Рядко космическо прелитане: Междузвездната комета 3I/Atlas ще премине покрай Марс, докато космически апарати се подготвят за близко изследване!

Откриване и природа: Кометата 3I/Atlas беше забелязана за първи път на 1 юли 2025 г. от телескопа на изследването ATLAS в Чили. Това е едва третият известен междузвезден обект (след ʻOumuamua и кометата Борисов), наблюдаван някога да преминава през нашата Слънчева система ^[1] ^[2]. Нейната орбита е силно хиперболична и се движи с приблизително 219 000 км/ч (около 60 км/с) ^[3] ^[4], което потвърждава, че произхожда от друга звездна система.
Прелитане покрай Марс (3 октомври 2025): 3I/Atlas ще направи много близко преминаване покрай Марс – на около 30 милиона километра разстояние – на 3 октомври 2025 г. ^[5] ^[6]. Това е най-близкото преминаване на кометата покрай която и да е планета. Всъщност, ESA съобщава, че между 1–7 октомври нейните орбитиращи апарати около Марс (Mars Express и ExoMars Trace Gas Orbiter) ще бъдат насочени към 3I/Atlas, достигайки минимално разстояние (~30 милиона км) на 3 октомври ^[7] ^[8]. Междувременно NASA обяви, че нейните апарати на повърхността на Марс (ровърите Perseverance и Curiosity) и Mars Reconnaissance Orbiter също ще се опитат да наблюдават кометата през този период ^[9]. (Мисията Psyche на NASA – по пътя към астероида 16 Psyche – също ще „хвърли поглед“ към 3I/Atlas близо до Марс ^[10].)
Мисия към Юпитер (ноември 2025): След Марс, европейската мисия Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE) на ESA ще насочи своите инструменти към 3I/Atlas между 2–25 ноември 2025 г. ^[11] ^[12]. Този момент е избран умишлено: 3I/Atlas достига перихелий (най-близка точка до Слънцето) в края на октомври, а JUICE ще го наблюдава непосредствено след това. В перихелий топлината на Слънцето ще накара ледените вещества на кометата да се изпарят, образувайки ярък ореол и дълга опашка, а JUICE – с мощните си камери – се очаква да заснеме 3I/Atlas в най-активното му състояние ^[13] ^[14]. ESA отбелязва, че данните от този период „ще предоставят най-ценната информация, разкривайки истинския химичен състав и активност при максимална интензивност“ (със светещ газово-прахов ореол) ^[15].
Гледна точка от Земята (декември 2025): 3I/Atlas ще остане далеч от Земята през цялото време. Тя не представлява заплаха за нас (най-близко разстояние до Земята ~1,8 астрономически единици или около 169 милиона мили през декември 2025 г. ^[16] ^[17]). Това преминаване покрай Земята също ще позволи нови наблюдения, след като кометата се върне от заслепяващата светлина на Слънцето. Междувременно, астрономите на Земята вече са събрали много данни: Хъбъл е заснел кометата през юли, а Webb, SPHEREx и други телескопи са я наблюдавали през август ^[18] ^[19].
Размер и състав: Анализът на телескопичните изображения показва изненадващо голям облак от материал. Наблюденията на Хъбъл поставят горна граница на ядрото от около 5,6 км в диаметър (но може да е и толкова малко, колкото ~0,44 км) ^[20]. Най-впечатляващо е, че инфрачервените спектри от JWST и SPHEREx разкриват, че 3I/Atlas е заобиколен от огромен облак въглероден диоксид – приблизително 95% от изхвърляния газ е CO₂, с едва следи от водна пара ^[21]. Това контрастира с типичните комети от Слънчевата система (които обикновено отделят предимно воден лед), което подсказва, че химичният състав на кометата може да е много различен.
Научна възможност: Астрономите описват 3I/Atlas като „вестител отдалеч“. Както обяснява Space.com, изследването ѝ ще позволи на учените директно да сравнят „нейния състав с комети, формирани в нашата собствена Слънчева система“ – за да проверят дали други планетни системи споделят познати съставки или съдържат екзотични химикали ^[22]. По-специално, наблюдението на 3I/Atlas при перихелий (чрез JUICE и други апарати) ще позволи измерване на пълния ѝ газов и прахов състав, което на практика ще даде химичен отпечатък на кометата. Ако съставът ѝ съвпада с познатите комети, това би подсказало за общи градивни елементи в цялата галактика; ако не, може би виждаме нови съединения, уникални за средата около друга звезда ^[23] ^[24].
Странни аномалии и теории: Кометата вече изненада наблюдателите. Снимки от Gemini South показаха слаба „антиопашка“, която се простира далеч от Слънцето – необичайна конфигурация, по-силно съобразена с посоката на слънчевия вятър, отколкото с нормалните опашки на комети ^[25]. Спектри от Very Large Telescope дори засекоха цианид и никел (но не и желязо) в комата – странно съотношение, което някои сравняват с индустриални процеси ^[26]. Тези странности породиха маргинални теории. По-специално, астрофизикът от Харвард Ави Льоб е съавтор на статия, в която се твърди, че „светещият профил и орбиталната траектория“ на 3I/Atlas „опростяват конвенционалните обяснения“ ^[27], дори спекулирайки за изкуствен (извънземен) произход. Въпреки това, основното мнение остава, че 3I/Atlas е естествена комета. Дейвид Джуит от UCLA (който ръководи изследването с Хъбъл) казва пред NPR, че 3I/Atlas показва „класически признаци на кометно поведение“: производството на прах и скоростите на изхвърляне са „в рамките на очакваните стойности за кометна активност“ ^[28], а тя все още е далеч от Слънцето (~4 AU), така че силни газови емисии ще се появят по-късно ^[29]. Накратко, повечето експерти предупреждават, че 3I/Atlas най-вероятно следва физиката на комета, родена в студените външни региони на някоя далечна звезда.

Напред: Какво може да ни научи 3I/Atlas

Тази седмица близкото преминаване бележи само началото на интензивна кампания за наблюдение. След като 3I/Atlas се скрие зад Слънцето в края на октомври, наземните телескопи ще го изгубят, но сателитите на Марс и Юпитер (а по-късно и телескопите на Земята през декември) ще продължат историята. По време на перихелий и изходящото му пътуване покрай Юпитер (в началото на 2026 г.) кометата би трябвало да разкрие своите тайни – или поне обичайното си кометно лице. Както отбелязва един коментатор, наблюдението на 3I/Atlas в тази активна фаза „ще даде едни от най-ясните прозрения досега за мистерията на междузвездните комети“ ^[30]. Дали ще се държи според очакванията или ще поднесе още изненади, астрономи по целия свят ще следят всеки намек за газ, прах или светлина, който тя излъчва. Тази рядка космическа среща се разгръща в реално време, като НАСА, ЕКА и обсерватории обединяват данни с надеждата най-накрая да разберат природата на този галактически гост ^[31] ^[32].

Източници: Наблюдения и планове на мисии от NASA и ESA; доклади от The Independent/AP ^[33] ^[34]; анализи и експертни коментари от Space.com ^[35] ^[36]; астрономическа преса (Sky & Telescope) ^[37] ^[38]; и публикувани изследвания (Avi Loeb и др., David Jewitt и др.) ^[39] ^[40]. Всички дати и данни са актуални към октомври 2025 г.