Сблъсък в астрофотографията: Sony A7 IV срещу Canon EOS Ra срещу Nikon D810A – Кой улавя космоса най-добре?

Астрофотографията поставя фотографската техника на изпитание, изисквайки изключителна чувствителност при слаба светлина, отлична работа при дълги експозиции и специализирани функции за улавяне на чудесата на нощното небе. В този сблъсък сравняваме три тежки играча – модерния Alpha 7 IV на Sony, специализирания EOS Ra на Canon и легендарния D810A на Nikon – за да видим коя камера блести най-ярко при фотографиране на звезди, мъглявини и планети. Ще разгледаме работата на сензора, шума при високо ISO, чувствителността към H-алфа (дълбоко червено), термичния шум, удобството на терен, живота на батерията, екосистемата от обективи, помощните средства за фокусиране, динамичния обхват и съвместимостта с аксесоари. Ще включим и мнения на експерти и реални потребителски преживявания, както и актуални цени и перспективи за 2025 г. Независимо дали се стремите към кристално ясни гледки на Млечния път или детайлни снимки на дълбокия космос, прочетете, за да разберете коя от тези камери (ако изобщо някоя) е най-добрият инструмент за улавяне на космоса.

Сензори и чувствителност: Резолюция срещу нощно виждане

И трите камери са с пълноформатен (35 мм) сензор, но подхождат различно към технологията. Sony A7 IV разполага с 33-мегапикселов BSI CMOS сензор (прибл. 5,12µm пикселна стъпка) – високорезолюционен, универсален чип, пуснат през 2021 г. Въпреки резолюцията, тестерите бяха „напълно изумени“ колко чисти са изображенията при високо ISO – дори експозиции на ISO 12 800 показват изключително малко шум alphauniverse.com. Всъщност, работата на A7 IV при слаба светлина е сравнявана с тази на 12MP A7S III на Sony (специалист при ниска осветеност), но с почти три пъти повече пиксели alphauniverse.com. BSI сензорът и напредналата обработка на Sony осигуряват отлична квантова ефективност, което дава на A7 IV силна репутация при снимки на слабо осветени сцени.

За разлика от тях, Canon EOS Ra (2019) и Nikon D810A (2015) са създадени специално за астрономия, като всеки от тях модифицира доказан пълноформатен сензор. EOS Ra използва същия 30.3MP CMOS сензор като EOS R (прибл. 5.36µm пиксели), но с уникална особеност: неговият оптичен IR-cut филтър е модифициран да пропуска „приблизително 4× повече“ светлина при критичната 656nm водород-алфа дължина на вълната astrobackyard.com. Това прави Ra четири пъти по-чувствителен към дълбокочервеното сияние на мъглявините в сравнение с обикновения EOS R – огромно предимство за улавяне на богатите алени нюанси на емисионните мъглявини. Ra запазва Dual Pixel CMOS AF и 14-битов CR3 RAW изход на Canon, а компанията дори добавя 30× увеличение в live view режим (срещу 10× при EOS R), за да подпомогне изключително прецизното фокусиране върху звездите astrobackyard.com. Базовото ISO е в диапазона 100–40 000 (разширяемо до ISO 102 400), използвайки по-стар, но добре познат сензор, известен с приличен динамичен обхват и нисък шум при умерени ISO стойности space.com. Въпреки това, някои ревюта отбелязват, че високото ISO на Ra не е водещо в класа – „работата при ниска осветеност/високо ISO може да е по-добра,“ признава едно мнение space.com, като посочва, че по-нови сензори като тези в Sony A7 III или Canon R6 могат да осигурят по-чисти снимки при екстремно високо ISO space.com space.com. Целта на Canon с Ra не е да чупи рекорди по ISO, а да максимизира чувствителността към астрономически обекти; както ще видим, тя постига това с лекота.Nikon D810A е базиран на 36.3MP сензора на D810 (огромни 4.88µm пиксели) и беше „първата в света пълноформатна камера, посветена на астрофотографията“, когато дебютира dpreview.com dpreview.com. Nikon проектира специален IR-cut филтър за D810A, който е „много по-прецизен“, пропускащ четири пъти повече H-алфа светлина от обикновен DSLR dpreview.com. По същество, както и Ra, D810A може да записва дълбокочервената светлина от мъглявини, която нормалните камери до голяма степен блокират. Освен това, Nikon премахна оптичния low-pass филтър (OLPF/AA филтър) на този сензор, максимизирайки неговата естествена острота за точкови звезди astronomy.com. Самият сензор беше широко хвален за динамичния си обхват (базовото ISO беше повишено до 200 при D810A, отчасти за оптимизиране на шумовите характеристики при дълги експозиции). На практика, астрофотографите откриха, че качеството на изображението на D810A е изключително: „високото качество на изображението на D810A идва от отличното ниско ниво на шум на неговия сензор“, отбелязва едно ревю на Sky & Telescope astropix.com. Неговата чувствителност към дълбоко червеното и широкият 14-битов динамичен обхват му позволяват да „разкрива най-слабите детайли“ в мъглявини, които по-ранните камери не можеха dpreview.com. Ранните тестери бяха смаяни от чистия резултат – един рецензент от Astronomy Magazine съобщи, че „хроматичният шум… напълно липсваше при ISO 1600“ на D810A, като камерата извличаше цветове и детайли в сенките „много отвъд всичко, с което бях свикнал“ astronomy.com. Всъщност, сравненията показаха, че 36MP D810A съвпада с високото ISO представяне по шум на Nikon D750 с 24MP (сам по себе си звяр при ниска осветеност) – впечатляващо постижение. „D810A съвпада с високото ISO представяне на D750… около един стоп по-добре от D810“, пише астро-пейзажният фотограф Адам Уудуърт, наричайки я „емблематична камера за астрофотография, с удивително представяне при високо ISO“ nikonrumors.com nikonrumors.com. Накратко, сензорът на Nikon осигурява нисък шум и голяма дълбочина на ямката, безценни за улавяне на слаба звездна светлина при дълги експозиции.

Резюме: И трите камери предлагат отлични сензори, но с различен баланс. Sony A7 IV е модерен универсалист – висока резолюция с изненадващо нисък шум (задното осветяване и обработката ѝ дават предимство при чисти изображения с високо ISO alphauniverse.com), въпреки че ѝ липсва вградена чувствителност към Hα поради стандартния си филтър. Canon Ra и Nikon D810A жертват част от универсалността си, за да увеличат чувствителността в червения диапазон на мъглявините – и двете пропускат около 4× повече Hα от обикновените камери astrobackyard.com astropix.com, което ги прави идеални за фотография на дълбокото небе без модификации. Сензорът на D810A предлага най-висока резолюция и динамичен диапазон (и няма AA филтър), сензорът на Ra е с малко по-ниска резолюция, но все пак е пълноформатен и комбиниран с най-новата безогледална система на Canon, а сензорът на Sony осигурява междинна резолюция с най-съвременни показатели за шум, макар че се нуждае от допълнителна модификация, за да се изравни с другите при заснемане на мъглявини. Следва да разгледаме как тези разлики в сензорите се отразяват на реалната производителност при астрофотография.

Производителност при слаба светлина и проблеми със “Star Eater”

Когато снимате нощното небе, високата ISO производителност и справянето с шума са от решаващо значение. Тук се проявяват различията между поколенията. Sony A7 IV е хвалена за това, че създава чисти файлове при тъмни условия – например, астро-ландшафт фотографът Рейчъл Джоунс Рос била „напълно невярваща“ на липсата на шум в нощна снимка с едно експониране при ISO 12 800 alphauniverse.com. Това е доказателство за агресивното шумопотискане на Sony и качеството на прочитане на сензора. Освен това, по-старите камери на Sony имаха печално известния проблем „star eater“ (вграден алгоритъм за намаляване на шума, който можеше да сбърка бледи звезди с горещи пиксели и да ги замъгли при експонации по-дълги от няколко секунди). При по-старите модели като оригиналния A7S или A7R II това тревожеше астрофотографите. За щастие, при по-новите тела на Sony, като A7 IV, този проблем е до голяма степен преодолян. Опитни потребители съобщават, че „star eater не е очевиден при снимки на звездни пейзажи“ при по-новите Alpha модели, а live-view изображението е „с много нисък шум, което е абсолютен плюс“ при кадриране на нощни снимки cloudynights.com. С други думи, A7 IV не изтрива видимо звездите при дълги експонации, както правеха някои по-стари Sony, особено ако снимате в некомпресиран RAW и изключите ненужното шумопотискане. Чистото ѝ високо ISO и липсата на агресивна RAW филтрация я правят надеждна за заснемане на звездно небе – голям обрат за Sony, който вече поставя A7 IV сред най-добрите камери за слаба светлина space.com space.com.

Canon EOS Ra използва процесора DIGIC 8 на Canon и наследява сензорните характеристики на EOS R. RAW файловете на Canon исторически никога не са имали проблем със „star eater“; вместо това дават на потребителите избор да приложат намаляване на шума при дълга експозиция (което прави тъмен кадър за изваждане на горещите пиксели) или да го изключат. Дългите експозиции на Ra показват нисък термичен шум за своя клас, а потребителите на Canon често отбелязват еднородния шумов модел, който се калибрира добре чрез стакване на множество кадри. Все пак, при много високи ISO стойности (например 25 600+), по-старата сензорна технология на Ra показва малко повече зърнистост от по-новите конкуренти. „Изображенията при високо ISO са по-чисти от [други камери], а [Ra] изостава малко по отношение на ISO зърното,“ отбелязва един преглед, сравнявайки резултатите на Ra с тези на Sony A7 III и Nikon Z6 space.com. Това означава, че за екстремна ISO нощна фотография (напр. снимки на Млечния път без следене при ISO 6400–12800), Ra може да не е толкова безшумна, колкото A7 IV или модерен 20MP сензор като този в EOS R6 space.com. Но разликата често може да се компенсира чрез стакване или използване на star tracker. Важно е, че H-алфа предимството на Ra често надделява над леко по-високия шум – дори и да има малко повече луминансен шум, улавяте много повече сигнал от мъглявини, който други камери просто никога не биха записали. А що се отнася до цветната вярност, Ra произвежда отчетливи, наситени червени цветове в мъглявините, които стандартна камера би пропуснала напълно astrobackyard.com. Има едно предупреждение: някои потребители на Ra са забелязали, че ярки звезди или планети могат да показват лек пурпурен ореол или артефакт тип „призрак“. Смята се, че това се дължи на модифицирания сензорен филтър, който пропуска малко дълбоко червена/IR светлина, която нормалните филтри биха блокирали space.com. Например, планетата Марс се е появявала с пурпурно-червен ореол в някои изображения с Ra space.com. Астрофотографите обикновено потискат това чрез допълнителни външни филтри или в пост-обработка, така че не е решаващ недостатък, но е особеност, за която трябва да се знае – по същество страничен ефект от суперсилата на Ra да пропуска тези далечночервени дължини на вълната.

Nikon D810A, въпреки че е няколко години по-стар, е проектиран с мисъл за астрофотографията и Nikon са се постарали да избегнат всякаква намеса в суровите данни, която би могла да подразни астролюбителите. По-специално, D810A „няма проблема ‘star eater’ на ранните Nikon DSLR-и“ – по-старите модели понякога прилагаха шумопотискане, което можеше да премахне слаби звезди, но Nikon са се погрижили RAW изходът на D810A да запазва дори най-малките светлинни точки astropix.com. Този фотоапарат въвежда и специален Long Exposure Manual (M) режим*, който позволява експонации по-дълги от 30 секунди в апарата без външно дистанционно. Фотографите могат да избират скорости на затвора от 60, 120, 240 секунди и т.н., до впечатляващите 900 секунди (15 минути) директно от апарата astropix.com astropix.com. Това означава по-малко ровене в тъмното с таймери или кабелни спусъци за многоминутни снимки на мъглявини – една обмислена функция за астроработа. Що се отнася до шума, сензорът на D810A остава отличен. Четящият му шум при ниски ISO е минимален (затова и легендарният динамичен обхват), а при високи ISO е наравно с най-добрите за времето си. Както бе споменато, той съвпада с представянето при ниска осветеност на 24MP сензорите на Nikon, което беше приятна изненада за мнозина nikonrumors.com. Тъмните кадри от D810A показват много нисък шаблонен шум; един астрорецензент сподели, че е бил „шокиран“ от липсата на грозни цветни петна при дълги експонации astronomy.com. Някои нишови дискусии през 2025 г. посочиха, че Nikon DSLR-и, включително D810A, могат да проявят слаби концентрични пръстеновидни артефакти при определени условия на flat-field калибрация (поради вътрешната обработка на Nikon за винетиране при някои модели) cloudynights.com. Въпреки това, няколко собственици на D810A съобщават, че „никога не са виждали такива“ пръстени за години употреба и че това е по-скоро незначителен проблем при правилна flat-frame техника cloudynights.com cloudynights.com. В обобщение, шумовите характеристики на D810A са от най-високо ниво за DSLR: изключително нисък термичен шум, без star-eating и висока ISO способност, която опровергава високата му резолюция.

На практика: При нощни пейзажи с единична експозиция, Sony A7 IV ще осигури много чисти резултати с минимални усилия – може би е най-добрата от трите по отношение на яснота при високо ISO (някои тестери дори я наричат „перфектното сливане“ на високата резолюция и технологията за слаба светлина на Sony alphauniverse.com). Canon EOS Ra може да покаже малко повече шум на ниво пиксел, но улавя детайли, които никоя немодифицирана камера не може – онези слаби червени емисионни области – така че вашите снимки реално могат да покажат повече въпреки малко зърнистост. А при стакване и обработка, файловете на Ra се почистват отлично; тя също има уникална вградена компенсация на RAW бял баланс, която се опитва да възпроизведе нормални дневни цветове въпреки модифицирания филтър (така че да не получите напълно червен RAW за наземни снимки) space.com. Nikon D810A също се представя отлично, с невероятен динамичен обхват, който е от полза при снимане на слаби обекти от дълбокия космос, и нива на шум, които бяха водещи в класа и все още са много конкурентни. Единственият му недостатък е, че е DSLR от 2015 г. – тоест няма стабилизация на сензора или модерни трикове за намаляване на шума – но това, което е в RAW файла, е чисто и детайлно. Много астрофотографи все още възхваляват качеството на изображението на D810A; самият Nikon го рекламира като „най-доброто качество на изображението в историята на цифровите SLR камери на Nikon“ при пускането му astropix.com, а потребителите намират това твърдение за оправдано на практика. Той създава великолепни, нискошумни астро снимки, особено при ISO 200–1600, където динамичният му обхват и цветната вярност наистина изпъкват astropix.com astropix.com.

Астрофотографски функции и удобство при работа

Без значение от мегапикселите и статистиката за шума, как се държат тези камери наистина в тъмна, студена нощ под звездите? Астрофотографията често включва работа с техника в почти пълен мрак, с ръкавици, и композиране на кадри под неудобни ъгли (често нагоре!). Ето как тримата ни претенденти се справят с тези предизвикателства:

• Дизайн на тялото и екрани: Sony A7 IV и Canon EOS Ra са безогледални фотоапарати с напълно подвижни задни LCD сензорни екрани, което е истинско спасение за астрофотографите. Можете да завъртите и наклоните екрана, за да композирате удобно кадър на зенита (небето над главата ви), без да си изкривявате врата. И двата дисплея могат да се накланят и са достатъчно ярки за нощна употреба (само не забравяйте да ги намалите, за да запазите нощното си зрение). 3,2-инчовият екран на Ra е същият като при EOS R, а интерфейсите на Canon са известни с това, че са лесни за използване. Екранът на Sony е малко по-малък (3,0 инча), но с висока резолюция и най-накрая подвижен (дългоочаквано подобрение спрямо по-старите модели A7, които само се накланяха). Nikon D810A, като DSLR, за съжаление няма подвижен екран – има фиксиран 3,2-инчов LCD. Това означава, че композирането и фокусирането под високи ъгли може да се превърне в йога упражнение. Много потребители на D810A използват външен визьор с прав ъгъл или дори свързват фотоапарата с лаптоп за фокусиране в live view режим, за да заобиколят този проблем. Все пак, оптичният пентапризмен визьор на D810A е голям и ярък за дневна употреба, но за астрофотография OVF е с ограничена употреба (няма да видите много през него през нощта, освен може би луната или отблясъка на Юпитер). Безогледалните EVF (като при A7 IV и Ra), от друга страна, могат да усилят нощната сцена. A7 IV дори има специална функция „Bright Monitoring“ – уникална за Sony – която увеличава усилването на live view, за да ви помогне да видите композицията на звездите и Млечния път без да правите тестови снимки alphauniverse.com. Това действа като дигитален нощен режим, което прави подравняването на Млечния път с преден план много по-лесно, например. Много астрофотографи със Sony вече разчитат на Bright Monitoring като основен помощник; това е функция, с която потребителите на Sony се гордеят и която нито Canon, нито Nikon предлагат в камерата.
• Помощни средства за фокусиране: Постигането на прецизен фокус върху звездите е предизвикателство. Canon даде на EOS Ra 30× увеличение в режим на живо изображение, както беше отбелязано, което е изключително полезно. Можете да увеличите много повече, отколкото при повечето камери, и наистина да видите диска на Ери на звездата, за да постигнете перфектен фокус astrobackyard.com. Някои потребители отбелязват, че при 30× екранът на Ra може да изглежда шумен (зърнесто изображение), но звездите все пак се различават – един потребител коментира „значително количество шум на екрана при фокусиране на 30×… не виждам такъв при 10× на други Canon-и“, надявайки се на корекция чрез фърмуер astrobackyard.com. Независимо от това, тази опция за 30× е уникална и обикновено много ефективна за критичен фокус с ярка звезда. Sony A7 IV и Nikon D810A предлагат стандартно увеличение за фокусиране (Sony до около 10× по подразбиране; Nikon в режим на живо до ~23×, когато активирате режим 1:1 пиксел astropix.com). На практика и трите могат да се фокусират чрез увеличение в режим на живо върху ярка звезда или далечна светлина. Безогледалните модели имат предимство: focus peaking (подчертаване на ръбовете) и възможността да използвате EVF. EVF на A7 IV може да се използва за фокусиране, ако предпочитате визьор, което някои намират за по-стабилно. При Nikon, тъй като е DSLR, трябва да използвате задния LCD в режим на живо, за да фокусирате ръчно върху звездите (тъй като оптичният визьор няма да ги покаже). Забележително е, че Nikon включва опция за електронна предна завеса на затвора (EFCS) в D810A, за да елиминира всякакви леки вибрации при снимане – това е чудесно при фокусиране или експонации с вдигнато огледало. Активирате Mirror-Up + EFCS и камерата може да направи експонация с практически нулева механична вибрация, което гарантира, че звездите остават изключително остри astropix.com. Безогледалните камери нямат движещо се огледало, но имат затвор – и Ra, и A7 IV използват електронна предна завеса по подразбиране, а при A7 IV можете дори да използвате изцяло електронен затвор, ако желаете (за снимане без вибрации, но трябва да внимавате за потенциално изкривяване на звездите от rolling shutter, ако се използва при проследяване – механичният или EFCS обикновено са подходящи).
• Вграден интервалометър и таймлапс: Астрофотографията често означава заснемане на поредици от изображения (за стакване, звездни следи или таймлапс). Тук Sony и Nikon имат предимство. Sony A7 IV има вграден интервалометър в менюто си, който ви позволява да програмирате серия от снимки с определени интервали – без нужда от дистанционно задействане alphauniverse.com. Рейчъл Джоунс Рос похвали тази функция, тъй като ѝ позволила да програмира 450 снимки за таймлапс и да остави камерата да снима, докато тя стои на топло в колата си alphauniverse.com. Nikon D810A също има вграден Interval Timer (Nikon предлагат това на полупрофесионалните си тела от години). Можете да зададете брой снимки и интервал, а дори и да използвате режима Time-lapse Movie, за да генерирате видео директно в камерата, ако желаете astropix.com. В студени условия, липсата на нужда от външен интервалометър (който може да се втвърди или да му падне батерията) е облекчение. За съжаление, Canon не включиха интервалометър в EOS Ra. Тази липса изненада мнозина, предвид астро ориентацията на Ra – „R и Ra НЯМАТ вграден интервалометър, какъвто имат 6D Mark II и някои други модели… Доста разочароващо! Изглежда, че това би трябвало да е очевиден избор за астро камера,“ коментира един потребител astrobackyard.com. Потребителите на Ra трябва да използват външен интервалометър през дистанционния порт или да свържат камерата с лаптоп със софтуер (като Canon EOS Utility или Astro приложения), за да автоматизират поредиците. Това е малко неудобство, но си струва да се отбележи, ако планирате да снимате множество експозиции (което повечето дийп-скай или звездни следи изискват).
• Живот на батерията и захранване: Дългите нощи означават голям разход на батерия поради студа и продължителните експозиции. Nikon D810A използва батерия EN-EL15 (често срещана при много Nikon DSLR-и). По CIPA стандарт е оценена на ~1200 снимки с едно зареждане при D810, но при дълги експозиции този брой ще е по-малък. Все пак, това е доста издръжлива батерия. Canon EOS Ra използва Canon LP-E6NH (същата като при EOS R и по-късните R5/R6), която при безогледална употреба осигурява около 370 снимки с едно зареждане (при използване на LCD) при нормално снимане. На практика при астрофотография животът на батерията се измерва в часове, а не в снимки – и потребителите споделят, че 2–3 Canon батерии могат да издържат цяла нощ при типично снимане на астро пейзажи, ако сте пестеливи (изключвате или намалявате яркостта на LCD между снимките и т.н.) space.com. Ra също така поддържа USB-C зареждане/захранване, така че можете да свържете външна батерия за допълнително захранване. Sony A7 IV използва висококапацитетната батерия NP-FZ100, която е една от най-добрите сред безогледалните – често осигурява над 500 снимки при нормална употреба. Много астрофотографи откриват, че една Z-батерия може да издържи няколко часа непрекъснато снимане (особено ако използвате самолетен режим за изключване на Wi-Fi и не използвате прекалено много EVF/LCD). И както при Canon, Sony може да се захранва чрез USB-C PD по време на работа, което означава, че можете да включите външна батерия или power bank и да снимате цяла нощ за таймлапс. Nikon, като по-стар модел, не се зарежда през USB; все пак Nikon предлага AC адаптер за D810A, а има и трети страни, които предлагат dummy батерии за свързване към външно DC захранване. Освен това, и трите камери поддържат батерийни грипове (D810A може да използва MB-D12, Ra – EOS R грип, а Sony – VG-C4EM за A7 IV), ако искате двойно повече капацитет на батерията и не ви пречи допълнителното тегло.
• Менюта и ергономия: Удобството при работа в тъмното също зависи от разположението на бутоните и осветените контроли. Nikon D810A е масивно професионално DSLR тяло с много директни бутони (27 бутона, 3 въртящи се диска, според едно описание в astropix.com) – чудесно, ако разпознавате кой бутон за какво е само по усещане. Има дори осветен горен LCD дисплей и осветление на бутоните (ако завъртите превключвателя на захранването към иконата на лампа, горният екран и текстовете на бутоните светят в оранжево) – много удобно в безлунни нощи. Canon Ra по същество е тялото на EOS R, което има по-малко физически бутони и разчита повече на тъчскрийна, но е добре проектирано и защитено от атмосферни влияния. Тъч интерфейсът на Ra позволява да увеличавате предварителния преглед с щипка, да навигирате в менютата с докосване и т.н., което някои харесват дори в тъмното (други се страхуват от случайни докосвания – но можете да изключите тъч функцията за сигурност). Sony A7 IV има подобрени менюта спрямо по-старите Sony (по-логично групиране и да, най-накрая тъчскрийн, който работи за избор в менюто). Бутоните му не са осветени, но разположението вече е познато на мнозина и има полезен диск за компенсация на експозицията, който може да се пренастройва, както и напълно персонализируемо MyMenu за бърз достъп до функции като Bright Monitoring или Pixel Shift и др. Важно е, че и трите камери позволяват ръчно снимане в bulb режим и поддържат типичния bulb таймер чрез дистанционно, ако е необходимо. Включването на интервални режими при Nikon и Sony намалява нуждата от задържане на bulb. Canon Ra прави Bulb чрез дистанционно или чрез приложението EOS Utility на телефон/компютър. Всяка камера може също да изведе live view към компютър или таблет за фокусиране/задействане (т.нар. tethering), което някои астрофотографи предпочитат да правят от топла кола или палатка. Дългогодишният опит на Canon с астрофотографията означава, че софтуер като BackyardEOS и Astro Photography Tool (APT) поддържат Ra безпроблемно astrobackyard.com. Nikon се поддържа от приложения като BackyardNIKON или общи програми за tether, а Sony отвори SDK през последните години, което позволява tether контрол в приложения като N.I.N.A (Nighttime Imaging ‘N’ Astronomy).
• Специални астрономически функции: Nikon D810A има удобен виртуален хоризонт (електронно ниво) в live view – полезно за настройване на пейзажни снимки на Млечния път, за да сте сигурни, че фотоапаратът ви е нивелиран в тъмното astropix.com. Има също режим на забавяне на експонацията (до 3 сек), за да се намалят вибрациите след вдигане на огледалото, и можете да използвате вътрешния таймер за автоматично заснемане на поредица от дълги експонации – например, 10 експонации по 5 минути всяка с 5 секунди между тях – всичко това се прави във фотоапарата, което е идеално за дълбоконебесна фотография без лаптоп. Canon Ra, освен 30× фокуса, не добавя други нови астроспецифични режими, но наследява focus peaking от EOS R (ако използвате ръчен фокус, звездите ще получат червени контури, когато са приблизително на фокус – въпреки че peaking работи по-добре при по-големи обекти, отколкото при точкови звезди). Ra също може да прави 4K time-lapse филмов режим във фотоапарата, ако искате да съставите таймлапс на небето без външен софтуер. Sony A7 IV също може да прави интервално заснемане и можете да сглобите кадрите по-късно (Sony премахна функцията за таймлапс филм в тялото, но интерваломерът е наличен). Още една интересна функция при Sony: можете да зададете намаляване на шума при дълга експонация на Изкл. или Авто. Много астрономически фотографи изключват вътрешното намаляване на шума при дълга експонация (LENR), защото удвоява времето за експонация (прави dark кадър след всяка снимка) и предпочитат да заснемат отделни dark кадри или да разчитат на стакване. Sony и Canon позволяват да изключите LENR (Canon го нарича Long Exposure NR, Off/Auto), както и Nikon (Long Exposure NR Off/On в менюто). Nikon D810A има специално “Mirror-up + remote” режим, който се използва за намаляване на вибрациите; при безогледалните това е без значение, но при Nikon това е част от астрономическата техника.

Що се отнася до удоволствието на потребителя, всяка има своя чар. Тревър Джоунс от AstroBackyard, след като е използвал Canon EOS Ra, възкликва, че „тактилното усещане на EOS Ra те вдъхновява да се фокусираш върху креативната фотография… Ако трябва да съм напълно честен, Canon EOS Ra просто е по-забавен за използване от всеки друг астрофотографски фотоапарат, който съм пробвал.“ astrobackyard.com Това подсказва за ергономията на Ra и свободата да не си вързан – това е самостоятелно, захранвано с батерии устройство, което можеш да поставиш на малък телескоп или звезден тракер и да се разхождаш под звездите. Nikon D810A по подобен начин освободи DSLR астро-имиджърите от нуждата от компютърен контрол благодарение на вътрешните си функции – както отбелязва Джери Лодригус, „фотографите на звездни пейзажи, панорами и таймлапс… наистина ще оценят вградения интервалометър, функцията за таймлапс, електронния преден затвор и виртуалния хоризонт,“ докато дълбоконебесните имиджъри „ще обикнат ниския шум, чувствителността към водород-алфа и отличния динамичен диапазон.“ astropix.com С други думи, Nikon ни даде тежък DSLR, който се държи като обикновен фотоапарат, но с астро-оптимизирани вътрешности. Sony A7 IV, макар и да не е специално за астро от кутията, получи висока оценка от нощните фотографи, след като го използваха. Комбинацията от неговите функции накара един астрофотограф да го нарече „най-препоръчваният ми фотоапарат за нощни и астро-пейзажни фотографи,“ тъй като „снима при ниска осветеност сравнимо с 12MP A7S III, но с почти три пъти по-висока резолюция,“ плюс има тези екстри като Bright Monitoring и вътрешно интервално снимане alphauniverse.com. Sony също предлага множество възможности за персонализация – можеш да зададеш персонален бутон за увеличение на фокуса, друг за активиране на Bright Monitor режим и т.н., като настройваш фотоапарата за нощна работа.

В обобщение, ползваемостта е отлична и при трите, като съвременните безогледални тела (A7 IV, EOS Ra) имат леко предимство по отношение на удобството (арткулиращи екрани, EVF нощен изглед и др.), докато D810A предлага повече „олдскул“ здравина и няколко уникални трика (по-дълги времена на експонация и изключително здрава конструкция). Единственият пропуск на Ra е липсата на вграден интервалометър, но това може да се реши с дистанционно за 20 долара. В противен случай Canon очевидно е обмислил нуждите на астро-фотографите при Ra (затова има 30× зуум и този модифициран филтър), Nikon е включил всичко освен кухненската мивка в D810A (дори вграден затвор на окуляра за блокиране на странична светлина при дълги експонации astropix.com!), а Sony A7 IV се възползва от итеративните подобрения на компанията и обратната връзка от нощни фотографи (дори „Star Eater“ е до голяма степен решен и има подобрения в менюто, адресиращи предишни оплаквания). Когато си под звездите, всеки от тези фотоапарати може да бъде доверен спътник, а не източник на разочарование – точно това ти трябва, когато си шофирал до отдалечено място с тъмно небе в 2 през нощта!

Обективна екосистема и съвместимост с аксесоари

Една камера е толкова добра, колкото и обективът (или телескопът) пред нея. Всяка от тези камери използва различен байонет и система, което влияе на избора ви на обективи за астрофотография, както и на това колко лесно можете да прикрепите камерата към телескопи или да използвате филтри.

• Sony A7 IV – E-байонет: A7 IV използва Sony E-байонет, който към 2025 г. има огромна екосистема от обективи. За астрофотография, потребителите на Sony имат достъп до едни от най-добрите широкоъгълни светлосилни обективи на пазара, включително Sony FE 24mm f/1.4 GM и FE 14mm f/1.8 GM, които са известни със своята острота по целия кадър и минимална кома (страхотно за снимки на Млечния път). Всъщност, един опитен наблюдател отбеляза „оригиналните широкоъгълни обективи на Sony са изключително добри (но скъпи)” cloudynights.com – обективи като 24GM и 14GM осигуряват изключително остри звезди до ъглите при отворени диафрагми, за което по-ранните фотографи можеха само да мечтаят (край на размазаните, чайкоподобни звезди по ръбовете). Освен това, поддръжката на обективи от трети страни за E-байонет е обширна: Sigma, Tamron, Samyang/Rokinon и други произвеждат светлосилни твърди и варио обективи, идеални за нощни пейзажи (напр. Sigma 14-24mm f/2.8 DG DN, Samyang 24mm f/1.8, който дори има специална функция „astro focus“ и др.). За по-дълги фокусни разстояния имате всичко – от телеобективи до катадиоптрични обективи. Късото фланцово разстояние на E-байонета означава адаптивност – можете да адаптирате почти всеки DSLR обектив към E-байонет (Canon EF, Nikon F и др.) с подходящ адаптер (обикновено се губи автофокусът, което при снимане на звезди няма значение). Много астроентусиасти използват стари обективи (винтидж стъкло) на Sony тела за забавление; гъвкавостта е налице.
• Canon EOS Ra – RF-байонет: Ra използва Canon RF-байонет, който през 2019 г. беше нов, а към 2025 г. е разширен с много висококачествени обективи. RF серията на Canon включва някои звездни (без игра на думи) опции като RF 15-35mm f/2.8L IS (страхотен за нощни пейзажи при леко затворена бленда) и уникалния RF 28-70mm f/2L вариообектив (малко тежък, но f/2 по целия диапазон). Все пак, RF обективите са склонни да бъдат скъпи, а някои класики за астро (като евтин светлосилен 50mm или Samyang 14mm) може все още да не съществуват за RF. Ключово е, че EOS Ra може да използва всеки EF-байонет DSLR обектив чрез Canon EF-RF адаптер без загуба на оптично качество. Canon направи прехода безболезнен: например, популярните Rokinon 14mm f/2.8 или Sigma 20mm f/1.4 обективи с EF-байонет работят перфектно адаптирани към Ra. Така Ra всъщност наследява десетилетия EF обективи, идеални за астрофотография – собственият Canon EF 16-35mm f/2.8L III, EF 24mm f/1.4L II, EF 135mm f/2L и др., плюс обективи от трети страни като легендарния Samyang 135mm f/2 (любим за широкоъгълна снимка на мъглявини). Използването на стандартния адаптер добавя 24 мм удължение, което е точно разликата във фланцовото разстояние, така че няма промяна във фокуса до безкрай или в качеството на изображението. Canon дори произведе EF-RF адаптер с гнездо за вмъкване на филтри, което е хитро решение: можете да поставяте филтри тип „clip-in“ (като IDAS филтър за светлинно замърсяване или допълнителен водород-алфа филтър) директно в адаптера, когато използвате EF обективи. Това е чудесно, тъй като RF телата не поддържат нативно старите clip-in филтри, които се поставяха в огледалната кутия на DSLR. С адаптера с гнездо, потребителите на Ra все още могат удобно да използват теснолентови или филтри за светлинно замърсяване при монтаж към телескопи или EF обективи.
• Nikon D810A – F маунт: D810A използва прочутия Nikon F маунт (същият SLR маунт, който Nikon използва от 1959 г. насам!). Това означава, че е наличен огромен каталог от обективи – всичко, което Nikon е произвеждал за F (AI-S ръчни обективи, AF-D, AF-S), както и обективи на трети страни с F-маунт. За астро-пейзажи, Nikon фотографите традиционно обичат обективи като Nikkor 14-24mm f/2.8G (емблематичен обектив за времето си с ултраширок ъгъл), 20mm f/1.8G (лек и остър, с минимална кома), и различни светлосилни фиксове (Sigma 35mm f/1.4 ART и др., налични с F-маунт). D810A, без low-pass филтър, наистина възнаграждава висококачествената оптика – звездите ще изглеждат изключително остри, ако обективът го позволява. Тъй като е DSLR, обикновено няма да адаптирате други маунтове към Nikon F (F-маунт има голямо фланцово разстояние, така че не можете да адаптирате EF или E обективи и да фокусирате на безкрай без оптични елементи). Въпреки това, много астрофотографи с Nikon просто използват Nikon или обективи на трети страни, проектирани за F. Можете също да прикачите стари ръчни класики: например, някои хора обичат да използват винтидж Nikon AI-S обективи или дори средноформатни обективи чрез адаптер за интересни резултати. Основното предимство на Nikon F за астро е, че има много доказани и изпитани опции и D810A е съвместим с всички тях. Освен това, системата на Nikon включва неща като AF-S 200mm f/2 (зрелищен телеобектив, който може да се използва и като астрограф за малки обекти от дълбокото небе) и 58mm f/1.4 (който има „мечтателно“ изображение, което някои използват креативно за снимки на звезди).

И трите камери, разбира се, могат напълно да се откажат от обективите и да се прикачат към телескопи. Прикачването на тяло към телескоп обикновено става с Т-пръстен адаптер, специфичен за маунта. Така че ще ви трябва Sony E Т-пръстен за A7 IV, Canon RF Т-пръстен за Ra, или Nikon F Т-пръстен за D810A. Тези адаптери се свързват със стандартни 2″ фокусери или флатенери за телескопи. На практика, Canon EF беше най-често срещаният DSLR Т-пръстен, но тъй като Ra е RF, вероятно ще се използва EF-към-RF адаптер плюс EF Т-пръстен (тъй като RF Т-пръстени първоначално не бяха често срещани). Някои производители на аксесоари вече произвеждат директни RF маунт Т-адаптери. Nikon F Т-пръстени са много разпространени (D810A ще се прикачи към всеки телескоп като всеки Nikon DSLR). Sony E, като безогледален и с късо фланцово разстояние, може да се адаптира чрез удължителна тръба до стандартните 55 мм backfocus, изисквани от много флатенери (често е необходима лека удължителна тръба). Добрата новина: и трите камери лесно могат да се използват с телескоп за астрофотография на фокус, превръщайки ги във високорезолюционни, пълноформатни „астрономически камери“. Всъщност, една от големите продажбени точки на Ra беше именно тази – тя „е подходяща за високорезолюционна снимка на дълбокото небе с телескоп и нощна фотография с фотообектив“, както отбелязва Trevor Jones от astrobackyard.com. Nikon по подобен начин рекламира D810A като подходящ за използване с висок клас рефрактори или рефлектори (дори го тестваха на големи телескопи по време на промоцията).

Съвместимост на филтрите: Много астрофотографи използват допълнителни филтри (например, широколентови филтри за светлинно замърсяване или теснолентови H-alpha филтри) с техните камери. При DSLR като D810A, филтрите обикновено се използват или монтирани отпред на обектива (винтови филтри), или в чекмедже за филтри от страната на телескопа. Имаше и няколко clip-in филтъра, направени за Nikon full-frame (не много често срещани, но някои трети страни са опитвали). Canon DSLR-ите имаха популярни clip-in филтри (Astronomik прави серия, която се закрепва в EOS DSLR байонета). Въпреки това, EOS Ra (RF байонет) не може да използва директно старите EOS clip филтри, защото геометрията на RF байонета е различна. Вместо това, както беше споменато, drop-in EF-RF адаптерът на Canon е решението (и компании като Astronomik вече започнаха да правят drop-in филтри за тази система). Sony A7 IV също има опция: компании като STC Optics правят clip филтър за Sony E-mount, който се закрепва над сензора. Така например, можете да поставите STC Astro-Multispectra филтър вътре в A7 IV и след това да прикрепите всеки обектив, и на практика сте добавили филтър за светлинно замърсяване вътрешно. Това е хитро решение, за да се избегне поставянето на филтри отпред на широки обективи (които дори може да не приемат филтри, като 14mm f/1.8 с изпъкнал преден елемент). Разбира се, при закрепване към телескопи, 2″ кръгли филтри в чекмедже или колело за филтри са стандарт и трите камери могат да се използват безпроблемно в този сценарий.

• Използване на star tracker-и и монтировки: Ако снимате широки нощни пейзажи с малък star tracker (като Sky-Watcher Star Adventurer или iOptron SkyGuider Pro), теглото на камерата става важно. Nikon D810A, като професионален DSLR, тежи около 880 г (1.94 lb) само тяло. Добавете обектив като 14-24mm (970 г) и получавате ~1.8 кг върху тракера. Canon EOS Ra е около 660 г (1.45 lb) само тяло space.com – по-лек, плюс RF-to-EF адаптер (ако се използва) добавя малко; със сходен обектив може да е ~1.5 кг. Sony A7 IV е около 658 г с батерия, подобно на Ra. На практика тези тракери (често 3–5 кг полезен товар) могат да се справят и с трите, но по-леките безогледални тела натоварват по-малко и се балансират по-лесно. Също така, безогледалните камери нямат огледален механизъм, така че не въвеждат вибрации, които могат да замъглят дълга експозиция с проследяване. D810A компенсира това с mirror lock и EFCS, така че обикновено е добре, но трябва да се помни да се използват тези функции. При по-големи екваториални монтировки, теглото не е проблем; всяка от тези камери може да се използва като основна или допълнителна за снимане. Някои напреднали астрономи дори използват двойни системи – например един телескоп с D810A и друг с EOS Ra, които едновременно събират фотони от различни обекти или през различни филтри.
• Свързаност за гидиране/аксесоари: D810A, като DSLR, има традиционен 10-пинов порт за дистанционно и може да се свързва с аксесоари като GPS модула на Nikon (ако искате геотагване на астро снимки, макар че не е често срещано). Ra и A7 IV използват своите USB портове за свързване с гидиране или контрол при нужда. Например, софтуер за астрофотография (N.I.N.A, APT и др.) може да се свърже чрез USB с трите (с правилните драйвери), за да извършва дитеринг и автоматизация на снимането. Много астрономически аксесоари като ASIAir (популярно устройство за контрол на снимането) вече поддържат Canon и Nikon DSLR-и, а някои поддържат и определени модели на Sony – така че и трите могат потенциално да се интегрират в полуавтоматизирана система с автогидери и др.

По отношение на оборудване за астрономия в задния двор, Canon EOS Ra и Nikon D810A често се комбинираха с малки рефракторни телескопи. Canon дори подчерта как пълноформатният сензор осигурява „необичайно голямо зрително поле“ с компактни рефрактори, улавяйки широки участъци от небето при естествени фокусни разстояния astrobackyard.com astrobackyard.com. Например, прикачването на Ra към рефрактор с фокусно разстояние 540 мм дава огромно поле, идеално за големи комплекси от мъглявини, много по-голямо, отколкото бихте получили с APS-C или специална астрокамера с малък сензор. Потребителите на Nikon също така се радваха да използват D810A на телескопи; той може да се възползва от първокласна оптика (като рефрактори Astro-Physics или Takahashi) и напълно да използва техния образен кръг. Едно съображение: загряване на сензора по време на дълги експозиции. Нито Ra, нито D810A (нито A7 IV) имат охлаждан сензор като специализираните астрономически CCD/CMOS камери. Така че, при топли околни температури, експозиции от няколко минути могат да въведат термичен шум. Голямото метално тяло на D810A разсейва топлината доста добре, а Nikon вероятно са оптимизирали вътрешните материали за това. Ra, тъй като е по-малък и не е активно охлаждан, може да покаже някои горещи пиксели при експозиции от няколко минути, но изваждането чрез dark frames (или вградената LENR функция) се справя с тях. Сензорът на A7 IV също ще се загрява, а Sony в миналото имаше проблем, при който много дълги експозиции можеха да причинят amp glow или повишен шум – но за продължителностите, които повечето използват (30 секунди до няколко минути), обикновено е наред. Сериозните deep-sky фотографи често смекчават това, като снимат много под-експозиции вместо една ултра-дълга експозиция, след което ги стакват. Изводът: и трите могат да се използват с професионални телескопни конфигурации с подходящите адаптери и всяка от тях отваря света както на астрофотография с обектив (Млечен път, аурори, големи участъци от небето), така и на астрофотография на фокус на телескопа (близки кадри на галактики, мъглявини, планети) – което ги прави универсални инструменти в астрономическия арсенал.

Производителност при снимане на дълбокия космос (мъглявини и галактики)

Когато става въпрос за фотографиране на слаби „дълбококосмически“ обекти като мъглявини и галактики, ключовите фактори са чувствителност към слаба светлина, възможност за дълга експозиция и цветова вярност в емисионните линии на мъглявините. Тук Canon EOS Ra и Nikon D810A наистина показват силата си, докато Sony A7 IV все пак може да даде зашеметяващи резултати с малко помощ.

Заснемане на водород-алфа: Емисонните мъглявини (като Орион, Сърцето или Розетата) светят предимно в дължината на вълната на водород-алфа (656 nm, дълбоко червено). Стандартната камера може да предаде само 1/4 или по-малко от тази светлина към сензора (поради IR cut филтъра, който я блокира). Ra и D810A, по дизайн, пропускат много повече – около четири пъти повече Hα от обикновените astrobackyard.com astropix.com. На практика това е огромно: структури, които биха били невидими или едва загатнати в обикновен RAW кадър, изпъкват ясно само с едно експониране на Ra или D810A. Алън Дайър, известен астрофотограф, тества EOS Ra върху мъглявини и заключи, че „в крайна сметка EOS Ra работи страхотно! Представя се много добре при мъглявини, богати на H-алфа, и има много нисък шум.“ Той я определи като „подходяща не само за дълбококосмическа фотография, но и за широки нощни пейзажи и таймлапс… може би най-добрата камера на Canon досега за тези приложения.“ amazingsky.net amazingsky.net Това е висока оценка, като се има предвид, че Алън е използвал много модифицирани и специализирани астрокамери. В директни тестове той сравнява Ra с модифициран от трета страна EOS 5D Mark II (който преди това е бил неговият златен стандарт) и установява, че Ra се справя също толкова добре или дори по-добре при заснемане на слаба мъглявина amazingsky.net. Той също така отбелязва, че колко мъглявина ще получите от всяка модифицирана камера може да зависи от конкретния използван филтър, но Ra предоставя толкова (ако не и повече) слаби детайли, колкото един от най-добрите модифицирани DSLR-и amazingsky.net. Освен това, внимателният дизайн на филтъра в Ra означава, че звездите остават остри в цялото поле, дори с бърза оптика. Когато хората модифицират камери, понякога заместващият филтър може леко да промени показателя на пречупване и да причини раздуване на звездите или проблеми с фокуса на безкрайност, особено с много светлосилни обективи. Ra, като фабрично произведена, избягва това. В ревю на Space.com се подчертава, че „с Canon, проектиращи EOS Ra… няма разтягане на звездите с широкоъгълни обективи,“ за разлика от някои модификации от трети страни, които могат да причинят странни форми на звездите по краищата space.com.

Nikon D810A по подобен начин беше проектиран за астрофотографи, които могат да го използват с обективи или телескопи. Потребителите съобщават за точковидни звезди по целия кадър при бързи обективи на Nikon (дебелината на сензорния стек на D810A е била коригирана, за да отчете новия филтър, като по този начин се гарантира, че фокусните равнини на обективите остават правилни). Огромният динамичен обхват на D810A (почти 14,8 стопа при ISO 200) означава, че може да улови много слабите външни нишки на мъглявина, както и ярките детайли в ядрото, без да се насити толкова бързо. Този широк динамичен обхват е предимство при обекти като Мъглявината Орион, която има изключително ярки и слаби области; D810A може да запази детайлите в ядрото (звездите на Трапециум), докато все още извлича околните облаци, когато комбинирате експозиции. В публикация на астрофотограф в DPReview се възхвалява, че D810A „записва блестящите червени тонове на H-алфа емисионните мъглявини с ниво на детайлност и острота, широк динамичен обхват и богата тоналност, които досега бяха почти немислими.“ dpreview.com Наистина, снимки на мъглявини като Мъглявината Воал, направени с D810A, показват богато оцветени нишки – Джери Лодригус демонстрира, че със стек от 8-минутни подекспозиции, D810A разкрива червените, розовите и циановите структури на Воала по красив начин astropix.com. В ревюто си за Sky & Telescope, Лодригус подчертава ниския шум и високата чувствителност към Hα на D810A като предимства за дълбокото небе, позволявайки на по-слабата мъглявина да се регистрира без прекомерен шум astropix.com.

Дълги експозиции: Canon Ra и Nikon D810A са проектирани да работят с удължени експозиции. D810A, както беше споменато, може да снима до 15 минути в камерата. Ra е ограничен до 30 секунди, освен ако не използвате Bulb режим (с външен спусък или EOS Utility). Въпреки това, повечето астрофотографи ще използват Bulb режим на Ra с интерваломер за експозиции от 2, 3, 5+ минути, така че това е наред. Важно е, че и двете камери показват минимален термичен шум за своя клас. В хладна нощ може да се разминете с малко или никакво изваждане на dark-frame, особено ако стаквате много кадри и използвате дидъринг (леко преместване на насочването между снимките за намаляване на фиксираните шумови модели). Сензорът на Nikon, тъй като е с повече MP, ще има повече общо термични шумови пиксели, но те са малки и могат да бъдат премахнати. Сензорите на Canon исторически имаха известен pattern noise (ивици) при силно разтягане, но поколението EOS R до голяма степен елиминира сериозното бандинг явление на по-старите Canon-и. Всъщност, Ra показва много чисти вертикални шарки дори след разтягане на изображението, което е страхотно. Прегледът на Space.com отбеляза, че шумът при високо ISO и детайлите на предния план на Ra изостават например от Nikon Z6 или Sony в сценарий без проследяване space.com, но за проследявано дълбоко-небесно снимане обикновено се използват умерени ISO стойности (като 800 или 1600), за да се максимизира динамичният обхват, където Ra се справя добре. Прегледът донякъде с носталгия си представяше, ако Ra беше използвал 20MP сензора от EOS R6 (който има по-добра производителност при ниска осветеност на ниво пиксел) space.com – наистина, “Ra” с ниско-мегапикселов сензор можеше да бъде още по-добър за чист сигнал/шум, но Canon избра резолюцията. Въпреки това, експертни астрофотографи постигат кадри, достойни за APOD, с Ra astrobackyard.com. Той е напълно способен да заснеме, например, мъглявината Северна Америка или галактиката Андромеда с поразителни детайли, когато е свързан с добър телескоп.

Sony A7 IV не е изрично проектиран за дълбокото небе, но далеч не е слаб. Ако прикрепите A7 IV към, да речем, APO рефрактор и използвате подходящ външен IR-pass филтър (или модифицирате камерата в магазин като Spencer’s Camera), можете да се възползвате от отличната производителност на сензора. Един потребител на A7 IV във форума Cloudy Nights сподели снимки на дълбокото небе и сравни използването на A7 IV спрямо охладена астрокамера: в техния случай, вече притежаваната A7 IV струва $2500, докато специализирана астрокамера (като охладена APS-C) може да струва $1000 – дебатът беше дали допълнителната сложност на друга система си заслужава cloudynights.com. За мнозина, A7 IV дава отлични резултати, особено при широкоспектърни обекти (галактики, звездни купове, отражателни мъглявини). Нейната 33MP резолюция е полезна за улавяне на фини детайли (например малки галактики или кълбовидни купове в широки кадри). И когато снимате немодифицирана, тя пак ще заснеме много звезди и светлина от широкия спектър – просто специфичната червена мъглявина ще бъде приглушена. Някои астрофотографи използват външни клип-ин H-алфа филтри с немодифицирани камери за двуцветно изображение (правят Hα кадър и един без филтър и ги комбинират), но това е за напреднали. Ако човек модифицира A7 IV, като премахне или замени IR-cut филтъра, тя на практика става камера като Ra/D810A по чувствителност. Модифицирана A7 IV (с подходящ UV/IR cut филтър, който пропуска Hα) ще ви даде най-доброто от двете: възможностите на Sony сензора + чувствителност към Hα. Всъщност, сензорите на Sony (които често използва и Nikon) са известни с високата си квантова ефективност. Модифицирана серия A7 може да бъде изключително ефективна – много астроимиджъри модифицираха по-старите A7S, A7 III и др., и заснеха великолепни кадри на дълбокото небе. A7 IV продължава тази тенденция; просто трябва да се внимава със star eater (което, както обсъдихме, е минимално при по-новите модели) и евентуално да се използва некомпресиран RAW, за да се избегнат дребни артефакти от компресията в звездните ядра.

Цвят и тоналност: И Ra, и D810A създават наситени цветни изображения на мъглявини. Цветната наука на Nikon дава богати червени и магента нюанси в емисионните мъглявини – Nikon дори леко е коригирал усилването на червеното в обработката на D810A, за да осигури правилен цветови баланс с новия филтър. Canon Ra, от своя страна, има специална настройка “Astro” бял баланс и споменатата по-горе настройка на RAW белия баланс в камерата за дневна употреба. При обработка на астроизображения обикновено снимате в RAW и после коригирате цветовете в софтуер, така че първоначалният бял баланс не е критичен. Важно е данните да са налични. Ra и D810A ще имат дълбоките червени нюанси в суровите си данни, които да усилите. RAW файловете на A7 IV ще имат много по-малко от това, ако не е модифицирана. Ако сравните снимки на, например, областта на мъглявината Конска глава: стандартна камера може да покаже ярките звезди и слаба сива мъгла, където е мъглявината; Ra или D810A ще покажат цялата област, светеща в рубинено червено след същата експозиция – драматична разлика. Затова сериозните ентусиасти на дълбокото небе или използват камери като Ra/D810A, или модифицират своите DSLR-и, или преминават към специализирани охладени астрокамери без IR-cut.

Една интересна забележка: При изключително слаби обекти (като много бледи мъглявини), понякога ограничението не е само чувствителността, а и шумовите модели на сензора. Nikon D810A е тестван за всякакъв вид шаблонен шум (като проблема с концентричните кръгове или т.нар. “amp glow”). Доклади в Cloudy Nights посочват, че D810A, както и други Nikon-и, има лек “amp glow” при много дълги експозиции (над 5-10 минути), но при нормални 5-минутни кадри е пренебрежим, особено ако извадите master dark. Ra, използвайки сензора на EOS R, практически не показва “amp glow” дори при 8 минути (някои тестери при –15°C околна температура отбелязват, че не е нужен LENR) amazingsky.net. Sony A7 IV вероятно има леко сияние от едната страна (някои сензори на Sony го имат), но отново, дитирането и стакването обикновено го премахват.

Галактики и звездни купове: За обекти като галактики (които излъчват в широк спектър, не само Hα), и трите камери се справят отлично. Филтърните модификации на D810A и Ra не пречат много на нормалната светлина – променят цветния баланс, но все пак улавяте всички сини, бели, жълти нюанси на звездите и галактиките. Canon дори изрично заявява, че Ra “може да се използва и за ежедневна фотография” с леки цветови корекции space.com. Nikon предупреждава да не се използва D810A за нормални дневни снимки (защото червеното ще е прекалено изразено), но астрофотографите са го използвали за галактики без проблем – всъщност, допълнителната чувствителност към червеното може да изведе на преден план определени мъглявини в галактиките (като HII региони в Андромеда или M33). Високата резолюция на Sony A7 IV може да е предимство за малки галактики (можете да изрежете с 33MP). Отличното ѝ представяне при високо ISO позволява по-кратки експозиции, ако снимате без гидиране. Единственият недостатък отново е липсата на вграден Hα бууст, но за галактики това не е критично (освен ако не искате розовите HII региони да изпъкнат, както е при M33 – модифицирана камера ще покаже тези розови петна по-ясно).

За да илюстрираме разликата, разгледайте опита на фотографа на дълбокото небе Нико Карвър: той засне сложната мъглявина на Орион с Canon EOS Ra, постигайки ярко първо изображение commons.wikimedia.org commons.wikimedia.org. Мъглявината Сърце (IC 1805) в Касиопея, която е почти изцяло Hα излъчване, може да бъде заснета с едно 6-минутно експониране с Ra, докато със стандартна камера ще са нужни може би 4 пъти повече време за подобен сигнал amazingsky.net amazingsky.net. По същия начин, изображения на Мъглявината Северна Америка (NGC 7000), направени с Ra, показват дълбока червена мъглявина, изпълваща кадъра само с няколко експонации amazingsky.net. Nikon D810A също така се отличава при обекти като Мъглявината Калифорния или Мъглявината Розета – обекти, които са известни като трудни за стандартни камери, стават сравнително лесни с чувствителността и ниския шум на D810A, давайки възможност на любителите да създават изображения с професионален вид.

Като цяло, за специализирана астрофотография на дълбокото небе, Canon EOS Ra и Nikon D810A са създадени с тази цел и дават изключителни резултати. Те ви позволяват да прекарвате повече време в улавяне на фотони и по-малко време в борба с липсата на сигнал. Sony A7 IV, макар и да не е създаден специално за тази цел, е много силен универсален претендент и, ако бъде модифициран, може да достигне подобна производителност. Дори и немодифициран, той е подходящ за галактики и звездни купове, и все пак ще заснеме ярки мъглявини (просто не толкова силно в червеното). Всъщност много начинаещи започват със стандартни камери върху най-ярките мъглявини и получават прилични изображения – но с напредването си, изкушението от този допълнителен сигнал от Ra/D810A или модифицирана камера е значително. Няма други пълноформатни безогледални камери, посветени на астрофотографията, на пазара през 2025 г. освен тези модели (Ra и наследения D810A) space.com, както отбелязва Space.com – така че те остават доста специални в общността на дълбокото небе. Ако се сдобиете с употребяван D810A или Ra, получавате инструмент, който е фино настроен точно за тази работа. Както казва Алън Дайър, когато Nikon D810A излезе на цена $3,800, беше единствен по рода си; Ra на $2,500 беше по-евтин и също единствен по рода си amazingsky.net. Днес, когато и двата модела са спрени от производство, фотографите трябва или да намерят такъв втора ръка, или да модифицират по-нова камера. Нека видим как се справят в други области като широкополеви снимки на Млечния път и планети.

Фигура: Мъглявината Орион (M42), заснета с Canon EOS Ra през малък рефракторен телескоп. Повишената чувствителност на Ra към Hα подчертава яркочервените и пурпурни водородни облаци в този стак от 33×90-секундни експозиции commons.wikimedia.org commons.wikimedia.org. Такъв детайл би бил труден за постигане с немодифицирана камера.

Фотография на Млечния път и нощни пейзажи

Докато дълбоконебесната фотография често включва телескопи и експозиции от няколко минути, фотографията на Млечния път в пейзажа е различно изкуство – обикновено се използва обектив на камера, за да се заснеме изгряващият Млечен път над преден план на статичен статив или прост звездни следяч. Тук високата ISO производителност, качеството на обектива и лесната употреба са от първостепенно значение. И трите камери са доказали себе си в тази област, макар и с леки разлики в подхода.

Sony A7 IV: A7 IV бързо се превърна във фаворит сред фотографите на нощни пейзажи като универсален работен кон. С ниския си термичен шум и отличното си представяне при високо ISO, можете да снимате експонации от 10–20 секунди при ISO 3200–6400, за да „замразите“ пейзажа и да уловите Млечния път без следи от звезди (на нестабилен статив) и да получите много чисти резултати. Всъщност, както беше споменато по-рано, един фотограф от Sony Collective открива, че нощните изображения на A7 IV са „сравними с A7S III“ по чистота alphauniverse.com – което е впечатляващо, тъй като серията 12MP A7S дълго време се смяташе за краля на ниската осветеност. Предимството при A7 IV е, че имате 33MP, така че ако искате да печатате големи формати или да изрязвате, разполагате с достатъчно детайл. Функцията на Sony Bright Monitoring е особено полезна за кадриране на Млечния път в композиция с пейзаж alphauniverse.com; не е нужно да правите многократни тестови снимки с високо ISO и да се взирате в екрана, за да подравните дъгата на Млечния път точно над тази планина – често можете да го видите на живо с режима bright monitor. Освен това, огромният избор от обективи (като споменатите по-горе GM широкоъгълни) означава, че можете да използвате ултра-бързи диафрагми. Например, използвайки 24mm f/1.4 при ISO 3200, може да ви е необходима само 8-секундна експонация, за да уловите Млечния път – практически елиминирайки следите от звезди и също така намалявайки влиянието на светлинното замърсяване, като същевременно поддържате умерено ISO. Сензорът на A7 IV запазва динамичен обхват дори при по-високи ISO, така че често можете да извадите детайли от сенките на предния план, ако е необходимо (въпреки че много хора ще смесват отделно проследено небе или по-дълга експонация за предния план). В ситуации с таймлапс, интерваломерът на A7 IV и възможността да работи с USB захранване означават, че можете да го настроите и да му се доверите. Rachel Ross успя да направи таймлапс от 450 кадъра (експонации от 5 секунди при f/2.8, ISO 3200) и открива, че резултатът е „изключително ясен, чист и плавен.“ alphauniverse.com Това говори за последователността и ниския шум на A7 IV – минимално трептене или вариация на шума от кадър до кадър.

Canon EOS Ra: Ra, с модифицирания си спектър, е отличен за заснемане на мъглявинността на Млечния път. При летни снимки на Млечния път, области като региона на Стрелец (пълен с червени емисионни мъглявини – Лагуна, Орел и др.) и региона на Лебед (мъглявината Северна Америка и др.) ще показват много по-богати цветове чрез Ra. Стандартна камера може да покаже тези мъглявини като кафеникави или бледи; Ra ще ги направи ярко розови/червени във вашите снимки на Млечния път. Това може да създаде наистина зашеметяващи нощни пейзажи, където структурата на Млечния път се подчертава от истински цветове от емисионни мъглявини, а не само от общо белезникаво сияние на звездите. Все пак, малко по-високият шум на Ra при много високо ISO може да изисква внимателна експонация. Ако снимате без проследяване на ISO 6400 за 15 секунди, шумът на Ra може да е малко повече от, например, Sony на ISO 6400. Но често ограничаващият фактор е яркостта на небето и оптиката, а не шумът на четене на тези нива. Много фотографи на Млечния път държат ISO около 3200–6400, където Ra се представя добре (а всеки шум може да се намали чрез стакване на няколко кадъра или използване на шумопотискане при обработка). Ra има голямо предимство при фокусиране върху Млечния път или звездите: това 30× увеличение помага да се осигури перфектно остър фокус върху звездите, което е от решаващо значение за максимизиране на детайла в гъстите звездни облаци. Също така, тъй като Ra е безогледален, можете да използвате live view с експонационна симулация, за да видите някои ярки звезди на живо, и има и focus peaking, ако сте близо до фокус. Артикулиращият екран на Ra означава, че можете да поставите камерата ниско до земята или под странни ъгли за композиция и все пак да я управлявате удобно – голям плюс за креативно кадриране.

Що се отнася до резултатите от изображенията, Ra създава снимки на Млечния път с наситени червени и жълти цветове в галактическия център, а красивите сини отражателни мъглявини също се виждат добре (например синята отражателна мъглявина в региона Rho Ophiuchi и жълтият Antares ще се изобразят точно). Един потенциален проблем: ако включите изключително ярки източници на светлина в кадъра (като ярка планета или земни светлини), модификацията на сензора на Ra може да причини лек ореол, както е отбелязано. Например, ако Марс е в кадъра на Млечния път (както понякога се случва през лятото), може да се появи слаб червеникав ореол около него поради разширената чувствителност към червеното space.com. Но при широки кадри това рядко се забелязва или може да се редактира.

Коментарът на Alan Dyer, че Ra „ще бъде подходяща не само за дълбокото небе, но и за широки нощни пейзажи и таймлапс… може би най-добрата камера на Canon досега за тези приложения“ amazingsky.net е показателен. Предишните DSLR-и на Canon като 6D и 5D IV бяха основни за фотографията на Млечния път; Ra на практика взема сензор от клас 5D IV, модифициран, в безогледално тяло – така че е като върховната 6D за нощни пейзажи. Много от тези, които са взели Ra, са я използвали като камера с двойно предназначение: снимат таймлапс на Млечния път една нощ, а на следващата слагат телескоп и снимат мъглявина.

Nikon D810A: Въпреки че е по-стар, D810A също е отличен за снимане на Млечния път. С 36MP и без AA филтър, той може да разреши гъстите звездни облаци прекрасно. Фотографи са правили великолепни панорами на Млечния път с D810A. Има едно предизвикателство: фокусирането и композирането могат да бъдат малко по-неудобни без подвижен екран или EVF. Но тези, които познават техниката си, го преодоляват. Често използват ярки звезди или дори далечни светлини, за да фокусират в live view (23× зуум помага). Невероятният динамичен обхват на D810A при ниско ISO също позволява някои интересни трикове: можете да снимате Млечния път на ISO 800 или 1600 с по-дълга експозиция (на тракер), за да максимизирате динамичния обхват и след това да разтегнете сенките значително, за да изведете слаби детайли – камерата се справя без banding. На статичен статив обикновено ще сте на високо ISO (3200) и по-кратки експозиции, за да „замразите“ звездите. D810A на ISO 3200 все още запазва доста динамичен обхват (тъй като базата е 200, това са само 4 стопа над базата). Така че може да заснемете например Млечния път и някои детайли на преден план в една експозиция по-добре от някои други камери, които пренасищат или „погребват“ ниския край в шум. Например, изображение на Млечния път над планински проход, заснето с D810A (и 20mm обектив), разкрива богата мозайка от звезди и мъглявини по небето commons.wikimedia.org commons.wikimedia.org. Цветовете се възпроизвеждат красиво благодарение на разширения червен спектър. Много Nikon-фотографи толкова обичаха D810A за “астро-пейзажи”, че когато беше спрян от производство, го задържаха или продаваха на висока цена; знаеха колко струва.

На практика, ако сравните изображения: Снимка на Млечния път от тъмно място с всяка от тези камери, всички с подобни настройки и 24mm f/1.4 обектив – ще откриете, че и трите могат да дадат отлични резултати. Sony A7 IV вероятно дава най-чистия файл (най-малко шум) и най-високата използваема резолюция след обработка, и е много удобен с функциите си. Canon EOS Ra ще покаже повече естествен цвят и детайл на мъглявините в определени региони, което може да направи изображението по-впечатляващо директно от камерата. Шумът може да е малко по-висок, но все пак лесно управляем. Nikon D810A ще даде супер детайлно, високорезолюционно изображение с отлична тоналност; може да се наложи да положите малко повече усилия за фокусиране и евентуално стакване за намаляване на шума (тъй като плътността на пикселите е по-висока от тази на Ra, шумът на пиксел може да се вижда малко повече, но при мащабиране или печат всичко се изравнява). По отношение на цвета и яркостта на звездите, голямата дълбочина на Nikon помага да се предотврати „раздуване“ на ярките звезди, модификацията на Canon може да направи някои ярки червени гиганти по-наситени, а цветът на Sony обикновено е малко по-студен директно от камерата, но може да се коригира.

Още един аспект: Star Eater и дълга експозиция при пейзажи – ако правите звездни следи или стаквате десетки 30-секундни експозиции, нито един от тези проблеми не би трябвало да възникне. Проблемът на Sony със star eater беше притеснение при стакване на звездни следи (хората се опасяваха от загуба на малки звезди във всяка снимка), но както е отбелязано при по-новите модели, той е пренебрежим при нормални звездни пейзажи cloudynights.com. Nikon няма такъв проблем (просто изключете long exposure NR при стакване, за да не се получават празнини). Canon също може да бъде настроен да не прави NR на всяка снимка.

В обобщение, за фотография на Млечния път, Sony A7 IV предлага перфектен баланс между производителност и съвременни удобства (може би най-добрият избор, ако искате универсален фотоапарат, който се справя отлично с тази задача). Canon EOS Ra предлага уникално, може би по-„цветно“ изживяване на Млечния път, като улавя мъглявините по естествен начин – това е специалист, който същевременно е отличен фотоапарат за нощни пейзажи, а много от собствениците му обожават изображенията, които получават. Nikon D810A може да създаде зашеметяващи снимки на Млечния път с изобилие от детайли – беше еталон за времето си и все още се конкурира успешно. През 2025 г. може да се предпочете безогледален модел заради удобството, но D810A в опитни ръце остава впечатляващ. Всъщност някои фотографи все още търсят D810A втора употреба специално за нощни пейзажни проекти, където комбинацията му от резолюция, чувствителност и липса на star eater дава впечатляващи резултати (особено ако вече снимат с Nikon и имат тези обективи).

Фигура: Летният Млечен път над Юлийските Алпи, заснет с Nikon D810A (модифициран за Hα). 36MP full-frame сензорът и астро-филтърът на D810A разкриват изобилие от детайли – обърнете внимание на червеникавата мъглявина в галактичната равнина и яснотата на гъстите звездни полета commons.wikimedia.org commons.wikimedia.org. И трите фотоапарата могат да създадат такива зашеметяващи нощни пейзажи, макар че D810A и Ra естествено улавят повече от червените нюанси на мъглявините в сравнение с немодифициран фотоапарат.

Лунна и планетарна фотография

Преминавайки от бледи мъглявини и звездни пейзажи, как се справят тези фотоапарати с ярки обекти от Слънчевата система като Луната и планетите? Тук играта се променя: резолюцията, размерът на пиксела и видеовъзможностите стават по-важни, а предимствата на астро-модифицираните филтри са по-малко значими (или дори могат леко да пречат).

Луната: Луната е ярка и пълна с висококонтрастни детайли, така че всяка от тези камери може да създаде великолепни лунни изображения. С над 30 мегапиксела всяка, те могат да разрешат огромен брой лунни кратери, когато са комбинирани с дълъг обектив или телескоп. Всъщност, за единични снимки на Луната, Nikon D810A може да има леко предимство благодарение на липсата на AA филтър и най-високия брой пиксели (36MP). Тя ще улови изключително ясни детайли – ако снимате Луната например през 1000mm телескоп, D810A ще ви даде голям, изключително остър образ на Луната. Canon EOS Ra с 30MP и Sony A7 IV с 33MP също са отлични. Модифицираният филтър на Ra не влияе негативно на лунната фотография по никакъв съществен начин; светлината на Луната е широкоспектърна и лекото увеличение в червеното не би трябвало да има значение (може да се наложи лека корекция на баланса на бялото, ако изобщо). Разширеният червен филтър на Nikon също не пречи – някои потребители са забелязали фина разлика в дневното цветопредаване, но за детайли в сивата гама на Луната това е без значение. Важно е, че D810A и Ra имат големи сензори с малки размери на пикселите (~4.8–5.3µm), което е добре за улавяне на фини детайли при достатъчно дълго фокусно разстояние (в астрономията обаче има оптимално семплиране според атмосферните условия).

Може да се твърди, че най-добрата камера за Луната би била тази с най-висока резолюция и без огледален тласък: иронично, високомегапикселова безогледална като Nikon Z7 или Sony A7R IV може да превъзхожда тези три само за лунна фотография, но сред нашето трио, никоя няма да ви разочарова. Всички позволяват електронна предна завеса или изцяло електронен затвор, които бихте използвали, за да избегнете вибрации от затвора. EFCS на D810A в режим mirror lock-up е идеален за елиминиране на всякакви вибрации, позволявайки ви да заснемете много остри лунни кадри. Ra и A7 IV могат да използват безшумен (електронен) затвор със същия ефект (трябва само да се внимава бързият rolling shutter да не изкриви движещ се обект – за Луната това не е проблем, тъй като е неподвижна спрямо кратката експозиция). Високият динамичен обхват на тези камери също помага да се уловят ярките слънчеви области и детайлите по терминатора на Луната в един кадър, ако експозицията е внимателно подбрана.

Планети: За планети като Юпитер, Сатурн, Марс – обикновено астрофотографите използват техника, наречена „lucky imaging“, при която се записват стотици или хиляди кадри във видео и се стакват най-добрите, за да се преодолее атмосферната турбуленция. DSLR и безогледалните камери могат да правят това до известна степен чрез видео режимите си или серийно снимане, но специализираните планетарни камери (малък сензор, висока кадрова честота) обикновено са предпочитани. Все пак, нека видим какво предлага всяка:

• Sony A7 IV може да снима 4K видео до 60 fps (с лек кроп при 60p). При 4K30 използва пълната ширина на сензора, надолусемплирана от 7K – това може да е полезно за заснемане на планета с много пиксели (въпреки че 7K се надолусемплира до 4K, така че всеки кадър е ефективно 8MP). Недостатъкът: видео компресия. За планетарна фотография се търси възможно най-малко компресия (и често в моно, или с отделно използване на RGB). Видеото на A7 IV може да послужи за бързо заснемане на Юпитер, но това не е често използван подход. Все пак, A7 IV има APS-C crop режим за видео и снимки – може да се активира APS-C режим (по същество 1.5× кроп до 21MP снимки или 4K видео от центъра), за да се получи по-тясно кадриране на планета през телескоп, което е като да имате повече „достиг“ (но с по-ниска резолюция при снимки). За по-сериозна работа може просто да се заснеме серия от снимки с пълна резолюция (A7 IV може да снима около 10 fps RAW). Ако заснемете няколкостотин RAW кадъра на Юпитер и изберете най-добрите за стакване, може да получите добър резултат, защото 33MP дават много възможности за семплиране (макар че при 10 fps може да не „уловите“ турбуленциите достатъчно бързо).
• Canon EOS Ra (и EOS R) могат да снимат 4K30 видео, но за съжаление с 1.6× кроп (защото линията EOS R не може да чете пълната ширина на 4K без проблеми с pixel binning). Така че на практика Ra при 4K кропва до APS-C област. Това всъщност не е лошо за планетарна фотография, тъй като дава допълнителен „достиг“ и все пак осигурява около 8MP кадър при 30 fps. Видеото на Ra е 8-bit 4:2:0 вътрешно (освен ако не се използва външен рекордер за 10-bit), което е приемливо. В миналото астрофотографи са използвали Canon DSLR-и в 5x zoom видео режим за заснемане на планети (напр. 60Da и др.), но сега може да е по-лесно: може да се използва crop 4K режимът на Ra за live view на планета и дори да се запише. Качеството може да не се доближава до специализирана планетарна камера, но за заснемане на лунно затъмнение отблизо или бърз запис на Сатурн, работи. По-високата чувствителност на Ra в червеното може дори да помогне малко за Марс (който е много червена планета) – може да изведе малко повече контраст на повърхността на Марс, но това е спекулация. Едно нещо, за което да се внимава: Ra (като EOS R) има лимит от 8 мегапиксела при 1:1 crop live view за фокусиране – но това засяга основно ако се опитвате да получите „crop mode“ снимка.
• Nikon D810A не снима 4K видео; може да прави 1080p при 60 fps. Това е много по-ниска резолюция (2MP кадри). В резултат Nikon е по-малко подходящ за планетарна фотография чрез видео. Все пак, D810A може да се използва по друг начин: чрез “Live View Zoom“ и външен рекордер или PC capture. Някои са правили това с Nikon или Canon DSLR-и – по същество четат live view на 1:1 пиксел (което при D810A е около 1920×1080 при HDMI изход, или малко повече чрез USB tethering софтуер) и записват този поток. Това е малко „хак“. Алтернативно, просто се правят много снимки. D810A може да снима около 4-5 fps в серия. Ако го сложите на проследяваща монтировка и направите серия от 1/50s снимки на Юпитер за минута, ще получите няколкостотин изображения. Стакването им може да даде добър резултат, предвид високия брой пиксели за детайлно семплиране (макар че при 4 fps може да не „замразите“ турбуленциите като с високоскоростна камера).

IR Cut и планети: Интересното е, че при планетите обикновено е желателно силно IR отрязване, за да се запазят изображенията остри (тъй като много телескопи не са добре коригирани извън видимия спектър). Ra и D810A пропускат повече дълбоко червено/IR – това може леко да омекоти планетарните изображения, освен ако не се използва допълнителен IR-cut филтър. Много планетарни астрономи използват IR-block или UV-IR cut филтър пред камерата си, за да избегнат размиване от IR. Така че, ако използвате Ra или D810A за планети, може да искате да добавите UV/IR cut филтър във веригата за снимане, за да имитирате нормален сензорен отговор (особено ако правите еднократен цветен кадър). Това ще елиминира потенциални „червени ореоли“ (като тези, които Ra показа на Марс в екстремни случаи space.com). Вътрешният филтър на Sony A7 IV вече блокира IR силно, така че този проблем не съществува.

Относно резултатите: За Луната очаквайте всяка от тези камери да направи зашеметяващи единични снимки. Можете също да правите мозайки на Луната (особено при голяма фокусна дължина) – например използвайте D810A, за да разделите Луната на части на главния фокус на голям SCT за невероятни детайли. За планетите специализирана астрономическа камера ще ги превъзхожда, но тези камери все пак могат да се използват за неформално планетарно снимане. Има случаи, в които хора са постигали прилични изображения на Юпитер с 30× live view zoom на Ra: можете да фокусирате добре и дори да записвате през EOS Utility. Високата резолюция на D810A теоретично може да улови фини детайли на Марс при късметлийско фокусиране и добри атмосферни условия – но няма да се сравни със стакване на хиляди кадри от 200 fps камера.

Още един сценарий: Лунни затъмнения или съединения. Това са ситуации, в които третирате Луната или планетите повече като обекти на нормалната фотография (композирате сцена с пейзаж или последователност). Тук камерите блестят. Чувствителността към Hα на Ra и D810A не помага за Луната (тъй като лунната светлина е отразена слънчева светлина, а не Hα емисия), но и не пречи. И трите имат достатъчно динамичен обхват, за да уловят медночервеното на лунното затъмнение плюс някои звезди на заден план, ако експозицията е балансирана, например. Цветната им точност е висока за тези ярки обекти.

В обобщение: За Лунни/планетарни: D810A и Ra ще осигурят първокласни високорезолюционни снимки на Луната. A7 IV също, като може да ги изпревари по удобство (зебра линии, focus peaking по ръба на Луната и др., за по-лесна експозиция). За планетите никоя от тези не е специализиран инструмент, но модерният сензор на A7 IV и 30× фокусът на Ra могат да са полезни за неформални опити. Ако сте сериозни за планетарната фотография, вероятно ще допълните DSLR/безогледалката си с малка специализирана астрокамера. Тези камери обаче са отлични за еднократни снимки на планетарни съединения – напр. заснемане на Юпитер и Сатурн в едно широко поле, или Марс близо до Луната и др., където искате висока резолюция и голям сензор, за да поставите нещата в контекст.

Цени за 2025 г., наличност и тенденции при ъпгрейдите

Накрая, нека поговорим за пари и логика: към 2025 г. колко струват тези камери и какъв е пазарът? Също така, има ли нови модели или предстоящи издания, които астрофотографите трябва да следят?

Sony A7 IV – Нова и налична: A7 IV е актуален модел (пуснат в края на 2021 г.) и все още е част от продуктовата линия на Sony. Първоначално цената беше около $2,499 (само тяло), но до средата на 2025 г. има спадове в цената и промоции. Всъщност достигна „рекордно ниска цена“ от около $1,998 при някои търговци по време на разпродажби techradar.com. Обикновено може да се намери нова за около $2,000–$2,200 през 2025 г., особено ако се очаква A7 V на хоризонта. Употребявани тела A7 IV се продават малко по-евтино (може би $1,700–$1,800 в зависимост от състоянието). Тъй като е масов модел, наличността е отлична – всеки голям магазин за фотоапарати или онлайн търговец ще я има, а новата е с гаранция на Sony. За астрофотографите A7 IV е привлекателна, защото е и отличен универсален фотоапарат (за дневни снимки, видео и др.), така че инвестицията се оправдава за различни цели. Ако някой избира между A7 IV и специализирана охладена астрокамера, както спомена един участник във форум, A7 IV е по-скъпа, но много по-гъвкава cloudynights.com. Sony все още не е обявила „A7S IV“ – A7S III (12MP, чудовище за ниска осветеност) е на пазара, но е по-скоро видео-ориентиран фотоапарат (въпреки че някои астроентусиасти го използват за Млечния път заради екстремните ISO възможности). A7 V може да се появи през 2025 или 2026 г., но това е спекулация; дори и да излезе, вероятно ще надгражда A7 IV с по-висока резолюция или подобрен AI автофокус, а не с големи разлики в сензора.

Няма Sony „a7A“ (астро издание) – до момента Sony не е създала специална астроверсия на своите фотоапарати за потребители. Това означава, че A7 IV (или който и да е Sony) ще изисква модификация от трета страна, ако искате пълна чувствителност за астро. Някои компании като Spencer’s Camera предлагат модификации (дори споменават модифициране на A7 III за астро alphauniverse.com). Цената за модифициране на A7 IV може да е няколкостотин долара и, разбира се, анулира гаранцията. Някои астрофотографи избират да купят втори A7 IV за модификация и да запазят един стандартен. Добрата новина е, че A7 IV е разпространен модел, което означава, че има много услуги за модификация и е по-лесен за препродажба при нужда (макар че модифициран фотоапарат има по-малък кръг купувачи).

Canon EOS Ra – Прекратен и рядък: EOS Ra беше специализиран фотоапарат с ограничен тираж. Пуснат беше на цена от $2,499 в края на 2019 г. и официално прекратен от Canon през септември 2021 г. canonrumors.com. Вероятно Canon е произвела сравнително малко бройки (в сравнение с масовите модели) и след като са били разпродадени, това е било всичко. В резултат, до 2025 г. намирането на нов EOS Ra е необичайно. Понякога търговец може да има стар запас или да се появи рефърбишнат уред от Canon, но по същество ще търсите на втора ръка. Използвани EOS Ra тела се появяват в астрономически форуми за обяви или аукционни сайтове. Цените варират – първоначално може да се очаква, че употребяван Ra ще се продава за малко по-малко от нов ($1,800 може би), но поради рядкостта и уникалния си характер, цените се задържат сравнително високи. Не е необичайно да се види добре поддържан EOS Ra около $1,500–$1,600 втора ръка през 2025 г. Един източник посочва, че Ra втора ръка може да е в този диапазон (ако изобщо намерите такъв) cloudynights.com. В листинг на Amazon дори е бил забелязан „нов“ Ra от сивия пазар за около $1,469 в един момент skyandtelescope.org, но такива оферти са мимолетни и наличността не е гарантирана.

Тъй като е с RF байонет, всеки, който е сериозно инвестирал в безогледалната система на Canon и иска астрокамера, може да цени Ra. Както беше отбелязано в една дискусия в Reddit, това е „доста необичаен фотоапарат“, така че може да се наложи да сте търпеливи и да проверявате специализирани форуми, KEH, MPB и др., за да намерите такъв reddit.com. Официалната позиция на Canon е, че астрокамерите са нишови, но „си заслужават“, когато могат – Canon Rumors съобщава, че ако Canon направи нова, EOS R5a или R6a биха били възможни в бъдеще canonrumors.com canonrumors.com. Към 2025 г. обаче такъв модел не е обявен. Прекратяването на Ra остави празнина; ако сега искате фабрична астрокамера Canon, или купувате Ra втора ръка, или модифицирате стандартен Canon от R-серията (например модифицирате EOS R, R5, R6). Някои наистина са модифицирали достъпния EOS RP или по-новия R8 за астрономия, тъй като това може да е по-евтин вариант.

Заслужава да се отбележи, че Canon също прекрати и базовия EOS R (родителят на Ra), който беше заменен от по-новите R6, R8 и др. Обективната екосистема за RF е динамична, но скъпа. За астрономия много хора използват адаптирани EF обективи, както беше споменато. Canon не е произвеждала RF-специфични клип-ин астрофилтри (и както беше споменато, клип филтрите не са директно възможни поради късия фланец), така че ако намерите Ra, опитайте се да вземете и адаптер за drop-in филтри за повече гъвкавост.

Nikon D810A – Спиране от производство и търсен модел: Nikon спря производството на D810A вероятно около 2017 г. (самият D810 беше заменен от D850 през 2017 г., а D850A не се появи, така че D810A остава уникален). Първоначално беше много скъп – $3,799 при пускането astronomy.com. Тази висока цена (и може би закъснението спрямо предложенията на Canon) означава, че са продадени сравнително малко бройки. Днес това ги прави доста редки. Въпреки това, наличните на пазара са ценени от ентусиастите. Във форум на Cloudy Nights от 2025 г. се отбелязва, че „D810a все още струва $1500–2000 втора ръка“ cloudynights.com. Това е забележително – DSLR от 2015 г. все още се продава за до $2,000 втора ръка десетилетие по-късно! Това говори за уникалния му статут. Ако беше друг вариант на D810, щеше да е много по-евтин сега (наистина, обикновен D810 втора ръка може да струва под $800 през 2025 г. keh.com). Но D810A запазва стойността си поради рядкостта и търсенето от астрономи-колекционери, които знаят на какво е способен. Ако притежавате такъв в добро състояние, това е почти като да имате „лимитирана серия“ инструмент. Някои се притесняват, че с времето намирането на резервни части (затвори и др.) може да стане трудно, но Nikon все още може да ремонтира D810 като цяло.

Тъй като Nikon все още не е произвел Z-mount астрокамера, D810A остава единственият официален астрономически DSLR на Nikon. Много потребители на Nikon, изправени пред този факт, избират да модифицират по-нови модели вместо това. Често срещано предложение във форумите е да се вземе Nikon Z6 или Z6 II и да се модифицира, което може да е сравнително евтино (~$800 за Z6 втора ръка плюс няколкостотин за модификация). Това дава нещо подобно на „Z6a“. Наистина, един човек отбелязва, че може да се направи мод на Z6 за около $800 общо и се пита дали D810A за $1500 си заслужава през 2025 г. cloudynights.com. Контрааргументът е, че D810A е фабрично оптимизиран (без изкривяване на звездите и др.) и има пълноформатен 36MP с премахнат филтър, което модифицираният Z6 (24MP) може да не достигне като резолюция или качество в ъглите. Все пак разликата в цената е реална. Зависи дали човек цени колекционерската стойност и лекото предимство в производителността на D810A, или предпочита удобството на съвременния безогледален модел (Z6 има IBIS, по-добър live view и др., но след модификация се губи гаранцията и евентуално някои функции като фазов автофокус).

Ако Nikon някога обяви „Z8a“ или „Z6a“, това ще е голяма новина. Към края на 2024/2025 г. няма нищо официално. Nikon ни изненада през 2015 г. с D810A, така че може би ще направят лимитиран Z астромодел, ако видят пазар – но като се има предвид колко нишов е този сегмент и че Nikon се фокусира върху други области, вероятно няма да е скоро.

Предстоящи и алтернативи: За астрофотографите, които гледат напред, има няколко забележителни неща на пазара:

• Канон: Слухове твърдят, че ако Canon направи още една астромирърлес камера, логичният избор би бил EOS R5a или R6a. В един форум беше посочено, че R6a (20MP) всъщност би имала повече смисъл от R5a (45MP), защото 30MP на Ra вече беше „на ръба на твърде много“ за астроснимки, освен ако не се правят широки звездни пейзажи с тракер canonrumors.com. Сензорът на R6 Mark II има отлични характеристики при ниска осветеност; модифицирана версия на този модел би била фантастична за астроснимки. Ще го направи ли Canon? Неизвестно, но след като вече направиха Ra, знаят как – възможно е, ако Ra се е продавала достатъчно, за да се оправдае.
• Никон: Nikon вече имат 45MP Z8/Z9 и 24MP Z6 II, 46MP Z7 II и др. „Z7a“ (45MP астромодел) може да бъде духовен наследник на D810A. Най-близкото като дух, ако някой иска Nikon и астроснимки, е да модифицира Nikon Z7 (който няма low-pass филтър и е с висока резолюция). Всъщност, модифициран Z7 II може да надмине D810A в много отношения (освен при проблема със звездите в ъглите). Но това е „направи си сам“.
• Сони: Sony може и да не направят официална астрокамера, но въведоха функции, полезни за астроснимки. Sony A7R V (61MP) и A7R IV са с още по-висока резолюция – някои астрофотографи ги използват за широки астроснимки и после намаляват резолюцията за по-малко шум. Sony имат и Alpha 1 (50MP, без докладвани проблеми със „star eater“ и с отличен динамичен обхват). А за любителите на ниската осветеност, A7S III (12MP) е на пазара – макар 12MP да е ниска резолюция за детайлни дълбоконебесни снимки, все пак е шампион за реалновремеви видеа на Млечния път или нискошумови дълги експозиции (с огромни пиксели). Все още няма признаци за A7S IV.
• Други: Заслужава си да се споменат камери като Pentax K-1 Mark II, които имат функция Astrotracer (вграден GPS + изместване на сензора за проследяване на звездите до няколко минути). Това е уникален алтернативен подход за нощни пейзажи без тракер. Но резолюцията на Pentax е по-ниска и това са APS-C или пълноформатни DSLR-и. Също така някои специализирани астрокамери на пазара станаха по-достъпни – като охлаждани CMOS камери (ZWO, QHY), които един потребител във форум сравняваше с използването на A7 IV cloudynights.com. Те са отлични за дълбоконебесни снимки, но безполезни за ежедневна фотография.

С оглед на всичко по-горе, текущи цени (приблизително в щатски долари за 2025 г.): Sony A7 IV – около $2,000 нов techradar.com ($1,700 втора ръка). Canon EOS Ra – около $1,500 втора ръка (ако се намери) cloudynights.com. Nikon D810A – около $1,600–$1,800 втора ръка (ако се намери, варира според броя на затвора и състоянието) cloudynights.com.

Нито една от тези не са начални цени, очевидно. Ако сте с ограничен бюджет, алтернатива е да купите по-стар модел и да го модифицирате: напр. употребяван Canon 6D (класически бюджетен астрономически DSLR), модифициран, може да струва под $800 общо и все още да прави прекрасни снимки (макар и с по-ниска резолюция и динамичен обхват от по-новите). Всъщност, един потребител на Cloudy Nights съжаляваше, че е продал своя Canon 6D за Sony, и реши да „вземе още един 6D и да го модифицира“, защото е евтин и ефективен cloudynights.com. Това е доказателство, че за широкоъгълна фотография понякога по-старите, но с по-големи пиксели камери имат своето очарование.

Въпреки това, тези по-стари опции нямат усъвършенстванията и гаранциите. Така че зависи от вашето ниво: ако искате най-добрата и най-нова мултифункционална камера, която може да снима астрономия, Sony A7 IV е изключително предложение. Ако искате специализирания инструмент и снимате с Canon или Nikon, Ra или D810A (ако ги намерите) все още са феноменални и държат цената си с причина. А ако сте авантюристично настроени, може да модифицирате по-нов модел от която и да е марка и на практика да създадете свой собствен еквивалент на „Ra II“ или „D850A“.

Окончателна присъда и експертни изводи

Всяка от тези камери – Sony A7 IV, Canon EOS Ra и Nikon D810A – е мощен инструмент за астрофотография, но те отговарят на малко различни приоритети:

• Sony A7 IV: „Съвършената комбинация за нощна фотография“ alphauniverse.com, както един фотограф описва съчетанието на сензор и процесор при A7 IV. Тя предлага отлична работа при слаба светлина, висока резолюция и съвременни удобства на безогледалните камери. Това е най-добрият избор, ако искате актуална камера с гаранция, която може да снима астрофотография и да служи като ежедневен фотоапарат. Единственият ѝ недостатък за астрономия е липсата на вградена чувствителност към Hα – нещо, което може да се преодолее с модификация, ако решите по-късно. За пейзажни снимки на Млечния път и ентусиасти на таймлапс, A7 IV е изключително привлекателна (ярък мониторинг, интервалометър, чисти високи ISO – всичко в едно). Не е чудно, че Rachel Jones Ross я нарича „най-препоръчваната ми камера за нощни и астро-пейзажни фотографи“ alphauniverse.com. Ако цените многофункционалността и лекотата, A7 IV е трудно да бъде победена през 2025 г.
• Canon EOS Ra: Ra е сбъдната мечта за ентусиастите по дълбокото небе, които снимат с Canon. Още от кутията, тя улавя мъглявини с наситеност, която обикновено изисква хардуерен мод или специализирана астрокамера. Това е камера, която „вдъхновява те да се фокусираш върху креативната фотография… по-забавна за използване от всяка друга астрокамера“, по думите на Trevor Jones astrobackyard.com. Тази радост вероятно идва от това, че Ra съчетава удобния за потребителя дизайн на Canon с астроспособности – просто работи и е приятна за ползване. За чисто астрономическа употреба, собствениците често казват, че не биха се разделили с нея. Експертното ревю „Space Verdict“ го обобщава така: „отличен първи избор за астрофотография на дълбокия космос и страхотна втора камера за астро-пейзажни фотографи… лесната употреба и производителността на EOS Ra наистина извличат най-доброто от нощната фотография.“ space.com. Единствените забележки са: вече не се произвежда и за обща фотография изисква корекция на цветовете. Но ако имате такава или можете да се сдобиете, разполагате с готова за работа астрофотографска система, която все още е силно конкурентна, без да е нужно да модифицирате нищо. Както отбелязва Alan Dyer, „EOS Ra работи страхотно… най-добрата камера на Canon досега“ за астро-пейзажи amazingsky.net – висока оценка от ветеран.
• Nikon D810A: D810A е „легендарна“ камера в астрокръговете – вече рядкост, но почитана заради зрелищното качество на изображението. Беше буквално „почти немислимо досега“ колко детайл и тон може да улови в мъглявини, хвалеше се Nikon dpreview.com, и потребителите установиха, че не преувеличават. Силата ѝ е в комбинацията от висока резолюция, нисък шум и оптимизирани за астрономия функции (като 900s затвор и липса на star eater) в здрав корпус. Ветеранът астрофотограф Jerry Lodriguss завършва ревюто си, потвърждавайки твърдението на Nikon за най-добро качество на изображението, казвайки „установих, че това е вярно“ astropix.com. Той подчертава, че както нощните пейзажисти, така и дълбоконебесните фотографи могат да се възползват от дизайна на D810A astropix.com. През 2025 г. използването на D810A означава да приемеш DSLR работния процес – малко повече ръчен труд – но с възнаграждение от възхитителни изображения. Тя е за астролюбителя, който цени последната капка производителност и не се притеснява, че е малко „old-school“. Тъй като Nikon все още не е пуснал безогледална астрокамера, D810A остава техният връх засега. Ако вече снимате с Nikon и намерите такава, тя може да се интегрира чудесно с вашите F-байонет обективи и да ви даде резултати, които малко други камери могат, освен ако не преминете към специализирани астрокамери с CCD.

В крайна сметка, и трите камери са изключително способни за астрофотография – нито една не е „лош“ избор по какъвто и да е критерий. Най-добрият избор наистина зависи от вашите нужди и екосистема:

• Ако искате готова за употреба астрофотографска камера и можете да я намерите, Canon EOS Ra буквално е създадена за вас. Това е рядък скъпоценен камък, който не изисква никакви модификации или допълнителни аксесоари, за да започнете да заснемате космоса в ярки цветове astrobackyard.com. Като инвестиция, тя запазва стойността си поради своята рядкост и се представя блестящо.
• Ако сте лоялен към Nikon или просто искате този златен баланс между динамичен обхват и детайл, Nikon D810A остава впечатляващ инструмент. Може да е на 10 години като технология, но астрофотографията е една от областите, където това не я прави автоматично остаряла – звездите не са се променили, а D810A все още ги заснема с качество, достойно за APOD (наистина, много APOD изображения през последните години са заснети със стандартни или модифицирани D810/D850 сензори). Просто бъдете готови да търсите на вторичния пазар и да платите по-висока цена, за да си осигурите една.
• Ако започвате от нулата или искате камера с двойно предназначение – за астро и всичко останало, Sony A7 IV е може би най-разумният избор. „Базовото“ ѝ представяне е толкова високо, че се справя с всичко – от проследяване на Млечния път до заснемане на 4K видео на северното сияние – и дава прекрасни резултати alphauniverse.com alphauniverse.com. И имате сигурността на активната поддръжка от Sony, гаранция и огромен избор от нови обективи на пазара.

А какво ще кажете за бъдещето? Астрофотографията става все по-популярна и производителите обръщат внимание всеки път, когато нишова камера като Ra предизвика интерес. Може да видим Canon или Nikon да ни изненадат с още един модел, ориентиран към астро (има слухове, но нищо сигурно). Междувременно много астрофотографи използват хибриден подход: използват своите DSLR/безогледални камери за широкоъгълни снимки и като вход към хобито, а впоследствие преминават към специализирани астро-камери за телескопна фотография. Камери като тези три са мост между двата свята – дават ви вкус от специализираната производителност с удобството на самостоятелна камера.

Без значение коя изберете, помнете, че техниката и условията играят огромна роля в астрорезултатите. И трите камери ще блестят под тъмно небе с правилна техника (прецизен фокус, проследяване при нужда, калибрационни кадри и внимателна обработка). Всяка от тях е използвана от експерти за създаване на зашеметяващи изображения на Млечния път, мъглявини и планети – както се вижда в безброй онлайн галерии и публикации astrobackyard.com astronomy.com. Както един потребител лаконично отбелязва относно съвременните камери, „по-новите сензори са по-добри и дават възможност за повече свобода при изрязване… A7 IV предлага добре балансиран набор от функции, което я прави универсална не само за астро“ cloudynights.com popphoto.com. Това е страхотно време да бъдеш астрофотограф, с такива висококачествени инструменти на разположение.

В обобщение: Ако можете, съобразете камерата с вашия случай на употреба. Sony A7 IV е универсалният избор, който е бъдещоустойчив и отличен за нощни пейзажи (и доста добър за дълбоко небе с модификация). Canon EOS Ra е специалистът, който отключва пълната слава на емисионните мъглявини с лекота, като същевременно се справя добре и с пейзажи – истинско удоволствие за сериозния хоби фотограф, който успее да се сдобие с нея. Nikon D810A е изборът на ценителя – малко по-рядък, но способен на възвишени астро изображения, съчетавайки най-доброто от сензорната технология на Nikon с астро модификации, които наистина имат значение. Която и да изберете, ще се присъедините към общност от астрофотографи, които са използвали тези инструменти, за да уловят вселената в удивителни детайли и красота. Ясно небе и приятно снимане!

Източници:

• Ross, R. J. (2022). Putting the Alpha 7 IV to the test for timelapse & astrophotography. Sony AlphaUniverse. alphauniverse.com alphauniverse.com alphauniverse.com
• Джоунс, Т. (2020). Преглед на Canon EOS Ra – Най-добрата универсална камера за астрофотография. AstroBackyard. astrobackyard.com astrobackyard.com
• Тейлър, О. (2022). Преглед на камерата Canon EOS Ra. Space.com. space.com space.com space.com
• Лодригус, Дж. (2016). Преглед на Nikon D810a. AstroPix/Sky & Telescope. astropix.com astropix.com astropix.com
• Дайър, А. (2019). Снимане с камерата Canon EOS Ra. AmazingSky.net (Sky & Telescope). amazingsky.net amazingsky.net
• Дискусии във форума Cloudy Nights (2023–2025) относно моделите Sony A7 и опита с D810A cloudynights.com cloudynights.com, с акцент върху потребителски мнения за star eater и цените на употребявани камери.
• NikonRumors (2015). Още един преглед на Nikon D810A и сравнение на високо ISO. nikonrumors.com nikonrumors.com
• Халас, Т. (2015). Тестваме новата гореща астро камера на Nikon. Astronomy Magazine. astronomy.com
• CanonRumors (2021). Canon EOS Ra е спрян от производство. canonrumors.com canonrumors.com
• Лични комуникации и потребителски доклади, напр. Рейчъл Дж. Рос чрез AlphaUniverse alphauniverse.com и Тревър Джоунс чрез AstroBackyard astrobackyard.com, подчертаващи експертното одобрение на тези камери.