Състояние на достъпа до интернет в Азербайджан: От оптични до последната граница

Исторически преглед на развитието на интернет в Азербайджан

Азербайджан се свързва с глобалния интернет сравнително рано в постсъветската ера, като първата интернет връзка е установена през 1994 г., а обществен достъп става наличен до 1996 г. az-netwatch.org. В края на 90-те и началото на 2000-те интернет услугите са били ограничени и скъпи, доминирани от dial-up връзки и няколко държавно свързани доставчици. Все пак Азербайджан е наследил съветски технически институти и осъзнаване от страна на държавата за важността на ИКТ, което стимулира развитието en.wikipedia.org. През 2000-те броят на интернет потребителите расте стабилно и по данни на ITU достигна около 3.7 милиона (около 44% от населението) до 2010 г. en.wikipedia.org. Ранният достъп е съсредоточен в Баку и големите градове като много потребители разчитат на споделени обекти (фирми, интернет кафенета), тъй като владеенето на домашен компютър е било ниско през 2000-те en.wikipedia.org. Dial-up остава основен начин за достъп, докато ADSL широколентовият интернет започва да се разпространява в края на 2000-те en.wikipedia.org. Държавата, осъзнавайки икономическото значение на свързаността, превръща телекомуникациите и интернет развитието в национален приоритет, прилага политики в края на 2000-те за намаляване на интернет цените az-netwatch.org и премахва лицензионните изисквания за интернет доставчиците още през 2002 г., за да либерализира пазара en.wikipedia.org. Мобилният интернет постига рязък напредък по същото време: през 2009 г. е издаден лиценз за трети GSM оператор с въвеждане на 3G услуги az-netwatch.org en.wikipedia.org. До 2013 г. официалните източници твърдят, че 85% от населението е онлайн en.wikipedia.org — оптимистична оценка, която обаче показва бързите темпове на приемане, особено чрез мобилен широколентов интернет в началото на 2010-те. Като цяло, развитието на Интернет в Азербайджан следваше модела на много развиващи се страни: стремителен ръст от почти нулева свързаност в средата на 90-те до достъп за мнозинството от населението за по-малко от две десетилетия, макар че градовете изпреварват значително селските райони en.wikipedia.org.

Сегашна интернет инфраструктура: оптика, мобилен интернет и отвъд

Оптична гръбначна мрежа и фиксиран широколентов достъп: Фиксираната интернет инфраструктура на Азербайджан се разшири значително, особено през последното десетилетие. Държавният оператор AzTelekom (под Министерството на цифровото развитие и транспорта) контролира по-голямата част от фиксираната гръбначна и последна миля мрежа, заедно с Baku Telephone Communications (Baktelecom) в столицата. AzTelekom оперира националната оптична гръбначна мрежа и исторически дори международния интернет портал, често чрез партньорство с Delta Telecom. Delta Telecom (преди AzerSat) е основният външен доставчик, който осигурява международната честотна лента за 90–95% от потребителите в страната към края на 2000-те en.wikipedia.org. Той притежава единствената Internet Exchange точка и международния портал, продавайки трафик на почти всички местни доставчици en.wikipedia.org. Тази конфигурация създава централизирана архитектура, при която шепа компании, свързани с държавата, контролират трафика. През годините външната свързаност се подобрява: до 2022 г. международният честотен капацитет на Азербайджан достига около 2.2 терабита в секунда (огромен ръст от само 155 Mbps през 2006 г.), като са изградени нови оптични връзки към Русия, Грузия и Турция en.wikipedia.org. Азербайджан се позиционира като възможен транзитен център между Европа и Азия чрез проекти като Trans-Asia-Europe и скорошни инициативи (напр. „Digital Silk Way” на частния оператор AzerTelecom), които имат за цел да увеличат още международния капацитет.

От гледна точка на потребителите фиксираният широколентов достъп премина от меден ADSL към оптика (FTTH) в големите градове. Правителственият проект “Online Azerbaijan” тласка националното внедряване на оптични линии. Към началото на 2023 г. около 1.4 млн. домакинства (приблизително половината домакинства) имат достъп до високоскоростни оптични мрежи — резултат на ускореното внедряване на FTTH в Баку и областните центрове caliber.az caliber.az. Само в първите три тримесечия на 2022 г. AzTelekom разширява новия широколентов достъп до още около 600 000 домакинства caliber.az. Градове като Баку, Гянджа, Сумгаит и други вече се радват на разпространено FTTH покритие, като повечето клиенти в тези градове могат да получат 30–100 Mbps услуга през модерни GPON мрежи caliber.az. За разлика от тях, в по-малките градове и села все още се използва наследената медна мрежа — до преди няколко години 70% от домакинствата в селските и малките градски райони все още ползват стари ADSL връзки по телефонната мрежа със средни скорости около 4–5 Mbps caliber.az. Този градско-селски разрив във фиксираната инфраструктура остава ключово предизвикателство. Държавата активно инвестира (често чрез AzTelekom и Baktelecom) за разширяване на оптиката към отдалечени райони, но тези инвестиции се изплащат трудно в слабо населените области caliber.az. Наскоро обявен финансов проект на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) — заем от 50 милиона щатски долара към AzTelekom — има за цел да преодолее дигиталното разделение между столицата и регионите чрез изграждане на „съвременен широколентов достъп“ до още над 280 000 домакинства в регионите neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu. Този проект на ЕБВР/ЕС показва приоритета за разширяване на оптиката извън Баку. Според официални лица целта е да се постигне пълно национално широкообхватно покритие (всяко населено място да има достъп) и да се извлекат всички медни линии до края на 2024 г. caliber.az freedomhouse.org. Макар и срокът да е амбициозен, това показва целенасочен стремеж към универсален достъп посредством оптични мрежи.

Мобилни мрежи (3G, 4G, 5G): Мобилният интернет е основен източник на достъп за повечето азербайджанци и страната постига добра покритост. Трето поколение (3G) мрежи отдавна покриват на практика цялото население freedomhouse.org, а през последните пет години бързо е изградена 4G LTE мрежа. От покритие едва около 36% от населението през 2018 г., 4G (LTE) вече достигна 94% от населението до 2021 г. mincom.gov.az. Днес практически всички населени места имат поне 3G, а повечето и 4G покритие. Azercell (най-големият мобилен оператор) отчете над 74% географско LTE покритие в края на 2021 г. и продължава с разширяването freedomhouse.org. Активните мобилни широколентови абонаменти също растат – през 2022 г. има около 79 мобилни широколентови абонамента на 100 души (от ~63 на 100 през 2020 г.) mincom.gov.az. За много потребители в селата, мобилните мрежи са единствената алтернатива поради по-бавното изграждане на фиксирани линии. Трима основни оператора предлагат мобилни услуги: Azercell, Bakcell и Azerfon (Nar). Особено Azercell има доминираща роля и инвестира интензивно в 4G инфраструктура, включително LTE Advanced функции в гъсто населените райони. Държавата пристъпва внимателно към 5G. Пето поколение (5G) още е във фаза на изпитвания – Azercell стартира пилотни 5G зони в центъра на Баку в края на 2022 г., а Bakcell започна тестове с 5G на няколко места в Баку през 2023 г. freedomhouse.org freedomhouse.org. Тези пилотни мрежи позволяват свързване на определени модели телефони (например по-нови Huawei, Xiaomi и др.) на ограничени места freedomhouse.org. Масовото внедряване на 5G ще отнеме повече време; експертите отбелязват, че Азербайджан се нуждае от по-голям технически капацитет и потребителско търсене (повече 5G устройства и по-високи доходи), за да приложи 5G в широка скала freedomhouse.org. До 2025 г. държавата все още не е провела пълна 5G търгове за спектър. Междувременно съществуващите 4G мрежи се оптимизират – Azercell твърди, че е увеличил скоростта на мобилен интернет чрез модернизация на оборудването в Баку и полуостров Абшерон, постигайки 30% ръст на скоростите там през 2021 г. freedomhouse.org. Като цяло мобилната инфраструктура в Азербайджан е много напреднала по покритие, макар че 5G още не е широко разпространен.

Международна свързаност и центрове за данни: Географското положение на Азербайджан означава, че страната е свързана към глобалния интернет чрез няколко съседи. Оптични кабели свързват Азербайджан на север с Русия (чрез маршрути на Rostelecom/TransTelekom), на запад с Грузия (и по-нататък към кабелите в Черно море) и на юг с Иран, както и през Каспийско море. Гръбнакът на Delta Telecom има връзки към Турция и западните мрежи, а частният оператор AzerTelecom (част от холдинга NEQSOL) изгражда висококапацитетен маршрут, наречен „Дигитален път на коприната“, за пренос на трафик между Европа и Централна/Южна Азия през Азербайджан. Тези инициативи имат за цел да превърнат Азербайджан в регионален интернет транзитен хъб, да намалят латентността и зависимостта от един-единствен външен доставчик. Вътре в страната една историческа слабост беше липсата на неутрална Точка за обмен на интернет трафик (IXP) – Delta Telecom управляваше единствената IXP и начисляваше една и съща такса за „местния“ трафик, както и за международния, което обезкуражаваше локалното взаимно свързване en.wikipedia.org. Това означаваше, че дори местният азербайджански интернет трафик често се маршрутизираше навън и обратно в страната, което влияеше на ефективността. Има обсъждания за създаване на безплатна IXP, но според последните съобщения IXP на Delta остава доминираща en.wikipedia.org. В положителен аспект, инфраструктурата за кеширане и локален хостинг се е подобрила: според анализи на Internet Society, приблизително 38% от най-достъпваното уеб съдържание вече е достъпно чрез локален сървър или кеш в Азербайджан pulse.internetsociety.org. Това локално кеширане (напр. Google/YouTube или Facebook CDN сървъри в Баку) спомага за подобряване на скоростите за популярни услуги. Капацитетът на центровете за данни в Азербайджан също се разширява, като AzInTelecom (държавна ИТ компания) управлява правителствени центрове за данни, а в Баку се появяват и частни колокационни съоръжения за банки и предприятия. Гарантирането на резервни международни връзки и локален обмен на трафик ще бъде основно, тъй като употребата на интернет продължава да расте.

Сателитна инфраструктура – геостационарни спътници: Още преди последната вълна от LEO спътници Азербайджан инвестира в собствени телекомуникационни спътници за разширяване на интернет и излъчващи услуги. Националната космическа агенция Azercosmos управлява два геостационарни спътника, Azerspace-1 (изстрелян 2013 г.) и Azerspace-2 (изстрелян 2018 г.), позиционирани на орбитални позиции около 46°E en.wikipedia.org. Тези мултибандови спътници осигуряват покритие над Европа, Азия и Африка и пренасят транспондери за телевизионно излъчване, както и C- и Ku-band капацитет за пренос на данни и интернет услуги en.wikipedia.org. Използвайки този капацитет, Azercosmos предлага сателитна широколентова услуга, наречена Azconnexus, която представлява VSAT (Very Small Aperture Terminal) решение за отдалечена свързаност. Azconnexus беше призната на международно ниво за представянето си – в края на 2023 г. Azercosmos спечели индустриална награда за „Най-добър VSAT доставчик“, което подчертава, че спътниците Azerspace-1/2 предоставят високоскоростен интернет на правителствени и корпоративни клиенти в райони без оптика satelliteprome.com satelliteprome.com. Услугата поддържа критични нужди като интернет връзка за нефтогазови находища, минни обекти, селски болници и аварийни служби, където наземните мрежи може да не са налични satelliteprome.com. Тези геостационарни сателитни връзки имат по-висока латентност (~600 ms), но гарантират, че дори най-отдалечените планински села или нефтени платформи в Каспийско море могат да бъдат онлайн при необходимост. Все пак, поради цената сателитният интернет през Azerspace се използва главно от предприятия, държавни агенции и понякога за свързване на отдалечени обществени центрове (напр. във високия Кавказ или в новонаселени райони на Карабах), а не от индивидуални домове.

Основни интернет доставчици и пазарен дял

Пазарът на интернет доставчиците (ISP) в Азербайджан е смес от държавни компании и частни оператори, но държавата (и политически свързани интереси) запазва извънредно голям контрол. Има десетки лицензирани ISP-та, но няколко ключови играча доминират инфраструктурата. От страната на фиксирания широколентов достъп най-големите доставчици са държавните AzTelekom (с фокус върху регионите) и Baktelecom (град Баку), заедно с AzDataCom (друг държавен оператор на информационни мрежи) freedomhouse.org. Към 2019 г. държавните компании, в крайна сметка, контролират около половината от общия интернет пазар freedomhouse.org. Особено AzTelekom, която управлява гръбначната мрежа и регионалните телекомуникационни обмени, е тясно свързана с управляващото семейство – собствеността ѝ е обвързана с интересите на семейството на президента Алиев freedomhouse.org. Има и частни ISP-та като Azeronline, Ultel, AvirTel, Connect и други, които обикновено наемат капацитет по държавната инфраструктура, за да обслужват крайните потребители, особено в Баку. Все пак, условията не са напълно равни – по-малките частни ISP-та са се оплаквали от трудности при достъп до държавните оптични мрежи и едро-лентов капацитет. Всъщност, през лятото на 2022 г. антимонополният орган на Азербайджан разследва AzTelekom и Baktelecom за предполагаема манипулация на едро-лентовите цени за пренос и по този начин натиск върху конкурентите freedomhouse.org caliber.az. Двете компании бяха признати за злоупотреба с монополно положение чрез увеличаване на таксите за използване на оптични кабели, кули и др., и бяха санкционирани caliber.az. Това показва, че въпреки че пазарът официално е либерализиран (лицензирането на ISP беше премахнато през 2002 г.), на практика доминират старите оператори.

В Баку има известно състезание: напр. Azeronline (подкрепен от мобилния оператор Azercell) и няколко други имат собствени „последна миля“ мрежи в части от града и предлагат оптичен или кабелен интернет. Но дори и в столицата Baktelecom (дъщерно дружество на Министерството) има значителен дял, особено след като пусна достъпна FTTH услуга, наречена „Bakinternet“. За повишаване на ефективността правителството обсъжда сливането на Baktelecom и AzTelekom в една консолидирана национална телекомуникационна компания (план, обявен от Министерството на дигиталното развитие през 2022 г.) freedomhouse.org. Ако бъде реализирано, това сливане би създало единен държавен ISP гигант, но към средата на 2023 г. все още не беше финализирано freedomhouse.org.

При мобилния пазар има трима оператора: Azercell, Bakcell и Azerfon (Nar). Azercell е явният лидер – към 2022 г. Azercell имаше над 5 милиона абонати и около 48.2% пазарен дял freedomhouse.org. (Забележително е, че от 2018 г. Azercell е с държавно мнозинство; шведската Telia Company се оттегли след корупционен скандал, а Azercell бе поет от AzInTelecom/Neftchala – структури, свързани с държавата freedomhouse.org.) Вторият оператор, Bakcell, има приблизително 3 милиона абонати (около 30% дял) и е уникален с това, че е частна собственост на холдинг NEQSOL (бизнесмен Насиб Хасанов) freedomhouse.org. Azerfon (Nar) е най-малкият с около 2.3 милиона абонати (~20% дял) и е частично собственост на офшорна компания, но се смята, че е свързан и със семейството Алиев freedomhouse.org. Всъщност и Azercell, и Azerfon са свързани с бизнес интересите на управляващото семейство freedomhouse.org. Всички мобилни оператори трябва да получат 10-годишен технически лиценз от държавата, за да работят freedomhouse.org, и въпреки че има конкуренция по отношение на маркетинга и потребителските пакети, тесните връзки с политическия елит означават, че стратегическите решения често са тясно обвързани с приоритетите на правителството.

Въпреки че има множество участници, концентрацията на пазара е висока. Влиянието на семейство Алиеви (директно или индиректно) върху две от трите мобилни компании и основните фиксирани оператори поражда опасения относно липсата на независима конкуренция en.wikipedia.org freedomhouse.org. Все пак, потребителите се възползват от наличието на три мобилни мрежи, което е довело до национално покритие и постоянни подобрения на мрежата. Преносимостта на мобилните номера беше въведена за улесняване на конкуренцията, а всеки оператор предлага разнообразни 3G/4G интернет пакети. По отношение на дяла на пазара на интернет доставчиците (ISP) при фиксираните широколентови услуги, публичните данни са оскъдни, но вероятно AzTelekom (включително Baktelecom) обслужва значително над половината от потребителите на фиксиран интернет (особено извън Баку), а останалите са разпределени между частни доставчици главно в градските райони. Например, Azeronline, Connect и няколко кабелни интернет доставчика покриват части от жилищния пазар в Баку. Груб показател: в Азербайджан е имало около 2,15 милиона фиксирани широколентови абонамента през 2023 г. tradingeconomics.com, като Baktelecom/AzTelekom заедно са имали капацитет да покрият 1,9 милиона домакинства към края на 2023 г. telecompaper.com, което подсказва, че държавните оператори обхващат по-голямата част от тези връзки.

Като цяло, въпреки че „има много ISP на пазара“, инфраструктурните тесни места (международен шлюз, оптичен гръбнак, последна миля в периферията) се контролират от държавно-ориентирани субекти freedomhouse.org. Това исторически е ограничавало истинската конкуренция и е поддържало цените донякъде еднакви. Правителството е разпознало този проблем и, с помощта на ЕС, работи върху регулаторни реформи, които целят „подобряване на конкуренцията и регулирането в телекомуникациите“ (част от заемния пакет на ЕБВР) neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu. Дали тези реформи ще доведат до появата на нови независими играчи или просто до по-ефективни държавни оператори, предстои да видим.

Градски срещу селски достъп и пропуски в покритието

Съществува отчетливо дигитално разделение между градските центрове на Азербайджан и неговата периферия, въпреки че разликата е намаляла през последните години. Интернет проникването е по-високо в градовете – почти всяко домакинство в Баку има достъп до интернет, докато някои отдалечени села все още имат проблеми с връзката. Според официални данни от 2022 г., 91,6% от градските домакинства имат достъп до интернет у дома, в сравнение с около 83,8% от селските mincom.gov.az. Година по-рано, през 2021 г., разликата е била малко по-голяма (около 90% за градовете срещу 82,7% за селата) mincom.gov.az. Това показва стабилно подобрение при достъпа в селските региони, най-вече благодарение на разширяващото се покритие на мобилните мрежи и правителствените програми за изграждане на оптична инфраструктура. Въпреки това, селските семейства все още са малко по-малко склонни да имат домашен абонамент за интернет и често разчитат на мобилен интернет, ако фиксираната широколентова услуга не е достигнала до техния район.

Има разлика и в качеството на връзката: в Баку и други големи градове потребителите имат достъп до високоскоростен оптичен интернет и добри 4G сигнали, докато в селските региони много потребители се свързват през по-стари DSL линии или слабо 3G/4G покритие. Например, до скоро по-голямата част от селските потребители на фиксиран интернет са били на стари медни ADSL линии, получавайки едва едноцифрени Mbps скорости caliber.az. „Последната миля“ в селата често зависи от остаряла телефонна инфраструктура. Освен това, общественият Wi-Fi, който е наличен в Баку (по едно време градът беше създал безплатни Wi-Fi точки в паркове), практически отсъства в селските градчета. Всъщност, дори в Баку броят на Wi-Fi хотспотовете беше намален от 18 на едва 4 през 2022 г. поради проблеми с поддръжката, а и останалите бяха отбелязани като слаби freedomhouse.org. Такива услуги изобщо не са надеждна опция за селските потребители.

Картите на мобилното покритие показват малко „бели петна“ – дори планинските райони имат поне базова гласова услуга – но капацитетът на мобилния интернет може да е проблем в селските зони. Основните оператори са концентрирали най-бързите LTE инсталации в Баку и полуостров Абшерон, където търсенето е най-голямо freedomhouse.org. Макар почти всички села да имат поне 3G, опитът може да бъде бавен или нестабилен извън гъстата мрежа на столицата. Това води до ситуация, в която градските потребители ползват средно по-високи скорости от селските.

По отношение на употребата и дигиталните умения, градските жители по-скоро ползват интернет ежедневно и за по-широк диапазон от услуги (напр. електронно банкиране, стрийминг, дистанционна работа), отколкото тези в селския Азербайджан. Въпреки това, разликата се стеснява с масовото разпространение на смартфони. До 2022 г. около 88–90% от хората както в градските, така и в селските райони използват мобилни телефони, а над 80% от населението в страната използва интернет под някаква форма mincom.gov.az mincom.gov.az. Един важен момент: освободените територии (региони, възвърнати след конфликта в Нагорни Карабах) представляват специален случай на „недостатъчно обслужвани“ области – те бяха откъснати от телекомуникационната мрежа на Азербайджан десетилетия наред. От 2020 г. насам правителството дава приоритет на разширяването на оптичния гръбнак и мобилното покритие в тези зони (напр. град Шуша и околните райони) като част от процеса на възстановяване caliber.az caliber.az. Вече основните оператори съобщават, че 2G/3G мрежите покриват голяма част от тези територии, а оптични гръбнаци се изграждат паралелно с новите магистрали за Карабах. Осигуряването на равнопоставен достъп до интернет в тези преди това затрогнати от конфликта селски райони е ключов елемент от стратегията за дигитално приобщаване на Азербайджан през следващите години.

В обобщение, разликите в достъпа до интернет между градовете и селата, макар и все още съществуващи, постепенно намаляват. Програми като разширението на широколентовата мрежа, финансирано от ЕБВР, и стремежът на Министерството за „пълно покритие до края на 2024 г.“ са насочени конкретно към оставащите пропуски caliber.az neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu. Ако тези планове се реализират, дори отдалечените села скоро ще имат оптична или фиксирана безжична широколентова връзка. В същото време, почти универсалната мобилна мрежа (над 99% 3G покритие mincom.gov.az) е спасителен пояс, осигурявайки базови интернет услуги за огромното мнозинство азербайджанци, независимо от местоположението.

Ценообразуване на интернет и потребителска достъпност

Цената на интернет услугите в Азербайджан като цяло е в тенденция на намаляване и става по-достъпна за потребителите през последното десетилетие. Цените на фиксирания широколентов интернет в частност са намалявали, докато скоростите и включеният обем данни са се увеличавали. Към 2022 г. Министерството отчете съществена реформа в тарифите за широколентов интернет: старият базов план от 1 Mbps (който струваше около 10 азербайджански маната месечно) беше премахнат и заменен с план от 4 Mbps на цена 13 AZN на месец mincom.gov.az. Това на практика утрои базовата скорост при минимално увеличение на цената и намали цената на мегабит – реално, цената за 1 Mbps достъп за потребителите спадна от 10 AZN до около 3,25 AZN след тази промяна mincom.gov.az. В бъдеще, властите обявиха, че минималната скорост на широколентов интернет ще бъде 25 Mbps до края на 2024 г. (със съответни промени в цените), с цел дори най-евтините планове да предлагат истински широколентов достъп mincom.gov.az.

В абсолютни стойности цените на интернет в Азербайджан са умерени. Типичен неограничен домашен широколентов пакет (по DSL или оптика) с около 10–15 Mbps струва порядъка на 20–30 AZN (приблизително $12–$18) на месец, в зависимост от доставчика и региона. За потребители с по-ниски доходи или за тези, които имат нужда само от лек достъп, някои интернет доставчици предлагат пакети с ограничен трафик или абонаменти за споделени Wi-Fi горещи точки на по-ниски цени. Мобилният интернет е широко използван и предлага конкурентни цени: и трите мобилни оператора предлагат месечни пакети с различни обеми данни. Например, мобилен план за слабо използване (включително около 500 MB данни, плюс минути за разговори и SMS) струва около 10 AZN на месец, докато по-големи пакети данни (напр. 5–10 GB) може да са в диапазона 15–20 AZN. Според индексите на ITU за цените на ИКТ, цените в Азербайджан са доста достъпни спрямо доходите: към 2024 г. стандартен фиксиран широколентов план струва около 1,34% от БНД на глава от населението на месец, а типичен мобилен пакет е около 1,14% от БНД на глава от населението, което е далеч под целта на ООН за достъпност под 2% tradingeconomics.com. За сравнение, през 2010 г. план с 1 Mbps ADSL струваше $20–$25 (което тогава беше по-голям дял от дохода) en.wikipedia.org – така че достъпността очевидно се е подобрила.

Правителството периодично се намесва, за да регулира или насочва ценообразуването. В края на 2000-те основните интернет доставчици (често координирано от държавата) се споразумяха да стандартизират цените за dial-up и ADSL, за да избегнат взаимно подбиване en.wikipedia.org. Това квази-картелно поведение целеше да запази по-малките доставчици на пазара, но също така означаваше, че потребителите имаха малко ценови различия, между които да избират. Днес, с повече конкуренция (особено в мобилния сектор), има повече разнообразие в цените и промоциите. Например, мобилните оператори често провеждат кампании с бонус трафик или намалени цени за нощно използване, за да привлекат клиенти.

Международните разходи за капацитет – ключов фактор в ценообразуването – са спаднали драстично за Азербайджан с въвеждането на нови оптични маршрути. Разходите за трансграничен интернет достъп, които някога представляваха основна част от оперативните разходи на доставчиците, намаляха. Това позволи на интернет доставчиците да предлагат неограничени планове и постепенно да повишават скоростите, без да увеличават цените. Въпреки това, един от упоритите оплаквания остава цената за достъп до държавно контролираната вътрешна инфраструктура. Както беше отбелязано, малки доставчици съобщават, че високите едро цени на AzTelekom и Baktelecom за използване на оптични линии възпрепятстват по-нататъшното понижаване на крайните цени caliber.az. Действията на антимонополната комисия през 2022 г. да санкционира тези практики може да доведат до по-справедливо ценообразуване на едро и евентуално по-евтини тарифи за крайните потребители, ако конкуренцията се засили.

Що се отнася до достъпността на устройствата, правителството на моменти е намалявало митата за внос на компютри и смартфони, за да намали бариерите пред гражданите за достъп до интернет. По-голямата част от възрастното население в Азербайджан вече притежава мобилен телефон с достъп до интернет (мобилното проникване е 110 SIM карти на 100 души mincom.gov.az и около 90% от хората използват мобилен телефон mincom.gov.az). Съществуват и обществени програми за предоставяне на безплатен интернет достъп в някои обществени центрове, а по време на COVID-19 някои образователни платформи бяха освободени от такси за интернет (достъп безплатно), за да улеснят дистанционното обучение.

Като цяло за страна със средни доходи цените на интернет в Азербайджан са относително достъпни за средния потребител и са съизмерими с тези в региона. Данните на Световната банка/ITU за 2022 г. показват, че около 88% от населението са интернет потребители theglobaleconomy.com, което означава, че основната цена не е непреодолима бариера за повечето (други фактори като покритие и дигитална грамотност играят роля за оставащото офлайн население). Продължаващите инвестиции и евентуални нови играчи (като сателитни услуги) може допълнително да свалят цените или да увеличат предлаганата стойност (по-високи скорости за същата цена) в близките години.

Качество на услугата: скорости, латентност и надеждност

Интернет скорости: Скоростите на интернет в Азербайджан се подобриха значително през последните години, макар че все още изостават спрямо много развити страни и дори някои регионални съседи. Към началото на 2023 г. медианната мобилна скорост на интернет сваляне в Азербайджан е била около 34.6 Mbps, докато медианната фиксирана широколентова скорост е била около 26.9 Mbps datareportal.com. И двете стойности са се повишили значително спрямо година по-рано – медианните стойности за фиксиран интернет са скочили с над 60% през 2022 г. с разрастването на оптичните връзки, а мобилните медиани са се увеличили с ~23% с обновяването на мрежите datareportal.com. Към средата на 2023 г. фиксираните скорости са се покачили още; Speedtest Global Index на Ookla за май 2023 г. отчете медианна фиксирана скорост на сваляне от ~29.1 Mbps (като постави Азербайджан на 116-о място в света) caliber.az. Ускореното разгръщане на оптична мрежа дава осезаем резултат: към октомври 2024 г. средната фиксирана широколентова скорост в Азербайджан се е удвоила до 57.6 Mbps, което изкачва страната на 93-то място в света abc.az abc.az. Мобилните скорости са сравнително добри – в края на 2024 г. мобилното изтегляне средно достига ~55–56 Mbps, което поставя Азербайджан около средата на 50-те места в света abc.az. Това означава, че по отношение на мобилния интернет Азербайджан изпреварва много свои съседи, а по фиксиран широколентов достъп догонва от значително по-ниска позиция.

Въпреки тези постижения, качеството варира значително според локацията. В Баку, потребителите на новите FTTH мрежи често използват планове от 50–100 Mbps, като данните на Speedtest показват, че в столицата средната скорост е била ~58 Mbps през октомври 2024 abc.az. Извън Баку и няколко големи града скоростите обаче спадат. Много абонати на фиксиран интернет в селските райони все още получават под 10 Mbps през остарели DSL мрежи, а дори и при 4G мобилен интернет, в отдалечени региони често достигат само няколко Mbps поради претоварване на мрежата или слаб сигнал. Правителството призна, че „извън Баку свързаността остава слаба“ що се отнася до скорост и стабилност freedomhouse.org. Това е пряко свързано с инфраструктурните пропуски и монополния контрол: IT експерт отбеляза, че липсата на инвестиции в регионалната инфраструктура (и стегнатият държавен контрол над нея) водят до по-ниски скорости извън големите градове freedomhouse.org.

За сравнение, някои съседни страни са успели да отбележат по-бърз напредък. Например, до края на 2022 г. Беларус, Казахстан, Узбекистан и Турция всички са имали по-висока позиция по скорост на фиксиран интернет (Казахстан – 96-то, Турция – 76-то място и т.н., докато Азербайджан е бил около 118-то по това време) caliber.az. Русия със своята огромна оптична мрежа е далеч напред (51-во място през 2021 г. за фиксирана скорост) caliber.az. Тези сравнения често се обсъждат в местните медии с известно раздразнение, което насърчава министерството да ускори разгръщането на оптична инфраструктура, за да не остане Азербайджан зад своите съседи от ОНД caliber.az. Очаква се, че когато оптичната мрежа обхване повече домакинства, средните фиксирани скорости ще продължат да нарастват и Азербайджан може да се изкачи сред топ 70–80 страни в световен мащаб през следващите години.

Латентност: За вътрешен трафик и връзки към съседни региони латентността в Азербайджан е напълно приемлива. В рамките на страната времето за отговор по оптика или 4G обикновено е под 20 ms. От Баку до Европа (напр. Франкфурт) може да е около 60-80 ms, благодарение на оптичните линии към Запад – достойна стойност за онлайн игри или видео разговори. Един стар проблем беше, че без развит местен IXP дори вътрешният трафик между азербайджански потребители понякога се маршрутизираше през чуждестранни сървъри, което повишаваше латентността. Но с все повече кеширано съдържание локално (Google, Netflix и др.), голяма част от трафика фактически е местен или регионален. За международно съдържание маршрутите през Турция или Русия означават средна латентност – не толкова ниска, както в държава с директен Tier-1 достъп, но и не особено висока.

Сателитните връзки (геостационарни) са изключението, със закъснение от около 600 ms, но те се използват само в специални случаи. С въвеждането на услугата Starlink с ниско орбитални сателити (закъснение ~25–50 ms), дори отдалечените потребители вече потенциално могат да се радват на ниско закъснение при свързаност (обсъдено по-подробно в секцията за сателитите по-долу).

Надеждност: Надеждността на мрежата в Азербайджан се подобрява, но в миналото имаше значителни прекъсвания. През предишни години интернет прекъсвания в цялата страна понякога се случваха поради единични точки на провал – например масирано прекъсване на електрозахранването или техническа повреда в главния център на Delta Telecom в Баку можеха да прекъснат свързаността в цялата страна. Freedom House отбелязва, че в миналото такива широко разпространени прекъсвания са се случвали на всеки няколко години, макар че през периода 2022–2023 няма регистрирани freedomhouse.org. Един от най-известните инциденти бе през 2015 г., когато пожар в ключов център за данни причини прекъсване на интернет в по-голямата част от страната за часове. Оттогава бе добавена по-голяма резервируемост. Наличието на няколко основни оператори на гръбнака (Delta, AzerTelecom и др.) и нови батерийни захранвания намали риска от тотално прекъсване.

На локално ниво потребителите все още съобщават за чести дребномащабни проблеми: спадове на скоростта вечер, кратки загуби на връзка или влошени скорости. Част от това се дължи на технически ограничения (например стара инфраструктура), а интернет доставчиците често изтъкват “профилактична поддръжка” като причина за прекъсванията freedomhouse.org. Има обаче и обвинения, че доставчиците умишлено забавят или прекъсват услугата по външен натиск. Например, по време на политически протести или чувствителни събития, клиентите забелязват внезапни спадове в интернет качеството. Има твърдения (включително от ИТ експерти и опозиционни активисти), че доставчиците забавят връзките или временно изключват мобилния интернет в определени райони по искане на властите freedomhouse.org. Правителството и доставчиците обикновено отричат политически мотивирани прекъсвания, но е наблюдаван модел, при който проблемите със свързаността съвпадат с протести или конфликтни периоди. Ярък пример бе септември 2020 г., в началото на втората Карабахска война: правителството наложи фактически интернет ограничения при военно положение, което причини сериозни сривове в услугите в цялата страна за седмици (социалните мрежи бяха напълно блокирани). В друг по-скорошен случай, от септември до ноември 2022 г., властите блокираха достъпа до TikTok по време на гранични сблъсъци с Армения freedomhouse.org freedomhouse.org – макар и не тотално прекъсване, това бе целенасочено ограничаване на надеждността/достъпността.

Като цяло, извън такива умишлени намеси, мрежата стана по-стабилна. Монополът върху инфраструктурата означава, че ако мрежата на AzTelekom има проблем, засегнати са много зависими интернет доставчици и потребители. Планът на правителството да въведе стандарти за качество на услугата (приети от регулатора през 2023 г.) цели да държи доставчиците отговорни за наличността и производителността caliber.az. Клиентите, особено в регионите, са разочаровани от повтарящи се сривове. Някои частни доставчици се опитват да се отличат с по-добра поддръжка и по-бързи ремонти, но често зависят от същите основни физически линии.

Обобщение на общото качество: Качеството на интернет услугите в Азербайджан е смесено. Когато интернетът е добър – основно в градските райони с оптично покритие – потребителите могат да получат световно ниво скорости и ниско закъснение, достатъчни за HD стрийминг, онлайн игри и видеоконференции. Мобилните мрежи в Баку предоставят скорости, с които могат лесно да работят всякакви смартфон приложения. Но непостоянството е проблем: потребител в малък град може да изпитва буфериране на YouTube видеоклип по едно и също време, когато потребител в Баку гледа безпроблемно 4K стрийминг. Правителството признава, че тези разлики в скоростта и надеждността пречат на цифровите му цели за развитие, затова се инвестира масово във фиброоптични мрежи и се цели минимална скорост от 25 Mbps за всички mincom.gov.az freedomhouse.org. Ако тези обновления продължат по план, средното качество на услугата ще се повиши. Интернет потребителите в Азербайджан се надяват, че честите спадове и прекъсвания ще останат в миналото с развитието на инфраструктурата и ако се появи истинска конкуренция, която да принуди доставчиците да подобрят услугата.

Правителствени политики, регулация и цензура

Азербайджанското правителство играе силна роля в сектора на телекомуникациите – като създател на политики, регулатор и (чрез държавни компании) оператор. Това води до регулаторна среда, която е строго контролирана и понякога политизирана. Формално секторът се регулира от Закона за телекомуникациите от 2005 г. и се наблюдава от Министерството на цифровото развитие и транспорта (преди това Министерство на съобщенията и високите технологии). На практика до скоро самото министерство регулираше и управляваше основните доставчици (разделянето на функциите започва през 2008 г., но е незавършено en.wikipedia.org). В резултат решенията в политиката често съвпадат с търговските интереси на държавата.

Регулаторна рамка: В началото на 2000-те Азербайджан номинално либерализира телекома – например през 2002 г. бе премахнато изискването интернет доставчиците да получават държавен лиценз en.wikipedia.org. Това обаче не доведе до истински отворен пазар. Министерството продължи да издава неформални нареждания и понякога игнорираше правилото за липса на лиценз, оказвайки натиск върху доставчиците за спазване en.wikipedia.org. Ключови услуги в телекома (като международни гласови портали или VoIP през ранните години) трябваше да бъдат лицензирани. Министерството (и по този начин управляващият елит) запазваха частично участие в някои водещи интернет и мобилни оператори, задържайки влияние отвътре en.wikipedia.org freedomhouse.org. Азербайджан кандидатства за членство в СТО през 1997 г. и бе длъжен да реши достъпа до телекомуникационния пазар в този процес; постигнат бе определен напредък, но присъединяването се забави, отчасти защото местният бизнес се страхуваше да не загуби защитените си позиции en.wikipedia.org.

Забележително ново развитие е планът на правителството да въведе задължителна регистрация на всички интернет доставчици и оператори. През март 2023 г. бяха въведени разпоредби, които изискват доставчиците да се регистрират в министерството по нова система, привидно с цел създаване на база данни и подобряване на отчетността freedomhouse.org freedomhouse.org. Официални лица твърдят, че това ще помогне за мониторингов контрол на качеството и ще гарантира спазване на стандартите от страна на доставчиците freedomhouse.org. Някои независими доставчици обаче твърдят, че регистрацията изисква чувствителна информация и е непрозрачна, като се опасяват, че може да бъде използвана за още по-голям контрол freedomhouse.org. Министерството отхвърля тези опасения, заявявайки, че просто прилага съществуващия закон.

Правителствени инициативи: Държавата е стартирала различни програми за насърчаване на ИКТ. “Стратегическа пътна карта за телекомуникации и ИТ” е одобрена през 2016 г., като заложи цели за широколентов достъп и приемане на електронно правителство freedomhouse.org. При президента Алиев цифровите проекти често са отгоре надолу – например актуалната кампания да се постигне 100% покритие с широколентов интернет е под личното ръководство на президента caliber.az. Правителството създаде и Агенция за иновации и технологични паркове за подкрепа на местния технологичен бизнес. Критиците обаче посочват, че липсва истинска независимост на регулациите. Същият орган, който насърчава телекомуникациите, има и правомощието да санкционира или блокира доставчици, което може да е проблематично, ако възникнат политически въпроси.

Интернет цензура и регулиране на съдържанието: Азербайджан е оценен като „Несвободен“ по отношение на интернет свободата от организации като freedomhouse.org. Правителството има история на цензуриране на онлайн съдържание и потискане на несъгласието. Въпреки че няма национална, постоянна защитна стена (много глобални уебсайтове са достъпни), властите селективно блокират и филтрират определени сайтове, особено тези на опозиционни групи или независими медии. Например, популярни независими новинарски сайтове като Azadliq, Meydan TV, Turan и други периодично са били блокирани в Азербайджан freedomhouse.org freedomhouse.org. Решенията за блокиране често са произволни и политически мотивирани – и обикновено са насочени към съдържание, критично към режима на Алиев freedomhouse.org. Чрез изменения в законодателството през 2017 г. официалните лица получиха разширени законови основания да разпореждат блокиране на уебсайтове без предварително съдебно одобрение (макар че съдът трябва да бъде уведомен в рамките на 48 часа след това) freedomhouse.org. Властите оправдават блокировките с причини като заплаха за националната сигурност или “непатриотично съдържание”, но на практика това се използва открито за заглушаване на критични гласове.

Освен блокирането на уебсайтове, правителството е използвало временни ограничения върху социалните медии по време на чувствителни моменти. Както беше отбелязано, достъпът до платформи като TikTok беше временно блокиран в края на 2022 г. по време на гранични сблъсъци freedomhouse.org freedomhouse.org. По-рано са били докладвани забавяния или спирания на услуги като YouTube, Facebook, WhatsApp и Skype по време на политически протести или в изборни дни az-netwatch.org. Тези затваряния обикновено са краткосрочни, но служат да нарушат комуникацията и потока на информация, когато правителството се страхува от безредици. Властите рядко признават такива действия открито; например, по време на военното положение през 2020 г., те оправдаха прекъсването на интернет като необходимо за сигурността (за да се предотврати разпространение на военни кадри и др.).

Наблюдение и права на потребителите: Има значителни доказателства, че правителството на Азербайджан наблюдава интернет трафика и електронните комуникации. От началото на 2010-те години разследващи репортажи разкриха, че западни телекомуникационни компании (като TeliaSonera) са предоставили технологии за наблюдение на азербайджанските власти, позволяващи deep packet inspection и директен достъп до телекомуникационните мрежи за агенциите по сигурността az-netwatch.org. Оборудване на компании като Verint и евентуално шпионския софтуер на NSO Group е било използвано за насочени атаки към устройствата на активисти az-netwatch.org. Активисти и опозиционни блогъри често подозират, че техните имейли или профили в социални мрежи са наблюдавани. Наистина, има многобройни случаи на блогъри и потребители на социални медии, арестувани или тормозени заради онлайн публикации. Правителството е криминализирало определени онлайн изрази – например, законите за клевета бяха разширени и върху онлайн съдържание, а публикуването на материали “обиждащи достойнството на държавата” може да доведе до преследване en.wikipedia.org az-netwatch.org. Забележителни инциденти включват затвора на блогъра Мехман Хюсеинов и други по широко считани за скалъпени обвинения, свързани с тяхната онлайн антикорупционна дейност. Това създава атмосфера на автоцензура: много журналисти и обикновени потребители модерират собствената си онлайн реч, за да избегнат неприятности freedomhouse.org freedomhouse.org. Докладът “Freedom on the Net 2023” на Freedom House подчертава: „дългогодишната акция срещу независимите медии, съчетана с арестите на онлайн активисти, доведе до всеобхватна автоцензура“ freedomhouse.org.

Въпреки тези натиски, онлайн средата в Азербайджан е активна – гражданите използват социални медии (Facebook, YouTube, Instagram и все по-често Telegram), за да обсъждат и понякога да критикуват проблеми. Подходът на правителството е комбинация от открито блокиране и скрита принуда. Например, вместо да забранява Facebook (което би било много непопулярно), често разчита на трол ферми, проправителствени коментатори и таргетирано забавяне на връзката, за да управлява дисидентски наративи. През 2022 г. новият Закон за медиите въведе изискване медиите (включително онлайн новинарските сайтове) да се регистрират в държавен медиен регистър freedomhouse.org. След това властите отказаха регистрация на няколко независими медии, ефективно ги обявявайки за нелегитимни freedomhouse.org. Този закон също дава на правителството повече лостове да затваря уебсайтове, които не са регистрирани или които нарушават неясно дефинирани информационни правила.

В обобщение, политиката на правителството спрямо интернет в Азербайджан е двупосочна: агресивно се промотира инфраструктурата и дигиталните услуги за икономически растеж, като същевременно се прилага строг контрол над съдържанието и достъпа, особено в политически аспект. Управляващата администрация явно разглежда интернет и като икономическа необходимост, и като потенциална политическа заплаха. Затова инвестира както в разширяване на свързаността (например, широколентов интернет за всички региони), така и в наблюдение и легални инструменти, за да поддържа интернет “под контрол” спрямо интересите на режима en.wikipedia.org. Това означава, че азербайджанските ползватели се радват на модерни мрежи и нарастващи скорости, но действат в среда, където някои теми са табу и поверителността е несигурна. В бъдеще наблюдателите ще следят дали Азербайджан ще затегне още повече контрола – например чрез въвеждане на национален интернет gateway filter (подобно на руския модел за суверенен интернет) или по-драконовски закони за социалните мрежи. Засега контролът е значителен, но не абсолютен: технически грамотни потребители често използват VPN-та, за да достъпят блокирани сайтове, а криптирани приложения като Telegram са широко използвани за относително по-свободно общуване.

Сателитен интернет в Азербайджан: Достигане на последната граница

Поради планинския релеф на Азербайджан и някои отдалечени селища, сателитният интернет отдавна е част от стратегията на страната за свързаност – и сега навлиза в нова ера с технологията на сателити в ниска околоземна орбита.

Национални сателитни програми (Azerspace): Двата геостационарни сателита на Азербайджан – Azerspace-1 и Azerspace-2 – работят за телекомуникационни услуги съответно от 2013 и 2018 г. en.wikipedia.org. Управлявани от държавната агенция Azercosmos, те обслужват основно телевизионни оператори и международни клиенти, но също така позволяват предоставянето на вътрешен сателитен интернет чрез VSAT терминали. Услугата Azercosmos Azconnexus използва тези сателити, за да доставя интернет в селски райони, при полеви операции по спешност и до критична инфраструктура (например морски нефтени платформи) satelliteprome.com. Покриването чрез C-band осигурява стабилни връзки за Азербайджан и околните региони дори при лошо време, а Ku-band позволява използването на по-малки антени за по-преносими инсталации satelliteprome.com satelliteprome.com. Това е от решаващо значение например за свързване на изолирани гранични постове или осигуряване на резервни връзки за банки. Правителството дори отбеляза, че сателитните връзки ще осигурят свързаност за новоосвободените райони на Нагорни Карабах, докато се възстановяват наземните мрежи. Един недостатък обаче е цената – VSAT оборудването и сателитната честотна лента традиционно са скъпи. Поради това сателитният интернет на базата на Azerspace не е насочен към обикновените потребители, а по-скоро към държавни агенции и предприятия, готови да платят по-висока цена за свързаност там, където нищо друго не работи satelliteprome.com. Например, нефтено находище може да използва Azconnexus за свързване на мониторинговите си системи, или селски район да свърже административните си офиси чрез сателитен интернет, ако оптичният кабел е на години разстояние.

Starlink и новите LEO услуги: Основно развитие настъпи през 2023-2025: сателитният интернет на SpaceX – Starlink стана достъпен в Азербайджан. През март 2025 г., Starlink официално обяви, че тяхната високоскоростна, нисколатентна интернет услуга вече е активна в Азербайджан caspianpost.com. Това прави Азербайджан една от малкото държави в региона с покритие на Starlink (съседните Грузия и Армения също наскоро получиха услугата, докато Русия и Иран остават извън картата поради регулаторни проблеми). Съзвездието на Starlink от спътници в ниска околоземна орбита може да доставя ~50–150 Mbps скорости на даунлинк и латентност толкова ниска, колкото 20-40 ms, което е огромно подобрение спрямо традиционната сателитна латентност caspianpost.com. За отдалечените потребители в Азербайджан това буквално отваря нови хоризонти – места, които никога няма да видят оптичен кабел или дори надежден клетъчен сигнал, могат само с открит изглед към небето да получат интернет, сравним с градския DSL/кабелен интернет.

Starlink обаче идва със своята цена. Ранните потребители съобщават, че месечната такса за абонамент е около 100 AZN (≈ $59), а хардуерният комплект Starlink (чиния + рутер) струва около 670 AZN (≈ $400) еднократно, плюс още ~50 AZN за доставка tech.az. Това е доста сериозно спрямо местните доходи – много селски домакинства биха намерили $60/месец за непосилно (няколко пъти повече от основен мобилен интернет план). Следователно Starlink в Азербайджан вероятно първоначално ще се използва само в определени ниши: бизнеси в отдалечени райони, по-заможни хора с имоти в провинцията или за споделено обществено ползване. Интересно е, че азербайджанските интернет потребители спекулират, че появата на Starlink може да окаже натиск върху местните доставчици за качество или цена, макар че някои се шегуват, че доставчиците могат дори да увеличат цените, позовавайки се точно на високата цена на Starlink tech.az. Във всеки случай, Starlink внася нов конкурент – такъв, който е извън контрола на държавния телекомуникационен монопол, защото сигналът идва директно от сателит към потребителя. Това може да има значителни последствия: например създава възможност за неконтролиран интернет (освен ако държавата не се опита да наложи забрана на терминалите на Starlink). Всеки с чиния за Starlink може да заобиколи националните интернет портали на Азербайджан, което затруднява властите да филтрират или прекъсват връзката. Все още не е ясно как правителството ще подходи към това; засега изглежда, че стартът на Starlink в страната е позволен без пречки.

Освен Starlink, други сателитни опции включват услуги като Viasat или предстоящата OneWeb, но към 2025 г. те или нямат покритие, или не са активно предлагани в Азербайджан. OneWeb (британска нискоорбитална сателитна система) евентуално може да покрие региона, а Azercosmos дори са изявили интерес към партньорство за бъдещи сателитни проекти, като целта е изстрелване на Azerspace-3 през следващите години. Допълнително, за съвсем отдалечени потребители, които не са покрити от Starlink, местни дилъри (като BusinessCom Networks) предлагат класически VSAT широколентов интернет чрез Azerspace или други регионални спътници. Проучване на място през 2021 г. гласи, че „страната може да спечели значително от използването на сателитни услуги“ за индустрии и правителството, а и наистина сектори като нефт и газ, минно дело и туризъм в най-отдалечените райони разчитат на такива връзки bcsatellite.net bcsatellite.net.

Приложения за слабо обслужвани региони: В суровия ексклав Нахичеван на Азербайджан (отделен от арменска територия), интернет връзката исторически е зависела от микровълнова и сателитна комуникация, преди най-накрая да бъде прекаран оптичен кабел през Иран. Още и днес резервни сателитни връзки осигуряват устойчивост за Нахичеван. Подобно, малки села високо в Кавказ (като в районите Губа или Лерик) понякога оборудват общински център или училище със сателитна чиния, за да осигурят интернет достъп на жителите. Със Starlink индивидуална ферма или номадски лагер могат теоретично да имат широколентов интернет, което до преди няколко години беше немислимо. Друго потенциално приложение е за възстановяване след бедствия: Азербайджан е податлив на свлачища и понякога земетресения; ако наземните мрежи са прекъснати, сателитите могат да поддържат връзка за екипите за извънредни ситуации.

В обобщение, сателитният интернет в Азербайджан еволюира от нишово корпоративно решение до реална потребителска опция с появата на Starlink. Собствените сателити на Azercosmos продължават да играят стратегическа роля за свързаността на критични операции и като част от космическите амбиции на страната (правителството се гордее, че е първото в Кавказ с телекомуникационни сателити). Днес „последната граница“ – свързването на всеки ъгъл на Азербайджан – изглежда по-постижима от всякога. Успешното активиране на Starlink през 2025 е важен момент – то означава, че дори далечни пасища или гранични постове могат да бъдат онлайн при нужда caspianpost.com. Съчетавайки националната оптична инфраструктура на земята със сателитно покритие от Космоса, Азербайджан е близо до момента, когато няма да останат празни точки по интернет картата на страната.

Регионални сравнения и международни стандарти

Сравняването на интернет достъпа в Азербайджан с този на околните държави дава контекст на напредъка му. По обща интернет проникваемост, Азербайджан е леко пред съседните си страни в Кавказ. Около 88–89% от населението на Азербайджан са интернет потребители през 2022–2023 г. според данни на ITU и национални източници theglobaleconomy.com freedomhouse.org. Това е повече, отколкото в Грузия (около 82% през 2023) и Армения (~78-79% през 2022 г.) fred.stlouisfed.org theglobaleconomy.com. Също така това е над световната средна стойност (около 66%) и дори над тази за страни със средно-високи доходи. Интензивното инвестиране на Азербайджан в мобилни мрежи и градска широколентова инфраструктура вероятно допринася за този висок процент на използване. Забележително е, че разликата между градски и селски потребители е по-малка от очакваното: официалната статистика показва 83% от селското население онлайн срещу 90,5% от градското към 2022 г. mincom.gov.az mincom.gov.az, което означава, че дигиталното включване обхваща голяма част от провинцията.

По отношение на достъпността на широколентов интернет, Азербайджан има средно ниво на фиксирани широколентови абонаменти (около 21 на 100 души през 2023 г.) statista.com – повече от Армения (~17 на 100), но по-малко отколкото, да речем, Турция или Русия. Мобилният широколентов интернет (77 на 100 души за 2022 г.) е на нивото на много европейски държави freedomhouse.org. Тези показатели подчертават, че Азербайджан не изостава с покритието на базовата мрежова инфраструктура.

Полето, в което Азербайджан изостава, е скоростта и качеството на интернет (макар че се наблюдава бързо подобрение, както бе обсъдено). Дори през 2022 г. средната фиксирана широколентова скорост на Азербайджан е доста под тази на някои централноазиатски страни, които направиха скок напред с оптични мрежи (Казахстан, Узбекистан) caliber.az. До края на 2024 г. Азербайджан изравнява част от тази разлика, но все още изостава много спрямо водещите държави или дори Русия. По отношение на мобилните скорости, Азербайджан е в силна регионална позиция – по-бърз от Армения и Грузия, и приблизително на нивото на Турция. В Speedtest Global Index за мобилен интернет Азербайджан често е в топ 50-60 в света, което го прави един от по-добрите изпълнители в постсъветското пространство (например през октомври 2024 г. страната е на 54-то място за мобилен интернет, преди Казахстан и останалите кавказки съседи) abc.az.

По отношение на достъпност, Азербайджан се представя сравнително добре: с дял от 1.3% от БНД за широколентов достъп, страната изпреварва Армения (2.5% от БНД за широколентов), според класацията на ITU за достъпност theglobaleconomy.com tradingeconomics.com. Регионални инициативи като роуминг договора на Евразийския икономически съюз не включват директно Азербайджан (защото не е член), но страната едностранно е намалила роуминг тарифите с някои съседи, за да улесни по-евтино ползване на мобилни услуги през граница (особено с Турция и Русия в последните години).

Един важен регионален аспект е дигиталното неравенство в рамките на по-широкия регион. Южният Кавказ като цяло има добро проникване на интернет (~80% средно за Армения/Грузия), което е по-високо от много части на Централна Азия (напр. Киргизстан ~60%, Таджикистан ~30-40%). Азербайджан често изтъква, че изпреварва много страни от ОНД по индекси за развитие на ИКТ. Според Индекса за развитие на ИКТ на ООН (най-нови данни), Азербайджан се нареди на 65-о място в света преди няколко години, над Армения (73-то) и Грузия (78-мо) и значително пред държавите от Централна Азия. В Индекса за мрежова готовност на Световния икономически форум, Азербайджан също исторически се класира високо по отношение на инфраструктурата, макар че резултатите му са по-ниски по отношение на политическата/регулаторна среда поради проблеми с цензурата.

Едно регионално предизвикателство е, че Азербайджан трябва да координира с съседи за интерконекция. Продължаващият конфликт с Армения означава, че няма директен интернет кабел между тези две страни (трафикът трябва да минава през Грузия или Русия). За разлика от това, Грузия и Армения обменят трафик директно. От другата страна, тясното партньорство с Турция носи ползи – TurkTelecom е ключов транситен доставчик за интернет в Азербайджан, а политическите връзки са улеснили изграждането на още връзки в тази посока en.wikipedia.org.

Обобщено, Азербайджан се откроява в своя регион с широк достъп и силна мобилна мрежа, докато все още наваксва по скорост на фиксирания широколентов интернет и по-скоро по създаването на конкурентен пазар. В сравнение със свои съседни страни, населението на Азербайджан е относително добре свързано, но все още не се радва на най-високо качество, което някои съседи са постигнали чрез по-ранно въвеждане на оптична връзка. С нарастващата регионална интеграция (например чрез дигиталните програми на Източното партньорство на ЕС), вероятно Азербайджан ще продължи да подобрява показателите си, за да остане регионален лидер по ИКТ – статус, който правителството е решено да поддържа.

Бъдещи перспективи: Към дигитално включване и подобрена инфраструктура

Бъдещето на достъпа до интернет в Азербайджан изглежда динамично, тъй като страната преследва амбициозни цели за пълна свързаност и възприема нови технологии. Гледната точка се оформя от няколко ключови тенденции и планове:

Национално широколентово покритие: Обявената цел на правителството е да “осигури пълно покритие на територията на Азербайджан с широколентов интернет до 2024 г.”, предоставяйки поне 25–30 Mbps на всички потребители caliber.az freedomhouse.org. За да постигне това, Министерството на дигиталното развитие и транспорта и неговите подразделения (AzTelekom, Baktelecom) ускоряват разгръщането на оптични връзки към оставащите непокрити райони. Това включва достигане на оптика не само до всеки град и районен център, но и до селата и новоразвиващи се селища. Паралелно се внедряват безжични решения (като LTE фиксирани рутери или евентуално 5G FWA в бъдеще) за най-труднодостъпните точки. Като се има предвид постигнатото дотук – почти половината домакинства са получили достъп до оптика през последните няколко години caliber.az – е реалистично, че до 2025–2026 г. почти всяко домакинство, което желае интернет връзка, ще разполага с високоскоростна опция. Преодоляването на разликата между градските и селските райони е политически и икономически приоритет, свързан с по-широки усилия за „дигитално включване“. Можем да очакваме продължаващо финансиране от институции като ЕБВР, Световната банка и други за подкрепа на широколентовия достъп в селските райони, тъй като това съвпада с международните цели за развитие.

Въвеждане на 5G и развитие на мобилните мрежи: През следващите няколко години Азербайджан е вероятно да премине от тестове на 5G към търговски старт. Както Azercell, така и Bakcell са тествали успешно 5G в Баку freedomhouse.org. Правителството ще трябва да разпредели честоти (вероятно в C-обхват и милиметрови вълни) за 5G, както и да проведе търг или да издаде лицензи. Като се има предвид, че мобилният пазар по същество е с трима играчи, всички с връзки с държавата или влиятелни интереси, един справедлив търг може да е некомпетитивен – но във всички случаи 5G ще се въвежда постепенно. До 2025 г. можем да видим 5G зони в Баку (напр. център, бизнес райони, летище) и по-късно разширяване към други големи градове и индустриални хъбове. Пълното национално покритие с 5G ще отнеме повече време, може би през втората половина на десетилетието и ще зависи от икономически фактори (операторите ще преценят потенциала за приходи). Но Азербайджан не желае да изостава технологично; съседна Русия се забави с 5G, но държавите от Персийския залив и Турция напредват, така че Азербайджан ще се стреми да е в крак, за да привлече инвестиции. Приложенията за 5G в Азербайджан могат да включват „умни градове“ в Баку, разширена мобилна връзка за състезанието от Формула 1 (което се провежда в Баку) и частни 5G мрежи за нефтената индустрия.

По-ефективна сателитна интеграция: Азербайджан ще продължи да използва сателити за специфични нужди. Според информацията, Azercosmos планира следващия си телекомуникационен сателит (Azerspace-3) за разширяване на капацитета и покритието, евентуално с нова технология за висок капацитет (HTS). Освен това, Azercosmos може да си сътрудничи с LEO съзвездия – например, могат да бъдат домакини на Starlink или OneWeb gateway станции, ако има общо съгласие, което да превърне Азербайджан в регионален център за сателитен интернет. С навлизането на Starlink, един бъдещ аспект е регулаторното адаптиране: вероятно правителството ще въвежда правила за сателитни терминали за потребители, може би с изискване за разрешения или регистрация (както в някои страни) – особено ако много хора посягат към Starlink за нецензуриран интернет. В идеалния случай обаче, сателитите ще допълват националната мрежа чрез връзка до наистина отдалечени райони и ще осигуряват резервна устойчивост.

Подобряване на качеството на услугите и конкуренцията: Признавайки досегашните недостатъци в качеството, азербайджанските телекомуникационни власти въвеждат стандарти за качество на услугата и мониторинг. Това включва показатели за време на работа, пропускателна способност и латентност, които доставчиците трябва да спазват caliber.az. Ако тези стандарти се налагат ефективно, това може да мотивира операторите да инвестират повече в обновяване на мрежата и в резервни решения. Правителството също така осигури европейски грант от 1 милион евро за институционални реформи за по-добра телекомуникационна регулация (като създаване на по-независим регулатор и засилване на конкурентните защити) neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu. През следващите няколко години може да видим официалното създаване на независима агенция за телекомуникационна регулация, отделена от министерството, което би било положителна стъпка към международните добри практики. Повишаването на прозрачността в начина на издаване на лицензи и разпределяне на честоти също би подобрило инвестиционния климат.

Конкуренцията може да се засили, ако пазарът бъде отворен за нови участници или ако по-малките доставчици могат да просперират. Например, разрастващата се роля на NEQSOL (собственик на Bakcell и AzerTelecom) означава, че има силен частен играч; NEQSOL може да излезе по-директно на пазара на фиксиран интернет за крайни потребители, конкурирайки AzTelekom, особено в градовете. Алтернативно, чуждестранни инвестиции може да се появят, ако Азербайджан (след евентуално присъединяване към СТО) позволи на чуждестранни ИСП или оператори да навлязат. Във всеки случай обаче, при строго държавно наблюдение, всяко развитие ще е по-скоро предпазливо.

Е-правителство и дигитална икономика: Повишеният достъп до интернет е фундамент за по-широките планове за цифрова трансформация на Азербайджан. Страната разширява е-порталите за държавни услуги (е-визи, онлайн подаване на данъци, дигитални идентификатори и др.). С почти 90% от населението онлайн, правителството може да предоставя все повече услуги дигитално, като това е част от мерките срещу корупцията и за ефективност. До 2025 г. се очаква услуги като онлайн нотариус, дигитални здравни записи и платформи за дигитално образование да станат по-разпространени, особено с подобрена свързаност в селата. Азербайджан има амбиции и в стартиращия технологичен сектор – подобрената интернет инфраструктура дава възможност таланти от всяка област да се включат в дигиталната икономика (кодиране, фрийланс, създаване на съдържание). Може да видим появата на нови технологични центрове и инкубатори във второстепенни градове като Ганджа или Шамахи, когато има високоскоростен интернет, с което да се децентрализира технологичният сектор от Баку.

Трансгранични проекти за свързаност: Ролята на Азербайджан като транзитна страна ще се увеличи с проекти като Транс-Каспийския оптичен кабел (свързване с Централна Азия чрез подводен кабел до Казахстан) и споменатия по-горе Digital Silk Way за пренос на европейски трафик към Азия. Успешното им реализиране не само ще донесе приходи, но ще повиши и устойчивостта на мрежата в Азербайджан (повече маршрути = по-малък риск от прекъсване). Освен това, като транзитен хъб, страната може да намали още разходите за капацитет на местните интернет доставчици поради икономии от мащаба.

Предизвикателства и неизвестни: Въпреки оптимистичните планове, остават и предизвикателства. Политическата воля е с две остриета – макар ръководството да инвестира в инфраструктурата, може и да продължи интернет цензурата или дори да я засили, ако се почувства заплашено (особено при национални избори или чувствителни събития на хоризонта). Балансът между подобряване на достъпа и ограничаване на съдържанието ще продължи да определя интернет пейзажа на Азербайджан. Освен това, икономическите колебания (промени в цените на петрола и др.) могат да повлияят на финансирането за тези огромни инфраструктурни проекти. Успехът на оптичния интернет „до селото“, например, зависи от устойчивите инвестиции, които пък зависят от финансовото здраве на държавата.

Още един неизвестен фактор е общественото търсене и дигиталната грамотност. Едно е да се положи оптика до всяко село; друго е всяко семейство да я използва ефективно. Все още има групи от населението – особено по-възрастните поколения в селските райони – които може да не виждат нуждата от широколентов интернет или им липсват умения да го използват. Непрекъснати програми за дигитална грамотност и достъпни устройства ще са важни, за да се постигне наистина близо 100% използваемост.

В заключение, достъпът до интернет в Азербайджан е във възходяща траектория. Ако настоящите планове се реализират, до края на 2020-те години Азербайджан може да има повсеместен високоскоростен интернет – чрез комбинация от оптика, 5G и сателит – достигащ от Каспийското крайбрежие до най-високото планинско село, постижение, което драстично ще трансформира социално-икономическите възможности. „Последната граница“ на свързаността, в буквалния смисъл (интернет, базиран в космоса), вече е част от основния обществен дебат в страната. Основните наблюдения ще бъдат как правителството ще балансира между контрола и отвореността, както и с каква скорост обещаните подобрения ще бъдат въведени в реалността. Но тенденцията сочи, че разликата между Азербайджан и по-напредналите дигитални държави ще се стеснява, което ще направи интернет достъпа в Азербайджан по-бърз, по-стабилен, по-инклузивен и може би по-свободен през следващите години.

Източници:

• Министерство на дигиталното развитие и транспорта, Азербайджанско дигитално развитие: Факти и цифри 2022, официална статистика за използването на ИКТ и инфраструктура mincom.gov.az mincom.gov.az mincom.gov.az.
• Freedom House – Свобода в интернет 2023: Азербайджан (доклад за страната) freedomhouse.org freedomhouse.org freedomhouse.org.
• Прес съобщение на ЕБВР (22 декември 2022): „ЕБВР и ЕС подкрепят разширяването на широколентовия интернет в Азербайджан“ – подробности за заем от 50 милиона долара за AzTelekom с цел широколентов интернет в селските райони neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu.
• Caliber.Az (9 януари, 2024), „Интернет пазарът на Азербайджан: инвестиции в скорост и качество на услугите“ – анализ на развитието на широколентовия достъп, скорости и монополни проблеми caliber.az caliber.az.
• Данни на Ookla Speedtest Global Index чрез местни новини: ABC.AZ (25 ноември, 2024) доклад за позиционирането на Азербайджан по отношение на интернет скоростта abc.az abc.az; Report.az (август 2023) за класиране при фиксиран широколентов интернет report.az.
• Azercosmos – SatellitePro ME (януари 2024), „Azercosmos печели награда за сателитната услуга Azconnexus“ satelliteprome.com satelliteprome.com.
• Tech.az (29 март, 2025), „Старлинк е активиран в Азербайджан – сателитен интернет от 100 AZN“ tech.az tech.az; Caspian Post (29 март, 2025) новини за наличността на Starlink caspianpost.com.
• Данни на ITU/Световната банка – фиксирани широколентови абонаменти и проникване statista.com, ИКТ ценови индекс tradingeconomics.com, брой потребители на интернет theglobaleconomy.com.
• DataReportal – Digital 2023: Azerbaijan (Kepios), основни данни за брой потребители и скорости datareportal.com datareportal.com.
• Azerbaijan Internet Watch – хронология на развитието и контрола на интернет (1994–2021) az-netwatch.org az-netwatch.org.