепили иранските ръководители („прекъсване на цикъла им на вземане на решения“) в критичния прозорец на операцията twz.com twz.com. Едновременно с това EA-18G Growler на военноморските сили на САЩ и евентуално EC-130H електронни самолети на ВВС осигуряваха моментално заглушаване на ирански радари и комуникационни честоти, както бе споменато по-горе. Този комбинация от кибер и електронна война гарантира, че иранските командири бяха глухи, неми и слепи в критичните минути – неспособни да координират организиран отговор, докато ядрените им обекти са под атака.

Зад всички тези операции стоеше огромно логистично и поддържащо усилие. Пентагонът разкри, че „стотици специалисти по поддръжка и операции“ са участвали в осъществяването на тази мисия twz.com. В Мисури, екипите на земята на базата Уайтман са работили денонощно, за да подготвят флота от B-2 – процес, който вероятно включва транспортиране и зареждане на 30 000-фунтови MOP бомби в отсеците на бомбардировачите, деликатна задача, правена за първи път във военна ситуация. Специалисти по боеприпаси, авиоелектроника и стелт покритие са осигурили бойната готовност на всеки B-2. На танкерните бази в САЩ и Европа логистични авиационни части са координирали зареждането с гориво, а на предни бази в CENTCOM – персонал е подготвял изтребители и поддържащи самолети за незабавен старт. Airlift command също е имал роля: транспортните самолети C-17 Globemaster III са транспортирали персонал, оръжия и доставки, за да подкрепят разполагането на силите (например самолетни части и поддържащи екипи до Лейкенхийт за идващите F-22). Медицински екипи за евакуация и хеликоптери за търсене и спасяване също са били в готовност (макар че, за щастие, не са били използвани). Цялата операция бе демонстрация за съвместна интеграция на американските сили, разчитаща на стриктна координация между ВВС, флота, морската пехота, Космическите сили и кибер единиците. Както каза ген. Кейн, „тази мисия бе планирана и изпълнена в множество домейни и театри с координация, отразяваща способността ни да проектираме сила глобално” по всяко време twz.com twz.com.

Командване и контрол: от Белия дом до CENTCOM

Ударът по ядрените обекти на Иран бе ръководен на най-високо правителствено ниво в САЩ, с ясна верига на командване, гарантираща едновременно секретност и ефективност. Президент Доналд Тръмп като върховен главнокомандващ взе съдбоносното решение да нареди удара – първата американска военна атака директно на иранска територия от 1979 г. насам washingtonpost.com. В дните преди удара Тръмп даде на Иран последно предупреждение да спре ядрените дейности, а когато то не беше уважено, той разреши операция „Полунощен чук“, консултирайки се със съветниците си по национална сигурност en.wikipedia.org twz.com. В нощта на 21 юни Тръмп и неговият военен съвет се събраха в Ситуационната зала на Белия дом, за да следят операцията. По-късно публикувани снимки показаха президента, заобиколен от вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Марко Рубио, министъра на отбраната Пийт Хегсет, председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан „Razin“ Кейн и шефа на кабинета на Белия дом Сузи Уайлс, докато ударът бе в ход airandspaceforces.com washingtonpost.com. Този екип получаваше директни актуализации от Пентагона и CENTCOM докато бомбите падаха върху целите. Президентът Тръмп направи кратко национално обръщение веднага щом самолетите напуснаха иранското въздушно пространство, възхвалявайки „прецизността, скоростта и уменията“ на армията и предупреждавайки Иран, че всяка ответна реакция „ще срещне сила, далеч по-голяма от тази, която бе видяна тази нощ“ washingtonpost.com.

При военната реализация оперативният контрол беше в ръцете на Централното командване на САЩ (CENTCOM), с щаб в Тампа, Флорида (MacDill AFB). Предвид изключителната чувствителност, планирането бе силно ограничено в малко кръг плановици от CENTCOM и щаба на обединени началник-щабове. Ген. Кейн отбеляза, че „много малко хора във Вашингтон и Тампа“ са знаели времето или подробностите на плана twz.com twz.com. Генерал Майкъл Курила (командващ CENTCOM) или определени командири на въздушния компонент са ръководили изпълнението веднага след заповедта за действие. Combined Air Operations Center (CAOC) в базата Ал Удейд е функционирал като център за командване и контрол, управлявайки сложната въздушна задача – от танкери през бомбардировачи до разузнавателни средства – чрез защитени връзки за данни и сателитни комуникации. На практика, е възможно да е бил сформиран Joint Task Force, воден от старши офицер от ВВС за въздушния компонент и адмирал от флота за координиране на ударите с крилати ракети. Председателят на обединения комитет на началник-щабовете, ген. Кейн, е бил в постоянна връзка с командирите на терен и министъра на отбраната, готов да съветва при необходимост от корекции или ответни действия twz.com twz.com.

В Пентагона министърът на отбраната Пийт Хегсет ръководеше междуведомствената и международната координация. САЩ по тих начин уведомиха няколко ключови съюзници – особено Израел – непосредствено преди удара, за да избегнат въздушни инциденти. (CNN съобщи, че на израелското правителство е било съобщено за предстоящия удар на САЩ, което „е напълно логично, тъй като ако не беше направено, можеше да доведе до катастрофа“, предвид че израелски самолети също са били активни над Иран twz.com.) Всъщност този американски удар дойде на Ден 9 от протичащия Израелско-ирански конфликт, през който израелската армия (операция „Изгряващ лъв“) бе нанасяла тежки удари по иранските сили и ядрени обекти, но не успя да унищожи постоянно най-дълбоко разположените съоръжения airandspaceforces.com airandspaceforces.com. Израелската отбрана бе наясно, че Фордо по-специално е недосегаем за тях – „Само САЩ разполагат с нужните бомбардировачи и боеприпаси, за да го унищожат“, както отбелязва анализ преди атаката airandspaceforces.com airandspaceforces.com. Така американският удар бе в тясна координация с израелската кампания. По думите на Хегсет: „Израел имаше невероятен военен успех… но що се отнася до този удар, той бе американски, ръководен от САЩ” airandspaceforces.com airandspaceforces.com. Израелските сили вече бяха силно отслабили иранската противовъздушна отбрана през седмицата преди 21 юни, подготвяйки терена за лесното проникване на B-2 airandspaceforces.com. „Възползвахме се от част от подготовката, извършена през последната седмица и половина относно достъп и подход“, потвърждава ген. Кейн airandspaceforces.com. Той все пак уточни, че „оставаше да бъде свършена работата, която само ВВС на САЩ могат да осъществят със своя уникален набор от бомбардировачи, боеприпаси и поддържащи способности“ airandspaceforces.com.

През цялата операция командването и контролът се поддържаха на няколко резервни равнища. Сигурните сателитни комуникации (SATCOM) свързваха Президента и Пентагона с въздушни командни постове. E-4B National Airborne Operations Center вероятно е бил във въздуха като резервен команден възел. В театъра на действията самолетите AWACS и JSTARS предоставяха тактическо C2 за ударната група. На море USS Nimitz действаше като плаващ щаб за координация на военноморската и противовъздушната отбрана. В киберпространството операционният център на Киберкомандването на САЩ координираше времето на кибератаките да съвпаднат с кинетичните удари. Това много-доменно интегриране изискваше ясно централно ръководство и стриктно изпълнение на предварително планирани фази. Както описва ген. Кейн, това е учебникарски пример за съвместна, комбинирана въоръжена борба: „постигнато с пълна синхронизация на множество платформи в тесен въздушен коридор, при минимални комуникации. Този тип интеграция е точно това, което съвместните ни сили правят по-добре от всеки друг в света“ twz.com twz.com.

Накрая, след като бомбите поразиха целите си, командването се фокусира върху оценката и овладяването на ситуацията. Пентагонът проведе сутрешен брифинг на 22 юни, на който министърът на отбраната Хегсет и ген. Кейн предоставиха първоначални оценки за нанесените щети – докладвайки, че всички оръжия са постигнали целите си и всички самолети са се завърнали невредими twz.com twz.com. Президентът Тръмп в обръщението си похвали безупречното изпълнение от армията и изрази надежда, че този решителен удар „служи за сигурността на целия свободен свят“ и може би ще принуди Иран отново да седне на масата за преговори washingtonpost.com washingtonpost.com. В същото време американските сили в региона бяха поставени в повишена бойна готовност. Бяха активирани планове за реакция на ирански ответни удари: допълнителни батареи Patriot и THAAD бяха включени за противовъздушна защита около базите на САЩ, а както беше отбелязано, неосновният персонал и самолети бяха пренасочени към по-безопасни райони airandspaceforces.com. Дипломатическите и информационните усилия също се активираха – например, посланикът на САЩ в ООН бе инструктиран да представи ударите като мярка срещу разпространението на оръжия, дори когато иранското правителство ги осъди бурно като „скандални и незаконни“ и поиска спешна среща на Съвета за сигурност на ООН washingtonpost.com washingtonpost.com.

Заключение: Унищожителен удар и глобални трусове

Операция Midnight Hammer демонстрира върховото американско военно майсторство – внимателно планиран удар, съчетаващ стелт технологии, прецизна огнева мощ и огромен логистичен обхват. За една единствена нощ Съединените щати отблъснаха ядрената програма на Иран с години назад, унищожавайки силно укрепени обекти, считани дълго за почти непристъпни за атака. „Първоначалната ни оценка е, че всички наши прецизни боеприпаси уцелиха целите си и постигнаха желания ефект,“ потвърди министър Хегсет, „особено във Фордоу, който беше основната цел“ twz.com. Независими сателитни снимки потвърдиха опустошителните щети – подземните тунели на Фордоу са се срутили, а вентилационните шахти са изпочупени twz.com. Иранските служители се държаха предизвикателно, но бяха видимо разтърсени – Иранската организация за атомна енергия осъди удара като „беззаконие…закони на джунглата,“ като същевременно обеща да продължи ядрената работа на Иран в някаква форма washingtonpost.com. Стратегическите последици бяха мигновени: възможностите на Техеран да обогатява оръжейно-годен уран бяха тежко осакатени, но рискът от по-широка война рязко се покачи. Светът се подготвяше за отговора на Иран, който още на следващия ден включваше ограничени ракетни обстрели по Израел и обещания за бъдещо отмъщение washingtonpost.com washingtonpost.com.

За САЩ и съюзниците им операцията бе драматично затвърждаване на решимостта. Американските лидери, начело с Президента, подчертаваха, че ударът е бил насочен срещу „иранската ядрена програма, не срещу иранския народ“, правейки ясно разграничение, че това е бил ненуклеарен превантивен удар с цел предотвратяване на по-голяма заплаха reddit.com. Президент Тръмп обяви: „сега е времето за мир“, след като поздрави „великите американски воини,“ изпълнили мисията twz.com. Военните командири в САЩ изтъкнаха, че ударът е „еднократно“ действие за неутрализиране на конкретна заплаха, а не начало на пълномащабна война twz.com. Въпреки това Пентагонът остана в повишена бойна готовност. Противовъздушната отбрана и военноморските части останаха нащрек срещу евентуални опити на Иран да отмъсти на американски сили в Залива. Ормузкият проток – жизнено важен за световния петролен трафик – стана ключова точка на напрежение, въпреки че американските военноморски сили го държаха отворен, независимо от реториката на Иран за неговото затваряне twz.com twz.com.

В Конгреса и чужбина реакциите бяха дълбоко разнопосочни. Американските съюзници като Израел приветстваха операцията – израелският премиер Нетаняху каза, че САЩ „действа с голяма сила“ и че ударите „ще променят историята“ в предотвратяване на иранската бомба washingtonpost.com. Заливните арабски партньори тихо одобриха удара по амбициите на Иран, макар и да се подготвяха за възможни последствия в региона. Вътре в САЩ, поддръжниците одобряваха решителността („Президентът взе правилното решение…Иран щеше да спре само със сила,“ каза един от лидерите във Военната комисия на Сената airandspaceforces.com), докато критици в Конгреса предупреждаваха за риск от ескалация и липса на изрично разрешение за нов конфликт airandspaceforces.com airandspaceforces.com. Говорителите на Пентагона от своя страна празнуваха flawless изпълнението на операцията, но и предупредиха с предпазлив тон, че е „твърде рано да се обяви мисията за напълно изпълнена“ twz.com. Способността на Иран за ответен удар чрез проксита или ракети оставаше сериозна заплаха, а американските сили остават силно ангажирани в противоракетна отбрана и регионална сигурност в идните дни twz.com.

Операция Midnight Hammer вероятно ще се изучава години наред като пример за модерна американска военна интеграция – показвайки как стелт системи, кибер/електронна война, прецизно оръжие и съвместно планиране могат да се комбинират за поразяване дори на най-укрепените цели. Тя подчерта уникалните възможности на американската армия. Както отбелязва един наблюдател, мисията, която се разигра „включваше активи от подводно равнище до космоса“ twz.com twz.com – с други думи, всички домейни на войната бяха ангажирани. „Никой друг военен в света не би могъл да направи това,“ заяви президент Тръмп след удара en.wikipedia.org – твърдение, което дори някои критици трудно биха оспорили. Дали тази дързка стъпка в крайна сметка ще възпре ядрените амбиции на Иран или ще даде началото на нова глава на конфликта – това само времето ще покаже. Но засега светът стана свидетел на изключителния обсег и прецизност на американската сила, използвана срещу критична заплаха.

Източници: Подробностите в този доклад са взети от официални брифинги на Пентагона, репортажи на място и анализи на отбраната относно ударите по Иран, включително Air & Space Forces Magazine airandspaceforces.com airandspaceforces.com, The War Zone (Тайлър Роугъуей, Хауърд Алтман и др.) twz.com twz.com, U.S. Naval Institute News и актуализации на живо от Washington Post washingtonpost.com washingtonpost.com, наред с други посочени източници. Те предоставят цялостен и фактически разказ за подразделенията и способностите, включени в операцията от 21–22 юни 2025 г.