Истинското състояние на интернет в Беларус: кабелен, безжичен и наблюдаван от небето

Беларус има парадоксален интернет пейзаж: от една страна разполага с високо развита мрежова инфраструктура с широко достъпни и достъпни високоскоростни връзки; от друга страна, действа под един от най-строго контролираните и цензурирани режими в Европа. Към 2022 г. близо 89.5% от беларусите са били интернет потребители freedomhouse.org, което отразява значима проникваемост дори по световни стандарти. Страната е инвестирала силно както в кабелния широколентов интернет (особено в оптични мрежи), така и в безжични мобилни мрежи, постигайки едни от най-високите нива на свързаност в Източна Европа freedomhouse.org. Този доклад предоставя изчерпателен преглед на интернет в Беларус, обхващайки кабелната широколентова инфраструктура, обширния мобилен интернет, нововъзникващата сателитна връзка („наблюдение от небето“), технически показатели за ефективност и влиянието на държавната политика върху достъпа и свободата. Също така разглежда различията между градския и селския достъп, цифровото разделение сред социалните групи и последните развития, които оформят бъдещето на свързаността в Беларус.

Проникване на интернет и преглед на инфраструктурата

Беларус се радва на широко проникване на интернет, подкрепено от стабилна инфраструктура. В началото на 2023 г. приблизително 8.27 милиона души в Беларус са били интернет потребители, или около 86.9% от населението datareportal.com. Официалните данни също показват, че 89.5% от населението е било онлайн до края на 2022 г., ръст с близо 3% спрямо предходната година freedomhouse.org. В абсолютни стойности, Беларус е имала около 3.1 милиона абонамента за фиксиран широколентов интернет и 9.3 милиона абонамента за мобилен интернет при население от 9.4 милиона freedomhouse.org. Това се равнява на проникване на фиксиран широколентов интернет от около 33–35% от населението и мобилно широколентово проникване над 100% (което означава, че много граждани имат повече от един мобилен интернет абонамент) freedomhouse.org. Всъщност мобилното проникване на интернет в Беларус (над 100% от населението) е било сред най-високите в Централна и Източна Европа към 2022 г. freedomhouse.org.

Кабелна инфраструктура: Гръбнакът на интернет в Беларус е съвременна оптична мрежа, която достига до повечето населени места. През последното десетилетие пасивните оптични мрежи от гигабитен клас (GPON) бързо заместиха старите ADSL/DSL линии в цялата страна freedomhouse.org. В резултат Беларус вече е сред водещите държави в Европа по проникване на оптика до домакинствата freedomhouse.org. До края на 2022 г. Белтелеком (националният телеком) докладва около 2.9 милиона абонати на GPON оптика freedomhouse.org, а тази цифра достига до около 3 милиона към средата на 2024 г. telecomtalk.info. Разгръщането на оптиката излиза извън градовете до по-малки градчета и села; всъщност около 82.4% от всички малки населени места с 50–100 жители вече имат достъп до оптичен широколентов интернет, благодарение на продължаващи програми за разширяване telecomtalk.info. Тези инвестиции са част от държавната програма „Дигитално развитие на Беларус 2021–2025“, която дава приоритет на осигуряването на високоскоростен интернет дори за малки населени места telecomtalk.info. В резултат качеството на фиксирания широколентов интернет е високо: повече от половината от потребителите избират планове с 100 Mbps или повече, а средната скорост на връзката в оптичната мрежа на Белтелеком е около 96 Mbps telecomtalk.info. Медианната скорост за изтегляне по фиксирана линия в цялата страна е била около 53–63 Mbps през 2023–2024 г. freedomhouse.org freedomhouse.org, добър напредък на годишна база. Закъсненията при кабелните връзки обикновено са ниски (десетки милисекунди в национален мащаб) поради модерната оптична инфраструктура и директната връзка с европейски и руски гръбначни мрежи.

Международна свързаност: Интернетът в Беларус е международно свързан чрез няколко основни оптични линии и сателитни връзки. Страната е част от транс-европейските и транс-азиатско-европейските оптични кабелни системи, с основни наземни кабели към Латвия, Полша, Русия и Украйна en.wikipedia.org. Белтелеком, държавният оператор, контролира всички входно-изходни точки към глобалния интернет: той притежава националния интернет обмен и гръбначните канали, които свързват Беларус с оператори като латвийския Lattelecom, руския Ростелеком и други en.wikipedia.org. Има и наземни сателитни станции (напр. Intelsat, Eutelsat), които предоставят свързаност, макар че обикновено се използват като резервни или за специални услуги en.wikipedia.org. Този централизъм при международния достъп означава, че правителството може да наблюдава отблизо или дори да прекъсне външната свързаност, ако пожелае (този въпрос е разгледан по-нататък в секцията за цензурата). Въпреки това, при нормални условия капацитетът и резервирането на каналите (включително връзка от 400 Gbps към Русия, пусната през 2006 г. en.wikipedia.org) са били достатъчни за нуждите на страната.

Основни интернет доставчици (ISP) и услуги

Въпреки броя на лицензираните доставчици в Беларус (около 170 компании са предоставяли телекомуникационни услуги към 2023 г. freedomhouse.org), пазарът е доминиран от няколко ключови играча, всички от които са или държавна собственост, или под строг държавен контрол. Таблицата по-долу обобщава основните доставчици и оператори и техните услуги:

Белтелеком: Като водещ държавен телеком, Белтелеком е гръбнакът на беларуския интернет. Притежава и управлява оптичен гръбнак на страната и международните шлюзове, което означава, че всички други доставчици разчитат на инфраструктурата на Белтелеком по един или друг начин freedomhouse.org. Белтелеком доминира в сегмента на фиксиран широколентов интернет, с около 78% от всички фиксирани абонаменти (2.5 млн от 3.2 млн през 2023) freedomhouse.org. Компанията предлага ADSL и оптика (под марката byfly), телефонни услуги, а от края на 2022 г. и мобилни услуги. (Правителството даде лиценз на Белтелеком да влезе на мобилния пазар и компанията започна да продава мобилни пакети, най-вероятно като виртуален оператор или чрез партньорство за комбиниране с домашния интернет freedomhouse.org.) Почти монополното положение на Белтелеком се подсилва от държавна политика: само тя и NTEC имат право да управляват връзките с външни мрежи freedomhouse.org. Чрез тези „тесни места“ държавата налага ценова и услужна политика – положителното е ниските цени и универсалното покритие, негативното е централизираната контрол (дискутира се по-нататък). Особено важно е, че инвестициите на Белтелеком в оптика модернизираха фиксирания интернет в цялата страна, като гигабитови скорости са достъпни дори в областни градчета. Компанията има около 3 милиона абонати на широколентов интернет към средата на 2024 г. telecomtalk.info. Най-големият частен ISP за сравнение (A1) има само ~400 хил. клиенти на фиксиран интернет freedomhouse.org, което показва доминиращата позиция на Белтелеком.

Мобилни оператори: В Беларус има три основни мобилни операторa за потребителски клетъчен интернет: MTS Belarus, A1 и life:). MTS Belarus е най-големият с около 5.7 милиона мобилни абонати freedomhouse.org. Това е съвместно предприятие между Beltelecom (държавна компания) и руската MTS, което на практика дава на държавата дял в най-големия мобилен доставчик. A1 (преди Velcom) е вторият по големина с над 4.8 милиона абонати freedomhouse.org и е чуждестранна собственост на Telekom Austria Group. life:) е далеч на трето място с около 1.5 милиона потребители freedomhouse.org, като през 2022 г. беше изцяло придобит от турската Turkcell (след като беларуското правителство продаде остатъчния си дял).

И трите мобилни оператора предлагат 2G/3G/4G гласови и интернет услуги. Специфично за Беларус е, че 4G LTE се разгръща чрез една споделена мрежа: beCloud (Belarusian Cloud Technologies), държавно контролирана компания, притежава цялата 4G инфраструктура, която отдава под наем на MTS, A1 и life:) freedomhouse.org. Това означава, че вместо всеки оператор да строи отделни LTE кули, beCloud изгражда една национална LTE мрежа, която всички ползват – модел, ориентиран към ефективност на разходите и, вероятно, по-лесен държавен контрол. Към началото на 2024 г. 4G LTE (чрез beCloud) покрива около 93% от територията и 99% от населението на Беларус freedomhouse.org, съществено увеличение спрямо ~83% териториално покритие две години по-рано freedomhouse.org. Междувременно 2G/3G мрежите покриват над 98% от територията freedomhouse.org, осигурявайки базово мобилно покритие дори в отдалечените райони. 5G услуги все още не са пуснати търговски; проведени са само малки пилотни тестове. До края на 2023 г. официални лица признаха, че пълното внедряване на 5G е “несигурно” поради западни санкции и отслабващ бизнес интерес freedomhouse.org – което на практика отлага следващото поколение мобилни услуги. Вместо това Беларус очевидно се фокусира върху увеличаване на капацитета и покритието на 4G, често с помощта на китайски доставчици (Beltelecom работи с Huawei по 5G технологии, включително тестове на 5G системи с лицево разпознаване) freedomhouse.org.

По отношение на услугите, мобилните оператори предлагат типични гласови, SMS и интернет пакети. Мобилният интернет се използва широко за социални мрежи, съобщения (особено Telegram е популярен за новини поради цензурата на уеб медии) и стрийминг. Благодарение на споделената LTE мрежа, абонатите на всеки оператор могат да получат 4G скорости в големите градове и повечето малки населени места. Въпреки това, конкуренцията на мобилния пазар е сравнително ограничена: цените са ниски спрямо регионалните стандарти, но държавното влияние (особено чрез държавния дял в MTS и контрола върху критичната инфраструктура) означава, че операторите рядко оспорват държавни разпореждания (например, те са сътрудничили при предишни нареждания за изключване на интернет съгласно законовите изисквания).

Разлики между градски и селски достъп

Беларус е силно урбанизирана държава – около 80.5% от населението живее в градове и селища freedomhouse.org. Исторически, градските райони като Минск и областните центрове са се радвали на по-добър достъп до интернет в сравнение със селата. В последните години обаче тази разлика намалява заради целенасочени инфраструктурни проекти. Към 2022 г. около 92.5% от градските жители са ползвали интернет, в сравнение с 79.7% от селските freedomhouse.org. Тази разлика от около 13 процентни пункта, макар и значима, е по-малка, отколкото в миналото (за сравнение, в средата на 2010-те само около 40% от хората в селата бяха онлайн, срещу 70%+ в градовете). Сега дори в провинцията голямото мнозинство има интернет достъп, основно чрез мобилни мрежи или все по-често по оптичен кабел в по-големите села.

Минск, столицата, остава най-добре свързаното място: около 95.2% от жителите на града ползват интернет freedomhouse.org, практически пълна наситеност. Другите области леко изостават; например област Гродно има около 91.3% интернетползваемост, докато най-ниско е в района на Минск (селските околности на столицата) – 83.8% freedomhouse.org. Това показва, че дори и най-слабо свързаната област има над четири пети онлайн. Разделението между град и село е по-осезаемо при определени социални групи – особено възрастните. В градовете 53.4% от хората над 65 г. са употребявали интернет през 2021 г., докато в селата това важи само за 28.2% от тази възрастова група freedomhouse.org. Това подчертава, че оставащото дигитално разделение в Беларус вече се базира предимно на възраст и образование (дигитална грамотност), а не само на инфраструктурно покритие.

От гледна точка на инфраструктурата, почти всяко населено място с някакъв размер е свързано. Всички окръжни центрове имат широколентов достъп (ADSL или оптика) още от края на 2000-те en.wikipedia.org. Продължаващото разширяване на оптичната мрежа GPON (fiber-to-the-home) носи бърз интернет до селища с едва няколко десетки домакинства telecomtalk.info. Където няма оптика или кабелен интернет, 3G/4G мобилното покритие запълва празнините – селските жители често разчитат на мобилен интернет от смартфони или 4G Wi-Fi рутери. Един от оставащите проблеми е, че по-малките села може да имат само по-стари 3G услуги или слабо покритие, което влияе на скоростите. Но със 4G, който вече покрива 99% от населението freedomhouse.org, основен широколентов достъп чрез клетъчна мрежа е практически универсално достъпен.

Достъпността също се подобрява в цялата страна, от което се възползват и селските потребители. Интернет тарифите в Беларус са много ниски спрямо доходите (повече за това под Дигитално включване), така че цената е по-малко бариера отколкото в много други държави. Обобщено: градските жители се радват на най-бързите връзки (гигабитова оптика в много квартали на Минск, няколко интернет доставчика в градовете), докато селските потребители може да имат по-малко избор (често само мрежата на Белтелеком и един мобилен оператор) и малко по-ниски скорости. Но почти всеки – от градските жители до фермерите – вече може поне да се свърже онлайн. Оставащите пропуски се запълват чрез държавни програми за „универсализиране“ на широколентовия достъп дори в най-малките населени места.

Пейзаж на мобилния интернет

Мобилният интернет е крайъгълен камък на свързаността в Беларус, като проникването фактически е на или над 100% от населението freedomhouse.org. Това означава, че много беларуси използват повече от една SIM карта или мобилен абонамент – често за да отделят лични/служебни номера или за специални SIM карти само за данни. Пазарът се отличава с широко покритие, нарастващи скорости и относително достъпни тарифи, всичко това под управлението на трите основни оператора (MTS, A1, life:)).

Мрежово покритие и технологии: Беларус е постигнал почти универсално мобилно покритие. GSM (2G) и 3G мрежите покриват над 98–99% от територията на страната freedomhouse.org, осигурявайки телефонни и SMS услуги практически във всички населени места. 4G LTE мрежата, стартирана през 2015-а с модела на споделена инфраструктура beCloud, бързо се разрасна. Към април 2024 г. 4G сигналите покриват 93% от територията на Беларус и 99% от населението freedomhouse.org. Това означава, че почти всяко населено място има 4G достъп, а в много отдалечени райони се ползва 3G. Забележително е, че териториалното покритие нарасна от ~83% до 93% за около две години freedomhouse.org freedomhouse.org, отразявайки интензивното изграждане на нови LTE базови станции (често с китайско оборудване).

Всички оператори споделят beCloud 4G мрежата, която работи основно на честоти Band 20 (800 MHz) и Band 3 (1800 MHz). Тази споделена мрежа предоставя LTE скорости на абонатите на MTS, A1 и life:) без всяка компания да строи отделни кули. Това има ценови предимства, но означава, че всички оператори имат идентични карти на 4G покритието (различават се само по цени и обслужване на клиенти). Недостатъкът е, че ако beCloud има проблем или ако правителството нареди изключване на мрежата, всички 4G потребители и на трите оператора остават без достъп – централизиран контролен пункт.

Мобилни скорости: Типичните скорости на мобилния интернет в Беларус са прилични, макар и не впечатляващи по световните 4G стандарти. През 2023 г. медианната скорост на мобилно изтегляне беше около 12 Mbps freedomhouse.org. До средата на 2024 г. тази медиана беше сходна (около 11.5 Mbps) freedomhouse.org, което предполага умерени подобрения или застой, тъй като потребителската база се насища. Пиковите 4G скорости в градовете могат да бъдат много по-високи (десетки Mbps до 100 Mbps при идеални условия), но много потребители изпитват по-бавни скорости, особено при натоварени клетки или в селски райони. Скоростите на качване при LTE обикновено са няколко Mbps. Забавянето (латентността) на 4G е средно около 30–50 милисекунди според измервания със Speedtest – достатъчно за повечето приложения, макар и не толкова ниско, както при оптичен интернет. Заслужава да се отбележи, че мобилният интернет в Беларус е достатъчно бърз за HD видеострийминг, социални медии и VoIP, но тежките приложения като качване на големи файлове или ултра-HD стрийминг са все още по-добре обезпечени чрез оптична връзка.

Въвеждането на 5G остава несигурно. Малки пилотни зони са тествани в Минск с оборудване на Huawei, но към 2024 г. няма комерсиални 5G услуги freedomhouse.org. Западните санкции (наложени заради политическата ситуация в Беларус и ролята ѝ в конфликта в Украйна) попречиха на компании като Nokia или Ericsson да доставят 5G оборудване, а дори китайските доставчици се сблъскват с финансови и експортни затруднения. Освен това, правителството проявява „намаляващ интерес“ към 5G, което подсказва, че не виждат спешна икономическа необходимост от технологията, докато все още се надгражда капацитетът на 4G freedomhouse.org. Засега Беларус е една от малкото европейски държави без график за пускане на 5G. Вместо това операторите подобряват 4G (например А1 и други преразпределят обхвата от 3G за увеличаване на капацитета на 4G в селските райони frequencycheck.com).

Използване на мобилен интернет: Повечето беларуси влизат в интернет ежедневно чрез своите смартфони. През 2023 г. мобилните устройства съставляваха около 53% от всички прегледи на уеб страници в Беларус, срещу 47% от компютри statista.com. Социалните мрежи, съобщенията (Telegram, Viber) и консумацията на новини силно разчитат на мобилни данни. Средният потребител на смартфон в Беларус използва значително повече данни с всяка изминала година; например MTS отчете двуцифрен ръст на мобилния трафик през последните години (44% увеличение през 2020 г.), докато покритието с 4G се разширяваше freedomhouse.org. Благодарение на ниските цени (2 GB мобилни данни струват само ~0.62% от месечния БВП на глава от населението през 2022 г. freedomhouse.org – много нисък дял според международните стандарти), мобилният интернет е много достъпен от гледна точка на разходите.

Планове и цени: Мобилните пакети за данни в Беларус са евтини спрямо Европа. Неограничени или пакети с голям обем се предлагат на цени, достъпни дори при скромна местна заплата. Например, през 2023 г. базов пакет мобилен интернет (няколко GB) можеше да струва само няколко американски долара на месец. Тази достъпност е съзнателна политическа стратегия за повишаване на свързаността. Всички оператори изискват регистрация на SIM карти с паспорт (по държавни правила), а предварително анонимни SIM карти практически не са възможни – всяка SIM карта се свързва с паспорт в централизираната база данни, която е достъпна за властите freedomhouse.org. Въпреки това, процесът е лесен и на пазара има здрава конкуренция по отношение на цените.

В обобщение, мобилният интернет в Беларус е всеобхватен, със силно държавно влияние и растящо използване. Макар и не на върха на безжичната технология (все още няма 5G), страната е използвала 4G, за да свърже почти всички. Мобилните мрежи служат и като резервен вариант за фиксираната мрежа при аварии или умишлено спиране, както се видя при инциденти в миналото, когато мобилните мрежи се забавяха последни (тъй като спирането на цялата мобилна мрежа носи по-големи икономически загуби). Мобилният интернет ще остане жизненоважен, особено за селските потребители и тези, които искат да избегнат следене в дома или работата си чрез използване на клетъчни данни.

Сателитен интернет и „наблюдение от небето“

В Беларус сателитният интернет е нишов и строго регулиран сегмент от пазарa на свързаност. Предвид силните наземни мрежи, сателитните услуги не са широко използвани сред широката общественост, а правителството налага строги ограничения върху независимите сателитни връзки поради цензура и съображения за сигурност. Въпреки това е важно да се разгледа какви възможности за свързаност „от небето“ съществуват – както вътрешни сателитни проекти, така и международни доставчици като Starlink или OneWeb.

Национални сателитни програми: Беларус разполага със собствен комуникационен сателит, Belintersat-1, геостационарен сателит, изстрелян през 2016 г. като съвместен проект с Китай (познат и като ChinaSat-15). Belintersat-1 предоставя услуги като сателитно телевизионно излъчване и може да поддържа широколентови връзки в Европа, Африка и Азия от своята орбитална позиция на 51.5°E hajun.info. Сателитът се управлява от държавно предприятие (Завод за точно електромеханично оборудване, под Министерството на комуникациите) и е част от Националната система за сателитна комуникация и телевизионно разпространение hajun.info. На практика капацитетът на Belintersat се използва основно за комерсиално телевизионно разпространение и за нуждите на държавата (военни комуникации, отдалечени държавни офиси и др.), а не за интернет услуги за населението. Беларуската армия например разработва мобилни комуникационни системи, които използват Belintersat-1 за достъп до интернет на терен като резервен вариант към наземната мрежа hajun.info hajun.info.

Ключова подробност е забраната в Беларус за двупосочен сателитен интернет за цивилни. По закон физическите и юридическите лица могат да ползват само еднопосочни сателитни услуги (т.е. сателитна телевизия или еднопосочни данни) – всеки изходящ трафик към интернет от потребителите трябва да минава през наземни мрежи и държавно контролирани портали hajun.info. Двупосочните сателитни терминали (VSAT, които позволяват както приемане, така и изпращане на данни чрез сателит) изискват специално разрешение и на практика са ограничени до армията, определени държавни агенции и чужди посолства hajun.info. Това означава, че обикновен гражданин не може легално да си инсталира антена и да се свърже самостоятелно със сателит за независим достъп; така би заобиколил държавния контрол и властите активно засичат и преследват неразрешени сателитни връзки hajun.info hajun.info. Държавният център за радиочестотен мониторинг (BelGIE) има възможност да разкрива „незаконни потребители на двупосочен сателитен интернет“ и е налагал глоби за такива опити hajun.info. Целият граждански интернет трафик, дори от най-отдалечените райони, трябва да „каца“ в Беларус през официалния телепорт и да излиза през държавно контролираната наземна мрежа (осигурявайки филтриране и цензура) hajun.info.

В същността си, Беларус стриктно насочва целия интернет трафик през държавно контролирана наземна инфраструктура, дори ако е намесен сателит. Например, потребител в село може да използва сателитна антена за получаване на данни, но изходящите заявки се изпращат по телефонна линия или мобилна мрежа към националния портал, а не директно нагоре към сателита. Тази политика рязко контрастира със свободното използване на сателитен интернет в много други страни.

Starlink и OneWeb: Предвид горепосочените ограничения, не е изненадващо, че новите сателитни съзвездия в ниска околоземна орбита (LEO) като Starlink на SpaceX и подкрепения от Великобритания OneWeb на практика не са достъпни в Беларус. Starlink бързо се разшири по света, но Беларус (както и нейният съюзник Русия) няма намерение да го допуска. Към 2025 г. официалните карти на покритие на Starlink не включват Беларус, а компанията „няма обявено намерение да стартира услуга“ в Беларус (същото важи и за други строго контролирани държави като Китай, Иран, Северна Корея, Русия и др.) zerohedge.com. С други думи, беларусите нямат законно право да купуват или използват терминал Starlink при сегашните условия. Всеки опит за контрабанда и използване на такова устройство би нарушил беларуското законодателство и вероятно ще бъде засечен с инструментите на държавата за контрол. Правителството смята, че неконтролираният сателитен интернет представлява заплаха за националната сигурност и за цензурата, тъй като не може лесно да бъде спрян или наблюдаван, за разлика от наземните мрежи zerohedge.com zerohedge.com. Подобна е ситуацията и с OneWeb: няма официален дистрибутор или наземна станция за OneWeb в Беларус, а тъй като изстрелванията на OneWeb преди това бяха свързани с руски ракети (спрени заради войната в Украйна), Беларус също не участва в тази услуга.

Струва си да се отбележи, че по време на протестите в Беларус през 2020–2021 г. и по-късно по време на войната на Русия в Украйна, много активисти спекулираха с възможността да използват сателитен интернет (като Starlink) за заобикаляне на блокирания. В действителност обаче Starlink не бе внедрен в Беларус. Превантивната законодателна забрана за такива устройства, както и високият риск от наказание, досега са възпрепятствали каквото и да било значително използване.

Традиционни сателитни интернет опции: Преди LEO съзвездията, единствените опции за сателитен интернет бяха традиционните геостационарни VSAT услуги. Те обикновено се предоставят от международни сателитни оператори (например чрез Intersputnik, Eutelsat, Intelsat, покриващи региона на Беларус) и изискват сателитна чиния с предавател. Технически подобни услуги съществуват — например някои компании рекламират VSAT свързаност в Беларус, използвайки сателити по индивидуална уговорка globaltt.com. Но отново, поради изискванията за лицензиране, беларуски потребител или бизнес би трябвало да получи одобрение от държавата (и вероятно да работи с Beltelecom или друг лицензиран доставчик), за да инсталира VSAT връзка. Цените също са непосилни за обикновения потребител (оборудването и месечните такси са много високи спрямо местните доходи). Така реалната потребителска база на сателитен интернет в Беларус е минимална — вероятно ограничена до отдалечени индустриални обекти (например тръбопроводи, находища), дипломатически мисии или като аварийно резервно решение за критична инфраструктура.

Сателити за наблюдение?: Изразът „наблюдение от небето“ намеква и за използването на сателити за контрол и мониторинг. Макар това да не е точно достъп до интернет, заслужава да се отбележи, че Беларус сътрудничи с Русия и Китай в областта на сателитното наблюдение и че беларуските власти са разглеждали възможността за свои собствени „суверенни“ решения за сателитна комуникация (т. нар. „беларуски аналог на Starlink“, демонстриран на президента Лукашенко, по същество беше импровизиран мобилен команден център, който се свързва през Belintersat-1) hajun.info hajun.info. Основната мотивация зад тези усилия е създаване на независими, но контролирани комуникационни канали в случай на война или вътрешни безредици, а не предоставяне на отворен интернет за гражданите.

В обобщение, сателитният интернет в Беларус остава маргинален и ограничен. За разлика от някои селски райони по света, където сателитният интернет променя правилата на играта, в Беларус държавата предпочита да разширява наземните мрежи (оптични и мобилни) навсякъде и да държи строг контрол върху шлюзовете. Освен ако не настъпи драстична политическа промяна, услуги като Starlink ще останат извън небето над Беларус, а населението ще продължи да разчита на наземна свързаност.

Технически характеристики: скорост, покритие и латентност

Показателите за интернет производителност на Беларус отразяват съвременната й инфраструктура. Тук разглеждаме основните технически аспекти на свързаността в страната:

• Капацитет (скорост): Скоростите на фиксирания широколентов интернет в Беларус са сравнително високи, благодарение на внедряването на оптика. Към началото на 2023 г. медианната фиксирана скорост на изтегляне е била около 53.4 Mbps, а през 2024 тя достига 63 Mbps freedomhouse.org freedomhouse.org. Много градски потребители на оптика ползват значително по-високи скорости (предлагат се пакети от 100 Mbps, 200 Mbps или дори гигабитови планове от Beltelecom и A1). Над половината фиксирани широколентови абонати избират пакети със 100 Mbps или повече telecomtalk.info. Скоростите на качване в GPON оптичните мрежи често са симетрични или почти такива (напр. 100/50 Mbps планове). При мобилната връзка, медианната скорост на изтегляне е около 11–12 Mbps freedomhouse.org freedomhouse.org, което е скромно, но достатъчно за масова употреба. LTE скоростите варират широко: в ненатоварени зони може да се постигнат 30–50 Mbps, а в претоварени клетки или при връщане към 3G – само няколко Mbps. Тенденцията е възходяща, като и мобилните, и фиксираните скорости се повишават всяка година с модернизация на инфраструктурата freedomhouse.org.
• Покритие и надеждност: Както бе описано по-рано, покритието и на фиксираните, и на мобилните мрежи е изключително широко. Практически всички градове, села и по-големи населени места имат достъп до фиксиран широколентов интернет (ако не оптика, то поне ADSL или кабелен интернет). Мобилното покритие е почти универсално за базовите услуги и фактически универсално за интернет, ако се включат 3G/EDGE в отдалечените райони. Надеждността на основните мрежи като цяло е добра – Беларус разполага с добре развита национална оптична мрежа, която свързва основните градове и осигурява резервираност. Все пак, проблеми с надеждността възникват не по технически причини, а поради умишлени действия на властите (например умишлено забавяне или спиране на връзката при политически събития, което ще разгледаме по-долу). Прекъсвания на захранването или амортизирана инфраструктура са по-редки благодаря на постоянното обновяване от Beltelecom. Все пак, в отдалечените райони последната миля може да е по-ненадеждна: някои потребители на DSL в малки села могат да имат прекъсвания или забавяне. Мобилните мрежи могат да се претоварят при масови събития (напр. големи тълпи или при информационно затъмнение, когато рязко се увеличава използването на VPN).
• Латентност: За вътрешния трафик и съседните държави латентността е много ниска. Потребител в Минск, който изпраща ping до сървър в Минск или Москва, може да види ~10–30 ms забавяне. Дори до Франкфурт или Лондон ping може да е около 40–70 ms благодарение на директните оптични маршрути на запад. Медианната латентност при фиксиран интернет според Speedtest е около 21 ms през 2023 г. (типична стойност за тези скорости, макар и да не е изрично цитирана в текста). Латентността при мобилен 4G интернет е по-висока – често ~40–60 ms, а при 3G – над 100 ms. Сателитните връзки, където се използват, имат много висока латентност: геостационарният сателитен интернет има ~600–700 ms закъснение на един кръг, което го прави непригоден за приложения в реално време. (LEO сателити като Starlink биха осигурили ~20–50 ms, но отново – те не се използват в Беларус). В същността си, типичните потребители на интернет в Беларус имат латентност, съпоставима с тази в развитите страни – напълно достатъчна за видеоразговори, онлайн игри (достатъчно е да сте на кабел за най-бързи игри) и облачни услуги.
• Капацитет и ограничаване на скоростта: Магистралната мрежа на Беларус има значителен капацитет (няколко 100 Gbit/s връзки със съседите) en.wikipedia.org, а вътрешната оптична инфраструктура се справя добре с трафика. Локалният достъп (като GPON) е с натоварваемост, но в повечето случаи предоставя обещаните скорости. Мобилната мрежа може да има капацитетен проблем в гъсто населени зони, но операторите увеличихa броя на базовите станции и честотните ленти, за да го компенсират. По време на политически чувствителни събития, потребителите са съобщавали за необясними забавяния или затруднен достъп до някои услуги (повече по темата по-долу), което показва умишлено ограничаване (throttling) вместо технически липси. Например през 2020 г. властите на моменти ограничиха мобилните скорости или изключиха мобилния интернет в определени локации, за да затруднят координацията на протестиращите freedomhouse.org freedomhouse.org.

В обобщение, интернетът в Беларус е технически стабилен: бърз и широко достъпен, като съперничи на много държави от ЕС по показатели като проникване на оптиката и мобилно покритие. Обикновените потребители могат да стриймат HD видео, да водят видеоконферентни разговори и да използват съвременни онлайн услуги без съществени пречки. Основните предизвикателства не са технологични, а се дължат на политически наложени ограничения като блокировки и временни спирания на достъпа.

Държавен контрол, цензура и наблюдение

Никакъв анализ на интернет пространството в Беларус не е пълен без да се разгледа силната намеса на държавния контрол. Държавата, под ръководството на авторитарния режим на президента Александър Лукашенко, поддържа строг контрол върху интернет инфраструктурата и съдържанието. Това се проявява по няколко начина: притежание на ключови мрежи, законови и технически механизми за цензура, наблюдение на онлайн активността и периодични прекъсвания на свързаността по политически причини.

Държавен монопол и критични точки: Беларуският правителство или притежава, или директно контролира ключовата интернет инфраструктура. Белтелекому, най-големият телекомуникационен оператор, е държавна собственост и управлява основната мрежа „върху която всички други интернет доставчици (ISP) зависят” freedomhouse.org. Националният център за обмен на трафик (NTEC) – орган подчинен на президентския Оперативно-аналитичен център (ОАЦ) – и Белтелеком са единствените две организации, които имат право да обработват интернет трафик, преминаващ през националната граница freedomhouse.org. На практика NTEC управлява вътрешната точка за обмен на интернет трафик (BY-IX) за локални връзки, докато Белтелеком ръководи международните шлюзове. Това означава, че целият международен интернет трафик (независимо дали са уеб заявки, имейли и др.) трябва да премине през оборудване, контролирано от тези две структури, давайки на властите техническата възможност да филтрират, забавят или прекъсват връзките по тяхна преценка freedomhouse.org. Независимите ISP нямат автономно маршрутизиране – купуват капацитет от Белтелеком или NTEC, така че ако те бъдат прекъснати, всички остават офлайн.

Интернет прекъсвания: Властите в Беларус са показали готовност да използват „kill switch” за прекъсване на интернет връзката по време на кризи. Особено показателно бе това през президентските избори през август 2020 г. (широко считани за фалшифицирани) и последвалите масови протести, когато правителството предизвика почти пълно прекъсване на интернет връзката за около 61 часа на национално ниво, започвайки в нощта на изборите freedomhouse.org. Това бе масово прекъсване, засягащо мобилните данни, повечето уебсайтове и дори VPN услугите – практически отрязвайки Беларус от глобалния интернет. Впоследствие, към края на 2020 г., локализирани и периодични прекъсвания бяха въведени, главно в неделите, когато се провеждаха големи протестни шествия freedomhouse.org. Доклади сочат, че властите също са заглушавали мобилния интернет сигнал в протестните райони, за да попречат на координацията freedomhouse.org. Тези действия бяха безпрецедентни за Беларус и показаха ново ниво на контрол, подобно на тактики, използвани в други авторитарни режими. През 2021 г. режимът отиде още по-далеч, като измени Закона за телекомуникациите, давайки си изрично право да спира или ограничава мрежи в името на националната сигурност freedomhouse.org. Тази правна рамка на практика легитимира бъдещи прекъсвания. За периода 2022–2023 нямаше национални прекъсвания (не е имало събития от такъв мащаб като протестите през 2020 г.), но въпреки това имаше инциденти – например през август 2023 г., когато наемниците от Русия, свързани с групата Вагнер, бяха в Беларус и имаше локални проблеми с мобилния интернет близо до техния лагер freedomhouse.org. А в края на декември 2023 г. властите временно блокираха достъпа до YouTube по време на онлайн обръщение на опозиционен лидер freedomhouse.org. Накратко, държавата разполага с технически средства и правна основа да прекъсне интернет връзката частично или напълно – и вече го е правила в политически чувствителни периоди.

Блокиране на уебсайтове и цензура на съдържание: В ежедневието Беларус прилага широкоразпространена цензура на онлайн съдържание. Държавата поддържа обширен черен списък с уебсайтове, които доставчиците са длъжни да блокират. В края на 2022 г. в Беларус бяха блокирани над 10 000 уебсайта freedomhouse.org – брой, който се увеличи с поне още 2 000 през 2023 г. freedomhouse.org. Те включват не само екстремистко или незаконно съдържание, но почти всички независими медии, опозиционни новинарски сайтове, сайтове на организации за човешки права и много чуждестранни медии. Например, най-популярният новинарски портал TUT.by беше блокиран през 2021 г. и по-късно обявен за „екстремистки“, като така откъсна своите 3,3 милиона ежедневни потребители freedomhouse.org. Неговият наследник (Zerkalo.io, управляван от чужбина) също бе блокиран веднага freedomhouse.org. Всички основни независими новинарски сайтове вече са или блокирани, или изтласкани в изгнание, като на местно ниво са достъпни само аполитични сайтове като Onliner.by freedomhouse.org. Властите са блокирали дори сайтове, които са само косвено свързани с опозицията – през 2023 г. е блокиран Flickr (платформата за споделяне на снимки) и голяма беларуска електронна библиотека, по подозрение, че там се разпространява съдържание, противоречащо на наратива на режима freedomhouse.org. Освен това много страници в социалните медии и Telegram канали са обявени за „екстремистки“, което превръща дори абонирането или четенето им в престъпление. Точният списък на блокираните сайтове се пази в тайна (сам по себе си е ограничена информация), а цензурните решения често се мотивират с широко формулираната „заплаха за националната сигурност“ според Закона за медиите freedomhouse.org.

За да приложи тези блокировки, Беларус използва deep packet inspection (DPI) и филтриращи технологии на ниво оператор и основна мрежа. През март 2022 г. Белтелеком обяви търг за закупуване на оборудване и софтуер на стойност 4 милиона долара за „събиране и съхраняване на информация за посещенията на потребителите в интернет ресурси и за блокиране на интернет ресурси“ freedomhouse.org. Това показва постоянно инвестиране в апарата за цензура. Има данни, че Беларус е търсил техническа помощ от Русия (която има собствена мащабна система за блокиране), за да разшири възможностите си freedomhouse.org. Резултатът е, че достъпът до блокирано съдържание често изисква инструменти за заобикаляне на ограниченията (VPN, Tor, прокси сървъри).

Преследване на заобикалящите цензурата: Логично, много беларуси прибягват до виртуални частни мрежи (VPN) и инструменти за анонимизация, за да преодолеят цензурата. Правителството отвръща с опити да блокира или ограничи VPN и Tor. Всъщност използването на VPN или Tor за незаконни цели бе забранено още през 2015 г. freedomhouse.org, но дълги години това не се прилагаше строго. След 2020 г. обаче режимът активно започна да преследва тези инструменти. През 2020 г. беше блокиран популярен прокси инструмент Psiphon freedomhouse.org. До 2023–2024 г. се изготвиха планове за използване на трафик филтриране, за да се ограничи масово употребата на VPN freedomhouse.org. През май 2024 г., когато изгнаничеството на опозиционна група организира „алтернативни избори“ чрез сигурна онлайн платформа, властите реагираха като блокираха поне четири основни VPN услуги (Psiphon, Turbo VPN, TunnelBear и HUB VPN), за да предотвратят онлайн гласуването freedomhouse.org freedomhouse.org. Тази игра „котка и мишка” означава, че арсеналът на средния беларус за свободен достъп до интернет става все по-ограничен. Tor също е мишена; макар мерките да не са 100% ефективни, DPI-базираните техники понякога правят достъпа през Tor труден. Въведени са и правни санкции за предоставяне на „незаконни“ съвети за заобикаляне на цензурата.

Наблюдение и поверителност: Беларус прилага обширна система за наблюдение върху телекомуникациите. Според закона, всички телекомуникационни оператори са длъжни да внедрят оборудване SORM (Система за оперативно-издирвателни мероприятия), първоначално руска система, която позволява в реално време прихващане на телефонни и интернет комуникации за целите на правоприлагането (особено КГБ на Беларус и ОАЦ) freedomhouse.org. Президентският Оперативно-аналитичен център (ОАЦ) – първоначално подразделение към КГБ – контролира интернет наблюдението и има правомощия върху спазването на изискванията за събиране на данни от страна на интернет доставчиците freedomhouse.org. Всички доставчици на интернет и телефония са длъжни да съхраняват данни за потребителите и да съдействат на властите. Както бе споменато, регистрацията на SIM карта е задължителна: при покупка на SIM карта трябва да се представи паспорт, а паспортната информация се въвежда в електронна база данни, достъпна за Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност freedomhouse.org. Това елиминира анонимния мобилен достъп. Освен това, интернет кафета или обществени Wi-Fi точки (напр. в хотели) са длъжни да идентифицират потребителите (често чрез показване на паспорт или код по SMS), преди да предоставят достъп до интернет.

На ниво мрежа правителството осъществява широко наблюдение на социалните мрежи и съобщения. След протестите през 2020 г. хиляди хора бяха арестувани заради публикации онлайн или дори лични чат съобщения. Службите за сигурност са проникнали в опозиционни чатове в Telegram и са използвали IMSI-catcher-и и други средства, за да свържат анонимна онлайн дейност с истински самоличности. Режимът използва и тактики на сплашване – например принуждава задържани активисти да отключват смартфоните и социалните си акаунти и изземва списъците им с контакти, за да разшири мрежата си за наблюдение. „Големият брат“ е силно присъстващ в беларуското интернет пространство – Freedom House последователно определя Беларус като „Несвободна“ по отношение на интернет свободата, позовавайки се на повсеместно наблюдение и сурови репресии срещу несъгласието онлайн.

Забележително е, че онлайн съдържанието е криминализирано с широки закони. Десетки блогъри и онлайн журналисти са осъдени по обвинения като „екстремизъм“ или „обида на президента“ само за публикации в YouTube или Telegram freedomhouse.org freedomhouse.org. Обикновени граждани са получили по няколко години затвор за коментари в социалните медии, сметнати за антиправителствени. В тази среда мнозина, които обсъждат политика онлайн, го правят с псевдоними и чрез VPN/Tor (когато е възможно), но дори и тогава остава рискът от деанонимизация. В един екстремен пример през 2021 г. властите отклониха търговски самолет, за да арестуват дисидент-блогъра Роман Протасевич (от Nexta), който дори не бе в Беларус по това време – ярка демонстрация до каква степен режимът е готов да стигне, за да залови онлайн активисти bbc.com.

Извод за контрола: Беларус правителството е изградило „интернет в граници“ – инфраструктура с високо качество, която може да предоставя информация и услуги, но в строго наблюдавана и филтрирана „градина“. Изразът „наблюдение от небето“ е приложим не само за сателитите, но и за бдителното око на държавата над киберпространството. Прилага се както технически (държавен монопол над доставчиците, DPI филтриране, бутони за изключване), така и правно (неясни закони срещу екстремизма, задължително съхранение на данни). Държавата е всеприсъстваща в дигиталното пространство на Беларус. Това естествено намалява някои от ползите от силната инфраструктура: например, облачни услуги и чужди сайтове могат произволно да се блокират, а предприемачи и учени може да намерят ключови ресурси недостъпни. Въпреки всичко, беларусите демонстрират изобретателност, за да намират новини и да комуникират (например, Telegram остава жизнена връзка, тъй като разчита на децентрализирана инфраструктура, която беше трудно напълно да се блокира дори през 2020 г.).

Дигитално включване и дигитално неравенство

Дигиталното включване в Беларус е история на подобряване на достъпа, но с подчертаване на социални и поколенчески разлики. Усилията на държавата да разшири инфраструктурата и държи цените на интернет ниски до голяма степен са затворили класическото дигитално неравенство между град и село, богат и беден, но разлики остават по възраст, език и качество на използването.

Положителната страна е, че интернет достъпът е широко достъпен и достъпен като цена за почти всички социални групи. Според сравнителните данни на ITU, до 2022 г. цената на базов интернет пакет в Беларус бе сред най-ниските в света: например, 2 GB мобилен интернет струваше само 0,62% от БНД на глава от населението, а 5 GB фиксиран интернет – около 0,73% от БНД на глава freedomhouse.org. Тези числа надвишават целта за достъпност на ООН и нареждат Беларус сред водещите страни по евтин интернет. В абсолютни стойности, с 10–15 долара на месец може да се закупи високоскоростен домашен интернет план (200 Mbps или повече) — цена, която е приемлива с оглед доходите в страната. Ниските тарифи са резултат и от държавна политика (правителството често натиска Beltelecom да държи цените ниски), както и от липсата на ориентирана към печалба конкуренция в някои райони. Предимството е, че домакинствата с ниски доходи, студенти и хора в отдалечени райони могат обичайно да си позволят поне някакъв достъп до интернет. Освен това, различни обществени институции като библиотеки и училища са свързани, което осигурява комунални точки за достъп.

Градско-селското неравенство е значително намаляло благодарение на разширяване на инфраструктурата. Както бе отбелязано, около 80% от жителите на селата вече ползват интернет freedomhouse.org, което означава, че основното включване е постигнато извън градовете. Проекти за осигуряване на Wi-Fi в селски библиотеки, публични интернет точки в пощите и мобилни интернет павилиони допълват усилията. Продължаващото изграждане на оптична свързаност до селата гарантира, че селското население не остава с второкласна свързаност. Остава обаче качествена разлика: градските потребители по-често се радват на най-бързите оптики и избор между няколко доставчика, докато в селото има често само един вариант (обикновено стар DSL или слаб мобилен сигнал). Държавната програма изрично признава нуждата от разширяване на достъпността „включително в малки населени места“, за да се гарантира конкурентоспособност и включване telecomtalk.info.

По-изявеното дигитално неравенство днес е по линия възраст и език. По-младите беларуси (под 50 г.) имат много високи нива на използване на интернет, достигащи почти универсално в групата под 40 г. Възрастните, особено в селата, са с по-ниско усвояване. Например само 28% от селските пенсионери 65+ са били онлайн към 2021 г. freedomhouse.org, срещу 53% в градовете – и тези числа, макар да растат, все още изостават значително зад младите. Провеждат се инициативи от НПО и понякога държавни програми за повишаване дигиталната грамотност при възрастните (напр. компютърни курсове в читалища), но напредъкът е постепенен. Това води до ситуация, в която критични електронни услуги и информация не достигат до някои от най-уязвимите (пенсионери) без външна помощ.

Друг аспект е езикът и локалното съдържание. Беларуският интернет (често наричан „Байнета“) традиционно е доминиран от съдържание на руски език, докато на беларуски ресурсите са по-оскъдни. Някои застъпници за дигитално включване посочват, че говорещите беларуски (често с опозиционни възгледи или от западните райони) имат по-малко ресурси онлайн, а дори и са блокирани някои беларуски сайтове от страна на властите (смятани за опозиционно свързани) freedomhouse.org. Това създава културно дигитално разделение. Въпреки това социалните мрежи и чат приложения донякъде преодоляват разликата, тъй като потребителите могат да създават съдържание на който език желаят (когато имат достъп чрез VPN).

Що се отнася до половото равенство, в Беларус парадоксално е регистрирана малко по-висока употреба на интернет сред жените, отколкото при мъжете. През 2022 г. около 89,5% от жените на възраст 16–72 г. са били интернет потребители – малко повече от мъжете и дори над средното за Европа при жените freedomhouse.org. Това показва, че съществуващите разлики не лишават жените от базов достъп; жените са много активни онлайн (и статистиката за социалните мрежи потвърждава – над 56% от потребителите са жени) datareportal.com. Причините може да са демографски (жените са по-голям дял от населението, а много ИТ специалисти-мъже емигрират) или социални (жените често водят домакинските решения за образованието на децата и така употребата на интернет за обучение). Във всички случаи, полово равенство при достъпа до интернет в Беларус е постигнато.

Беларус също се гордее със своите електронни правителствени услуги, целящи обхващане на всички граждани. Много административни услуги (плащане на сметки, данъци, достъп до медицински досиета и др.) имат онлайн портали. Използваемостта им е висока в градовете и сред младите, но част от усилията за дигитално включване е помощ за жителите на села при използването им. Например, част от селските административни центрове имат мултифункционални терминали, където служители подпомагат местните хора да ползват дигитални услуги.

Дигитално разделение по устройства: Един от оставащите фактори е качеството на устройствата и достъпът до тях. Макар мобилните телефони да са повсеместни (проникването на мобилни телефони е над 100%, т.е. практически всеки има мобилен телефон freedomhouse.org), не всички са смартфони, особено сред по-възрастните или по-бедните групи. Въпреки това, и това се променя, тъй като евтини Android смартфони заливат пазара. За домашна употреба, не всеки може да си позволи модерен компютър; много домакинства разчитат изцяло на смартфони за достъп до интернет. Това може да ограничи дълбочината на използване на интернет (например, писането на домашни работи или управлението на бизнес е по-трудно само чрез телефон). Програми за осигуряване на компютри в училищата и предлагане на достъпни таблети са част от стратегията за инклузия. Някои телекомуникационни доставчици предлагат разсрочени плащания за устройства, което улеснява семействата да си купят компютър или смарт телевизор.

Общностно включване и достъпност за хора с увреждания: Хората с увреждания срещат трудности при достъпа до ИКТ, тъй като много уебсайтове и услуги в Беларус не са напълно оптимизирани за достъпност (например работа със screen readers). Има някои инициативи (често от граждански организации), които целят да подобрят достъпността на мрежата и да предоставят специализирано обучение на хора с увреждания. Държавният оператор Белтелеком от време на време обявява отстъпки или специални планове за определени групи (например военни ветерани или хора с увреждания) като социална мярка.

В заключение, Беларус в голяма степен е постигнал базова дигитална инклузия по отношение на достъпа – по-голямата част от населението, включително в различни региони и сред двата пола, може да се свърже с интернет на разумна цена. Разделенията, които остават, са свързани с ефективното използване: по-възрастни, селски или слабо образовани граждани може да не извличат пълните ползи от интернет, дори когато имат връзка до дома си. Продължаващото предизвикателство е да се включат тези групи в дигиталното общество чрез образование и локализирано съдържание, докато се поддържат достъпността и инфраструктурата, които Беларус е изградил. За съжаление, климатът на цензура и политически репресии означава и „знаниево разделение” – мнозина са откъснати от независимата информация, което ограничава овластяващия потенциал на интернет. Дигиталната инклузия в Беларус има и политическо измерение: истинското включване би значело не само достъп до одобрен от държавата интернет, а до свободен и отворен интернет – цел, която към момента е ограничена от режима.

Последни развития и бъдещи перспективи

Интернет средата в Беларус непрекъснато се променя под влиянието на технологичния напредък, политическите събития и международната изолация. Напредвайки, няколко ключови тенденции и развития вероятно ще оформят състоянието на свързаността:

• Продължаващо разгръщане на оптичната мрежа: Беларус вероятно ще завърши националното внедряване на GPON оптична мрежа през следващите няколко години. Плановете на Белтелеком по програмата за цифрово развитие 2021–2025 целят да заменят останалите DSL линии и да разширят оптиката до всички населени места над определен размер telecomtalk.info. Към средата на 2024, 95% от абонатите на фиксираната мрежа на Белтелеком вече са били към мултисервизната (NGN/оптична) мрежа telecomtalk.info. Може да се очаква почти универсално оптично покритие в градовете и дълбоко проникване в селските райони. Това би направило Беларус една от най-добре свързаните страни по отношение на инфраструктурата в региона, поне равна на балтийските държави по оптично покритие. Наред с това, гигабитови връзки ще бъдат широко достъпни, което ще позволи нови услуги (IPTV, телемедицина и др.) на местно ниво.
• 5G на изчакване: Както бе отбелязано, Беларус отложи мащабното внедряване на 5G поради санкции и финансови съображения freedomhouse.org. В близко бъдеще фокусът ще бъде върху максималното използване на 4G LTE чрез добавяне на честоти и базови станции. Правителството е посочило, че не бърза със 5G и тази позиция вероятно ще се запази, освен ако развитието в съседни страни не наложи промяна. Възможно е Беларус да приеме 5G впоследствие, при партньорство с Китай (Huawei или ZTE), ако геополитическите условия позволят – например, по-малко по мащаб внедряване за индустриални или държавни нужди. Забележително е, че всякакво внедряване на 5G вероятно ще акцентира върху функции за наблюдение (както се видя при тестове с камери за лицево разпознаване през 5G) freedomhouse.org, в съответствие с приоритетите на режима. За обикновения потребител, 5G смартфоните ще работят само в 4G мрежи в Беларус през следващите няколко години.
• Промени при мобилните оператори: В сектора на телекомуникациите може да се случат промени в собствеността. С оглед на политическия климат, чуждестранни собственици като А1 (австрийската A1 Telekom) и Turkcell (life:)) могат да срещнат трудности или да обмислят излизане. В миналото е имало слухове за увеличаване на дяловете на руски или държавни инвеститори. През 2022 г. Turkcell увеличи дела си в life:) до 100% freedomhouse.org, показвайки ангажираност, но изолацията на беларуския пазар може да доведе до консолидация. Възможно е правителството да се опита да засили влиянието си – например чрез развитие на мобилното поделение на Белтелеком като конкурент на частните оператори. Консолидация или ренационализация на телекомуникационния сектор не са изключени, ако режимът търси още по-стриктен контрол.
• Перспектива за Starlink/OneWeb: При настоящото политическо статукво е малко вероятно Беларус официално да разреши Starlink или друг независим сателитен интернет. В случай на демократична промяна или дори на малка либерализация, Starlink може да покрие Беларус много бързо (тъй като сателитите му вече преминават над страната). Например, услугата Starlink на Илон Мъск технически може да излъчва интернет към Беларус, ако има налични терминали; единствената пречка е регулаторна. Ако се появи опозиционно-приятелски сценарий, въвеждането на Starlink може да е бърз начин за осигуряване на отворен интернет дори и при държавен контрол върху наземните мрежи. Засега обаче Starlink остава далечна перспектива, и OneWeb също. Струва си да се отбележи, че Русия (съюзник на Беларус) разработва своя собствена сателитна интернет констелация (проект Сфера) – Беларус може да избере да си сътрудничи или използва руска/китайска система в бъдеще за държавни нужди вместо западни такива.
• Увеличаваща се цензура и изолация: За съжаление, последните събития подсказват, че Беларус ще продължи да се изравнява с руския модел за контрол над интернет. През февруари 2024 г. Беларус и Русия обявиха стъпки за „унифициране” на определени аспекти от своето информационно пространство freedomhouse.org. Това може да значи споделени черни списъци или съвместни усилия за блокиране на съдържание. Беларус вече подражава на руските закони (например въвежда текстове срещу „фалшивите новини” и „екстремистка” дейност онлайн, подобни на руското законодателство) freedomhouse.org. Тенденцията е към повече държавен надзор. Възможно е въвеждането на технологии за по-задълбочен анализ на трафика (вероятно внос от Китай или Русия) за автоматично цензуриране на съдържание в реално време. Освен това блокирането на VPN и Tor може да се засили; правителството посочи планове за внедряване на ново филтриране на трафика през 2024/25 г. с цел да се таргетират инструменти за заобикаляне freedomhouse.org. Ако това е успешно, беларусите може да се окажат с още по-настойчиви ограничения при достъпа до блокирани сайтове, което практически ще изолира интернет в страната от глобалната мрежа (сценарий с мини „интранет”, подобно на този в Иран или Китай, макар и още не толкова развит).
• Подобряване на системите за наблюдение: Режимът ще продължи да инвестира в технологии за наблюдение. Това включва разширяване на системите за видеонаблюдение с лицево разпознаване (някои от които са свързани през оптичните мрежи с централни бази данни), следене на приложения за съобщения чрез зловреден софтуер или принудително предоставяне на данни, както и използване на AI за анализ на социалните мрежи за откриване на дисиденти. Партньорството със страни като Китай може да доведе до въвеждането на системи за „смарт град” с интеграция между видеонаблюдението и интернет данни. Макар това да не променя директно достъпа, то влияе върху свободата на ползване на интернет.
• Дигитална икономика и изтичане на мозъци: Беларус някога имаше процъфтяващ IT сектор (в „Високотехнологичния парк” в Минск работеха множество софтуерни компании и стартиращи фирми). Политическите сътресения от 2020 г. доведоха до изтичане на мозъци – десетки хиляди IT специалисти и млади професионалисти напуснаха за Полша, Литва и др. Това има странични ефекти за интернет средата: по-малко създаване на местно съдържание, по-бавно възприемане на нови електронни услуги и възможен застой в технологичните иновации. Въпреки това правителството продължава да прокламира дигитално развитие – например, с рекламиране на държавна криптовалутна платформа (която имаше ограничен успех) и автоматизация в публичните услуги. Ако политическата ситуация се стабилизира в сегашния си вид, може да се види двойствен подход: държавно ръководени дигитални проекти (често със задачи за сигурност) продължават, докато частният сектор изостава поради санкции и изтичане на таланти.
• Регионални промени в свързаността: Заради войната в Украйна и влошените отношения със Запада, Беларус може да пренасочи повече от интернет трафика си през Русия вместо през ЕС. В момента Беларус има връзки през Полша и Балтийските страни към западноевропейски интернет обменни точки. Възможно е тези връзки да бъдат намалени или по-строго наблюдавани, докато зависимостта от руския транзит се увеличава (например към Ростелеком). Това ще направи интернет на Беларус по-зависим от руската инфраструктура и потенциално ще я подложи на руските интернет политики (например, ако Русия реши да изолира своя Runet, Беларус може да бъде повлечена заедно с нея). От друга страна, разнообразяването на маршрутите е и в интерес на Беларус по отношение на устойчивост, така че вероятно няма да прекъснат напълно връзките с ЕС, освен ако не бъдат принудени.
• Адаптация на потребителите: Беларусите показаха устойчивост в адаптирането към ограниченията – използват прокси сървъри, огледални сайтове и Telegram канали за достъп до информация. В бъдеще все повече хора могат да възприемат децентрализирани технологии (като mesh мрежи, ако са налични, или peer-to-peer споделяне на файлове за новини), за да заобикалят централизираните ограничения. Технологично грамотните младежи могат да разпространяват познания за използване на сателитна телевизия или радио за новини, или креативно използване на DNS тунелиране/информация през SMS, ако интернет е блокиран. По същество, котка и мишка между цензурата и заобикалянето й ще бъде определящ аспект в бъдещето на интернет в Беларус.

В заключение, непосредственото бъдеще на интернет в Беларус вероятно ще доведе до по-нататъшно разминаване между впечатляващите технически възможности и рестриктивната информационна среда. От една страна, почти всеки беларусин скоро може да има оптична или 4G връзка – бърза, евтина и повсеместна. От друга страна, това, което могат да правят с тази връзка, може да бъде все по-ограничавано от държавни филтри и наблюдение. Изразът „Реално състояние на интернет” в Беларус така носи двоен смисъл: реалната инфраструктура е силна, но реалната свобода е силно ограничена. Международни развития (като промяна в управлението или глобални технологични интервенции) могат драстично да променят тази траектория. Засега интернетът в Беларус е поучителен пример как една държава може да постигне почти универсална свързаност, но същевременно да ограничи откритостта и свободата, които интернетът трябва да предоставя.

Източници: freedomhouse.org hajun.info zerohedge.com